Р
Е Ш Е Н И Е
N 677
гр.София,
20.10.2008 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от председателя /съдия/
Татяна Върбанова
търг. дело N 300/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” АД, гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Н, срещу решение № 165 от 16.11.2007 г. по в.т.д. № 282/2007 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 10.05.2007 г. по т.д. № 96/2006 г. на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Г” АД срещу „П” ООД, гр. Д. иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД за заплащане на сумата 38 293 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно на основанията по чл. 218б, ал.1, б.”в”, предложение първо и трето ГПК/отм./, с искане за отмяната му и постановяване на решение по същество за уважаване на исковете. Поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че част от недостатъците на изпълнените от ответника СМР имат характера на явни, а от друга страна неправилно не е зачетена доказателствената сила на представените констативни протоколи за некачествено изпълнени СМР и за тяхното отстраняване от ищеца – възложител. Подробни съображения са изложени в жалбата и в защита, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в съдебно заседание на 30.09.2008 г.
Ответникът по касация - „П” ООД, гр. Д., чрез процесуалния си пълномощник, счита че не са налице основания за касиране на въззивното решение. Доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание, с искане да се остави в сила решението, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли предявените искови претенции по чл. 265, ал.1, предложение второ от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че част от отразените в констативен протокол от 01.09. и 02.09.2005 г. недостатъци на СМР – неравномерно нанесена външна мазилка по фасади, тераси и колони както и неправилно положен латекс по стени и тавани имат своето външно проявление и могат да се установят при обикновен оглед при приемане на извършената работа, което не е сторено от дружеството – възложител, а по отношение на появилите се скрити недостатъци не е доказано с надлежни доказателствени средства извършването на отразените в констативен протокол от 24.10.2005 г. дейности от „Г” АД за отстраняване на констатирани дефекти на извършени от ответното дружество СМР по сключения между тях договор за изработка. Въззивният съд се е позовал на констатациите на техническата експертиза за липсата на пълно съответствие между констатираните с протокола от 01.-02.09.2005 г. недостатъци и твърдените от ищеца за отстранени от него дефекти. При осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност, въззивният съд е преценил задълбочено и представените писмени доказателства във връзка с твърдението за направени от дружеството – възложител разходи по отстраняване на дефектите. Констатирано е, че част от фактурите предхождат момента на констатиране на недостатъците в СМР на процесния обект, а друга част от фактурите, форма за ФРЗ и договори за наем не могат да се съотнесат като разходи за отстраняване на недостатъци на изпълнените от ответника – изпълнител СМР, предвид множеството дружества – изпълнители на обекта и констатации за недостатъци в СМР, изпълнени от други дружества.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Напълно законосъобразен е изводът на Апелативен съд - Варна относно приложимостта на чл.258 и сл. ЗЗД в отношенията между страните – търговци, породени от сключения на 17.02.2004 г. договор за строително-монтажни работи на обект „К”, к.к. Слънчев бряг и с оглед препращащата разпоредба на чл.288 ТЗ. Дадената от въззивния съд правна квалификация на главния иск, предявен от „Г” АД, а именно чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД съответства на твърдените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум и не е допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователни в тази връзка са поддържаните от касатора доводи във връзка с приложимостта на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. При постановяване на въззивното решение решаващият съд е изложил подробни съображения за съотношението между гаранционната отговорност за недостатъци по чл.20 от Наредба №2 /2003 г. и общата отговорност по ЗЗД, като становището е съобразено и с практиката на ВКС по този въпрос.
Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора за необоснованост на направеното от апелативния съд разграничение на недостатъците на СМР, изпълнени от ответното дружество – изпълнител. В мотивите към обжалвания съдебен акт са изложени съображения, основани на описанието на недостатъците в констативен протокол от 01.- 02.09.2005 г. като е направено точно разграничение между тези, които е следвало да се констатират при приемането на извършената работа, а именно при съставяне на съответните протоколи за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР, което не е сторено от възложителя и недостатъците, които са се появили след приемането на възложените СМР. Становището на въззивния съд е съобразено със законодателното разграничение на явни и скрити недостатъци, дадено в чл.264, ал.2 ЗЗД и правилно е прието, че неравномерната външна мазилка по фасади, тераси и колони и неправилно положеният латекс по стени и тавани съставляват явни недостатъци, които е следвало да се констатират при приемането на работата от изпълнителя. След като това не е сторено, е преклудирана възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за посочените некачествено извършени СМР.
По отношение на по-късно проявилите се недостатъци, изразяващи се в частично разлепени корнизи, подкожушена шпакловка в коридори и подкожушена силикатна мазилка по фасади и тераси, за които изпълнителят е бил надлежно известен чрез отправената му покана за съвместен оглед на скритите недостатъци в изпълнени от него СМР, решаващият съд е отчел констатираното от техническата експертиза несъответствие между констативен протокол от 01-02.09.2005 г. и констативен протокол от 24.10.2005 г. за отстранени от възложителя дефекти, както и липсата на надлежни доказателства, установяващи твърденията в исковата молба за действително направени разходи по отстраняване на дефектите. При произнасяне по спорното материално право е съобразено, че констативен протокол от 24.10.2005 г., в качеството му на частен свидетелствуващ документ, не се ползва с материална доказателствена сила за вида и стойността на отстранени от дружеството – възложител недостатъци в СМР. Отчетена е и липсата на други надлежни доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба за действително направени разходи от касатора по отстраняване на скритите дефекти. Съображенията в касационната жалба, макар и съотнесени към констативен протокол от 24.10.2005 г., всъщност касаят уведомлението за недостатъците и съответната покана до дружеството – изпълнител за участие при констатиране на недостатъците в изпълнени СМР. По делото е безспорно, че дружеството – възложител е изпълнило задължението си по чл.264,ал.2, изр.2 ЗЗД, но тъй като исковата претенция е основана на констатациите по съставен на 24.10.2005 г. протокол и не е проведено пълно доказване на твърдените факти за действително извършени дейности по отстраняването на недостатъците, вкл. и за направените разходи, то правилно е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Предвид изложеното и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от жалбата, въззивното решение в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответника по касация направените разноски за производството пред ВКС в размер на 2000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 16.11.2007 година по в.т.д.
№ 282/2007 година на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Г” АД да заплати на „П” ООД сумата 2 000/две хиляди/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: