Р Е Ш Е Н И Е   №  541   София,  12 януари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 645/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимите А. Г. Г. и В. И. А. против въззивно решение № 177 от 08.10.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 1921/2009г. на Великотърновския апелативен съд. В касационната жалба се твърди, че „постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и наложените наказания са явно несправедливи” ,след което се излагат съображения за постановяване на съдебните актове в нарушение на чл.303 НПК и прави искане за отмяната им и признаване на подсъдимите за невинни и оправдаване по повдигнатите обвинения. В съдебното заседание подсъдимите и защитникът им не се явяват и не излагат допълнителни съображения към касационната жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Излага съображения за допуснато нарушение на закона, тъй като са налице основания за квалифициране на деянието, извършено от подсъдимия В, като опасен рецидив, но поради липсата на протест нарушението е неотстранимо.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Великотърновският апелативен съд с решение № 177 от 08.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 192/2009г. е потвърдил присъда № 74 от 06.07.2009г. постановена по н.о.х.д. № 202/2009г. на Плевенския окръжен съд. С присъдата подсъдимите А. Г. Г. и В. И. А. са признати за виновни в извършването на престъпление- първия по чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.3, вр. с ал.1, чл.20, ал.2 НК, а втория по чл.198, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК на А. Г. е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, а на В. В. една година лишаване от свобода, при първоначален „ строг” режим на изтърпяване. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение са идентични с тези по въззивната жалба и настоящият състав ги намира за неоснователни. Основното възражение, макар да не са изложени конкретни съображения и за него, касае преценката на събраните по делото доказателства. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което въпреки реда по който е разгледано делото, подсъдимите следва да бъдат оправдани. С тези възражения защитата на подсъдимите не държи сметка, че по искане на подсъдимите съдебното разглеждане на делото се е провело по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като след разясняване на последиците от този начин на разглеждане на делото от съда са, те са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. След като съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК , включил събраните на досъдебното производство доказателства, обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва, както тях, така и самопризнанията, той е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от характера на съдебното производство. Въз основа на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, правилен е извода на съда, че обвинението е доказано по несъмнен начин, извършеното престъпление е грабеж, а не кражба, тъй като е налице упражнена сила и заплашване с единствена цел да се запази владението върху противоправно отнетите вещи. В мотивите си въззивната инстанция е дала отговор на всички направени възражения, изложила е съображения, защо не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, поради което и не може да бъде упрекната, че не е изпълнила задълженията си по чл.339, ал.2 НПК. Голословно е твърдението, че осъдителната присъда е последица единствено на направени самопризнания . Показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели изцяло изясняват целия механизъм на престъплението, установяват както извършената кражба, така и вида и характера на упражненото насилие, както и участието на двамата подсъдими в него. Неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наложените наказания. С оглед реда , по който е проведено съдебното производство и произтичащото от това задължение за съда да определи наказанията, при условията на чл.55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е наложил наказания, които не са явно несправедливи. С оглед допуснатото нарушение на закона при квалификацията на престъплението за подсъдимия В в по- леко наказуемо, дори наказанието се явява занижено. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 08.10.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 192/ 2009г. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: