Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 11 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1006/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. И. Д. от [населено място] ЕГН [ЕГН], приподписана от адвокат Б. против въззивно решение на Окръжен съд, С. № 86/17.04.2012 г., постановено по гр. д. № 101/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, С. № 991/21.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5078/2011 г. в частта, с която е предоставено на Б. С. Д. ЕГН [ЕГН] ползването на семейното на страните жилище, представляващо втори и трети етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], местността „Селището” № 25.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени обжалваното въззивно решение и да се постанови друго, с което да се уважи претенцията му за предоставяне за ползване на третия етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], местността „Селището” № 25.
За ответник по касация ищца Б. С. Д. е подаден писмен отговор от процесуалния й представител адвокат С. К.-АК-С.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
С определение № 1304/22.11.2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на ответника Д. И. Д. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да предостави ползването на семейното жилище на жената въззивният съд е приел за установено, че в случая е налице нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи с оглед установено от мъжа съжителство с друга жена, което е преценил за несъвместимо с правилата на морала и с интересите на малолетната дъщеря на страните. Съдът е приел за установено и че третият жилищен етаж от сградата не представлява самостоятелно жилище, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, а жилищните помещения, ползвани от пълнолетния син на страните със самостоятелни права на жилищна площ е изключил.
Решението е неправилно.
Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Налице са касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г. в частта му относно правните изводи на съда във връзка с възможността за съвместно ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването.
Изводът, че третия етаж на сградата не представлява самостоятелно жилище не е съобразен със заключението на съдебно-техническата експертиза, което е било прието от съда без оспорване от страните. Вещото лице Л. С. Д. в заключението си /л. 28/ въз основа извършен оглед на място, измервания и констатации е посочила, че вторият етаж на вилната сграда /семейно жилище/ се състои от спалня, дневна, кухня, кът за хранене, баня-тоалетна, входно антре, стълбище за горния етаж, а третият етаж на сградата /семейно жилище/ се състои от две спални, баня-тоалетна, входно антре, складово помещение и тераса, както и че всеки от двата етажа има самостоятелен вход. Заключението на вещото лице е, че всеки един от двата етажа на сградата може да се ползва като самостоятелно жилище и отговаря на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ вр. чл. 40 ЗУТ с изключение на липсата на кухня на третия етаж от сградата, но възможност за обособяване на кухненски бокс без значителни преустройства и неудобства.
Неправилен е и изводът на съда за нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи, като пречка за разпределение ползването на семейното жилище, състоящо се от жилища на отделни етажи от сградата, при положение, че двата редовни жилищни етажи на вилната сграда имат всички необходими помещения за обособяването им в самостоятелни жилища, с изключение на това, че на третия етаж няма кухня, но съществува възможност за обособяване на кухненски бокс и при липса на доказателства по делото за нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи до степен, изключваща възможността всеки един от тях да живее на самостоятелно обособени етажи от сградата със самостоятелен достъп до всеки от етажите.
Съгласно т. 6 от ППлВС № 12/28.12.1971 г. жилищната нужда е предпоставка за решаване спора за ползване на семейното жилище. В тази връзка съдът е следвало да съобрази дали някоя от страните разполага с друг жилищен имот, кой от двамата съпрузи живее в жилището, кой го е напуснал и от колко време. В случая според данните по делото никой от бившите съпрузи не притежава друг жилищен имот, освен процесното семейно жилище, което по своя преценка ищцата с малолетното дете на страните е напуснала още на 22.09.2009 г. и няма данни до момента тя да се е завърнала.
При тези данни неправилното въззивно решение в обжалваната част следва да се отмени и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд следва да реши спора по същество, като разпредели ползването на семейното жилище между бившите съпрузи, както следва: втория етаж от вилната сграда да се ползва от ищцата с малолетното дете на страните, а третия етаж от ответника при запазени права на пълнолетния син на страните, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд, С. № 86/17.04.2012 г., постановено по гр. д. № 101/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, С. № 991/21.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5078/2011 г. в частта за ползването на семейното жилище, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, представляващо втори и трети етажи от масивна вилна сграда, находяща се в [населено място], местност „Селището” № 25, като на Б. С. Д. ЕГН [ЕГН] предоставя да ползва втория етаж от сградата, състоящ се от спалня, дневна, кухня, кът за хранене, баня-тоалетна, входно антре, а на Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] предоставя да ползва третия етаж от сградата, състоящ се от две спални, баня-тоалетна, входно антре, складово помещение и тераса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |