4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1224/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр.София, 25 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1224/2013 година Касационното производство е образувано по жалба чрез повереник от П. П. К.,тъжител по нчхд № 1973/2012 год. на Пазарджишкия районен съд и внчхд № 227/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд,срещу решение № 92 от 22.V.2013 год. на окръжния съд. С обжалваното решение присъдата на районния съд-№ 75 от 7.ІІІ.2013 год.-с която подсъдимите П. Я. К. и Е. Д. Р. са признати за виновни в това,че в съучастие като съизвършители са причинили на частния тъжител П. П. К. лека телесна повреда по чл. 130,ал.1 НК,за което деяние,извършено в Пазарджик на 4.ХІ.2012 год. и на основание чл. 78а НК,двамата са освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер съответно на 1 400 и 1 600 лв.,и са осъдени солидарно да заплатят на П.П.К. 2 000 лв.,е отменена,а наказателното производство е прекратено на основание чл. 334,т.4 във вр. с чл. 24,ал.4,т.3 НПК. С позоваване на касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК,подалият жалбата повереник иска отмяна на въззивното решение,тъй като подсъдимите не са изпълнили условията,при които се е постигнало помирение между тях и частния тъжител.Счита въззивното решение за неправилно и поради това,че съдът не бил „утвърдил спогодбата за главница от 2 000 лева,платима в едногодишен срок,считано от `14.ІІІ.2013 г.” В съдебно заседание единствено присъстващият представител на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. Жалбата е неоснователна.При постановяването на обжалвания съдебен акт не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348,ал.3 НПК,а твърдението за нарушаване на материалния закон не е подкрепено с каквито и да било доводи,за да бъде обсъждано. Въззивният съд е прекратил образуваното пред него по жалба на подсъдимите наказателно производство в съответствие с чл. 24,ал.4,т.3 НПК и при отсъствие на изискването срещу това процесуално действие,”деецът /да/ не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини”.Спогодбата е предложена в проведеното на 14.V.2013 год. съдебно заседание от защитника на двамата подсъдими и се изразява в следното:първо,подсъдимите ще заплатят на тъжителя присъдените в негова полза с първоинстанционната присъда 2 000 лв. „в срок от една година”,считано от датата на съдебното заседание;второ,подсъдимите ще се откажат от продължаването на вече образувано по тяхна тъжба дело за нанесен им от тъжителя побой,което тяхно задължение не е обвързано със срок;трето,никоя от страните няма да възстановява на другата разноските,които е направила в двете инстанции.Т.е. в два от трите пункта,предложената спогодба съдържа обещания,които предстои да бъдат изпълнени и както тъжителя,така и повереника му са изразили съгласието си с нея.Въззивният съд не е одобрил веднага постигнатата между тъжителя и подсъдимите спогодба.Това е сторил със съдебния си акт 6 дни по-късно,възпроизвеждайки в него точното съдържание на спогодбата,както и по-горе е предадена. В касационната жалба сега се твърди,че според тъжителя П.П.К. подсъдимите отказвали да му заплатят уговорените със спогодбата 2 000 лв. и не били оттеглили тъжбата си против него,предмет на нчхд № 926/2013 год. на Пазарджишкия районен съд,разглеждането на което дело било насрочено за 8.VІІ.2013 год.Освен,че са изцяло оспорени в изпратената до ВКС писмена защита от адвоката на П.Я.К. и Е.Д.Р.,дори и вярни,тези твърдения не дават основание за исканата в това производство отмяна на проверявания съдебен акт.Същият не е неправилен,тъй като въззивният съд не е знаел и не е могъл да знае,че подсъдимите няма да изпълнят задълженията,които са поели според спогодбата си с тъжителя,така че няма и нарушаване от този съд на процесуалните правила,предпоставящи прекратяване на делото на посоченото в чл. 24,ал.4,т.2 НПК основание.Сочените от тъжителя факти са нови и тяхното незнание не само не може да се отчете като пропуск в процесуалната дейност на окръжния съд,но и установяването на истинността им излиза от компетенциите на касационната инстанция.Ако подсъдимите са отказали да изпълнят-дори и отчасти- поетите със спогодбата задължения,това доказано тяхно поведение може да се санкционира единствено чрез възобновяване на наказателното дело по искане на съответния окръжен прокурор,основано на чл. 422,ал.1,т.3 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 22.V.2013 год. по внчхд № 227/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: