Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 25 юни 2019 година, В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Красимир Харалампиев наказателно дело № 259/2019 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнение към него на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново, по жалба и допълнение към същата от адвокат Г. Г., защитник на подсъдимия Б. С. И., както и по жалби на гражданските ищци и частни обвинители Л. С. Н. и Г. С. Н., подадени чрез техния повереник адв. А. Т., срещу присъда № 29 от 12.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 3/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. В касационния протест са изтъкнати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК с доводи в тяхна подкрепа. Според представителя на държавното обвинение въззивната инстанция е оценила превратно част от събраните по делото доказателства, установяващи нарушението на режима на здравословни и безопасни условия на труд, не е обсъдила същите в тяхната съвкупност и е допуснала нарушение на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, което е довело и до нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че на базата на неправилна оценка на доказателствата, апелативният съд е приел, че пострадалият С. Н. не е осъществявал дейност като тракторист в базата в [населено място] след 02.09.2010 г. и преди 16.09.2010 г., както и че наличието на подпис на подс. Ц. в книгата за начален инструктаж не е обсъдено от съда. Според прокурора, обстоятелството, че Н. реално е извършвал трудова дейност в дружеството дни преди деня на злополуката, както и неизясненото обстоятелство около подписа на подс. Ц. са от естество изцяло да променят фактическите и правни изводи относно наказателната отговорност на същата. По отношение на подс. И. се излагат аргументи, че присъдата се явява немотивирана в частта, в която последният е бил оправдан, като според обвинението ВтАС лаконично е посочил основанията за оправдаване на подсъдимия да е нарушил нормативните задължения свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Относно нарушението на материалния закон се посочва, че съдът правилно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК чрез действие, но се излагат и аргументи, че подсъдимият чрез бездействие не е сторил необходимото, за да не произтече престъпния резултат, като не е осигурил запознаване на работника С. Н. с правилата за вътрешния трудов ред в дружеството и с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“. На последно място се посочва, че наложеното на подс. И. наказание от шест месеца лишаване от свобода се явява занижено и явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и следва да бъде увеличено. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и правилно прилагане на материалния закон, като подс. Ц. да бъде осъдена за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. Подс. И. да бъде признат за виновен и за претендираните с протеста допълнителни нарушения, с които е осъществил състава на чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, като наказанието му да бъде увеличено. С жалбата от името на касатора И. и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Във връзка с оплакванията свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, на първо място се посочва, че въззивният съд неправилно е признал подсъдимия за виновен за допуснато нарушение на чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година, тъй като за това нарушение е налице влязла в сила оправдателна присъда. В подкрепа на горното се сочи, че с решение от 22.05.2017г. по внохд 253/2016г. на АС – Велико Търново първоинстанционната присъда е била потвърдена в оправдателната й част, като това решение е било обжалвано от частните обвинители и граждански ищци, единствено в осъдителната част по отношение размера на наложеното наказание. Според защитата, тези изводи били валидни и за подс. Ц., което обстоятелство е от значение във връзка с неоснователността на касационния протест и касационната жалба на частните обвинители за осъждане на последната. На следващо място, според защитата е нарушено правото на подс. И. да разбере за какво е осъден, тъй като първоинстанционният и въззивният съд са възприели, че деянията са извършени при незнание, а не при немарливо изпълнение, така както е повдигнато обвинението. Навеждат се доводи, че осъдителната присъда спрямо подсъдимия почива на предположения, на недоказани по несъмнен начин обвинения в нарушение на чл. 303 от НПК. Сочи се, че изводите на съда почиват на превратно и неправилно тълкуване на доказателствата по делото, както и че някои доказателства въобще не са обсъждани. Твърди се, че изводите на апелативния съд относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия са неясни и объркани. Излагат се аргументи, че са налице основания за прекратяване на производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като подсъдимите са наказани за същите деяния по административно-наказателен ред. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се твърди, че неправилното приложение на материалния закон от страна на ВтАС е в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност. По отношение на предявените граждански искове, според защитата съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е извършил неправилна квалификация на предявените искове на такива по чл. 45 от ЗЗД, а от там и на процесуалния закон, като е допуснал до разглеждане искове, които са недопустими в наказателното производство, тъй като в настоящия наказателен процес не могат да се претендират вреди от трудова злополука. Сочи се още, че ВтАС неправилно е приел, че гражданските искове не са погасени по давност, като се излагат аргументи в тази насока. Относно размера на гражданските искове се твърди несъответствие с критериите по чл. 52 от ЗЗД, поради което апелативният съд неправилно е увеличил присъденото обезщетение до пълния претендиран размер. На последно място, в жалбата се сочи явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Прави се искане за отмяна на въззивната присъдата и оправдаване на подсъдимия И. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се поддържа искане за изменение на присъдата като наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено. Относно предявения граждански иск защитата моли същият да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно - да бъде прекратено производството по гражданския иск или да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подадените чрез адв. А. Т. касационни жалби от частните обвинители и граждански ищци са с еднакво съдържание и с тях се твърдят всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Прави се искане за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени присъдата в обжалваните части и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, за да бъдат отстранени нарушенията по чл. 348, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 НПК. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста и иска неговото уважаване с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба на И. и прави искане за оставянето й без уважение. По отношение на жалбите на гражданските ищци счита, че същите се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимите Б. И. и В. Ц. се явяват лично, заедно със защитниците си адв. Г. Г. и адв. Б. М., които поддържат касационната жалба. Същите молят присъдата в оправдателната й част за подсъдимите да бъде потвърдена, а относно частта, в която подс. И. е признат за виновен, присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения. Гражданските ищци и частни обвинители Г. Н. и Л. Н., редовно призовани не се явяват. За тях се явява повереникът им адв. А. Т., който от името на доверителите си поддържа изцяло предявените касационни жалби на посочените в тях основания като подкрепя и изложеното от прокуратурата в протеста и допълнението към него. Oтносно жалбата на подс. И. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 29/21.06.2016г. по нохд № 118/2015 г. Окръжен съд – Плевен признал подсъдимите за виновни, както следва: 1. Б. С. И.-за това, че на 16.09.2010 година в землището на [населено място], в местността „име“, при условията на независимо съпричинителство с В. В. Ц., като управител на „фирма” [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с работата със земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в областта на земеделието, дейност извършвана от „фирма”, нарушил задълженията си по : - чл.127, ал.1, т.5 , пр.2 от КТ- като работодател - управител на „фирма”; -чл.6, т.3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл "Земеделие" на Министерство на земеделието и горите, като работодател не организирал провеждането на начален инструктаж на С. Г. Н. съгласно заповед №1А/04.01.2010 година и заповед № 1/04.01.2010 година на Управителя на „фирма”; - чл.3, пр.2 на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - като работодател допуснал до работа работника С. Г. Н., който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; - чл.12, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.1, вр. чл.11, ал.1 на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като работодател не осигурил провеждането на начален инструктаж на С. Г. Н. по безопасност на труда; - Заповед №2/04.01.2010 година на управителя на „фирма”, т.2 - допуснал до работа С. Г. Н., който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; - Заповед №1/04.01.2010 година на управителя на „фирма”, т.6 - допуснал до работа С. Г. Н., без да обучен и инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на труд, с което по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. Н., поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 и чл.54 от НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода. 2. В. В. Ц.-за това, че на 16.09.2010 година в землището на [населено място], местността „име“, при условията на независимо съпричинителство с Б. С. И., като заместник - управител на „фирма", на когото със Заповед №1А/04.01.2010 година и Заповед № 1/04.01.2010 година на Управителя на дружеството е възложено обучение, провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на дружеството, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ,представляваща източник на повишена опасност,свързана с работата със земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в областта на земеделието, дейност извършвана от „фирма”, нарушила задълженията си по: - чл.6, т. 3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”; - чл.12, ал.2, вр. ал.1 - от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което по непредпазливост причинила смъртта на С. Г.Н., поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 и чл.54 от НК я осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода. Подсъдимият И. е признат за невинен и оправдан да е нарушил разпоредбите на чл.275, чл.281, ал.2, пр.1, вр.ал.1, чл.277, ал.1, чл.281, ал.4 от КТ и чл.13, ал.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Подсъдимата Ц. е призната за невинна и е оправдана да е нарушила разпоредбите на чл. 281, ал.2, пр.1, пр.3, вр. ал.1 КТ и чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложените на подсъдимите наказания за срок от по три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл.301, ал.1, т.7 от НПК е възложил възпитателната работа с условно осъдените подсъдими на Полицейския инспектор по тяхното местоживеене. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на Г. Н. и Л. Н. – по 60 000 лева, на всеки един от тях, дължими ведно със законната лихва от 16.09.2010 г. до окончателното им изплащане. С решение № 31 от 22.05.2017 г. по внохд № 253/2016 г., образувано по жалби на подсъдимите и частните обвинители и граждански ищци, Апелативен съд - Велико Търново изменил присъдата като намалил на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода – на подс. И. на 8 месеца, а на подс. Ц. на 6 месеца. Освен това, апелативният съд увеличил размера на обезщетенията за неимуществени вреди на по 75 000 лева, за всеки един от ищците. В останалата част присъдата е била потвърдена. С решение № 283/02.01.2018 г. по к.д. № 1000/2017 г., ВКС, І н.о. е отменил решението на АС – Велико Търново поради допуснати процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С присъда № 29 от 12.02.2018 г. по внохд №3/2018г., предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд е отменил присъда № 29 от 21.06.2016 г. по нохд № 118/2015 г. на ОС – Плевен в частта, с която подсъдимата В. Ц. е призната за виновна в това, че на 16.09.2010 година в землището на [населено място], в местността „име“ при условията на независимо съпричиняване с Б. С. И., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с работа със земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в областта на земеделието, да е нарушила задълженията си по чл.6 т.3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъла „Земеделие”; чл.12, ал.2, вр ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година - за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по непредпазливост да е причинила смъртта на С. Г. Н. от [населено място], като е признал подсъдимата за невиновна и я оправдавал по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2 НК. Апелативният съд е отменил присъдата и в частта, в която подсъдимата Ц. е осъдена да заплати солидарно с подс. И. на гражданските ищци Г. С. Н. и Л. С. Н. сумата от по 60 000 лева за всеки един от тях за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2010 г. до окончателното изплащане и отхвърлил иска като неоснователен. Присъдата на окръжния съд е отменена и в частта, с която подсъдимият И. е признат за виновен да е нарушил чл.127, ал.1, т.5, пр.второ от КТ, чл.6, т.3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие” на Министерство на земеделието и горите, чл.12, ал. 2, т.1, т.2, вр.ал.1, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009 година, Заповед № 2/04.01.2010 година на управителя на /фирма/” – [населено място], заповед № 1/04.01.2010 година на управителя на „фирма“ – [населено място], както и деянието да е извършено при условията на независимо съпричиняване с В. Ц., като той е признат за невинен и оправдан в тази част на обвинението. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, в която подсъдимият И. е признат за невиновен да е нарушил чл.13, ал. 4 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вместо това, същият е признат за виновен в тази част на обвинението. На последно място, АС – Велико Търново е изменил присъдата в частта, в която за подс. Б. С. И. е наложено наказание лишаване от свобода от една година и осем месеца, като е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и намалил така определеното наказание лишаване от свобода на шест месеца. Първоинстанционната присъда в останалите й части е потвърдена. Недоволството на прокурора и на касаторите, макар и с противоположни доводи, са насочени срещу законосъобразността на постановения съдебен акт в неговите осъдителна, оправдателна и потвърдителна части. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата от името на подсъдимия за основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Основното възражение на защитата касае процесуалната дейност на въззивната инстанция по три пункта: разглеждането и решаването на делото в нарушение на забраната за nе bis in idem и на тълкуването на закона с ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3 на ОСНК на ВКС по повод приложението на чл. 4 от Протокол № 7 на ЕКПЧ; неизпълнение на задължителните указания дадени с отменителното решение на предишния касационен състав и пороци в дейността на втората решаваща инстанция в анализа и оценката на доказателствените източници при изясняване релевантните за отговорността на подсъдимите въпроси. Пред касационната инстанция защитата отново прави оплакване, за допуснати съществени процесуални нарушения, с довода, че за настъпилата трудова злополука на подсъдимите е ангажирана отговорността им по административен ред и с искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. В тази част доводите са основателни. С решение № 283/02.01.2018 г. по к.д. № 1000/2017 г., ВКС, І н.о са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да прецени налице ли е сходство или идентичност на фактите за деянието, предмет на наказателното производство, с тези по проведеното срещу двамата подсъдими и приключилото първо по ред за тях административно-наказателно производство и да даде отговор налице ли е тъждество или сходство на фактите, респ., в случая, намира ли приложение принципа „nо bis in idem“, в съответствие с указанията дадени с ТР № 3/2015год. по т.д. №3/2015год. на ОСНК на ВКС. Въззивният съд не е изпълнил изцяло тези указания, които са задължителни и неизпълнението им само по себе си е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на постановения въззивен акт. По делото е установено, че след извършената проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Плевен по повод произшествието, при което е загинал пострадалия, са издадени две персонални наказателни постановления: - НП № 15-500596 /28.01.2011г. на подсъдимия И. е наложена глоба в качеството му на управител на „фирма”. В обстоятелствената му част е посочено, че на 16.09.2010 г. същият е допуснал до работа С. Г. Н., работещ като механизатор –дейност с висок производствен риск, без да документира проведения инструктаж в книгата за ежедневен инструктаж. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.15, ал.1, във вр. с чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година, за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. - НП № 15-500701/ 28.01.2011г. е наложена глоба на В. В. Ц. в качеството й на длъжностно лице, което отговаря за провеждането на инструктаж и обучение на работниците в „фирма”, определено със Заповеди № № 1 и 1 А/04.01.2010 г. на управителя. В обстоятелствената част е посочено, че същата не е изпълнила задълженията си, като е допуснала възлагане на самостоятелна работа на 16.09.2010г. на лицето С. Г. Н. на длъжност оператор -механизатор, работа която е свързана с използването и обслужването на селскостопанска техника и дейности, създаващи опасност за живота и здравето на работещия, преди да му бъде извършен инструктаж на работното място с полагане на изпит по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд-нарушения по чл. 3, чл.13 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година и чл. 281, ал. 2 от КТ. Въззивният съд е приел, че липсва съвпадение между фактическото обвинение и правната квалификация на посоченото в наказателното постановление нарушение с включените факти в обвинителния акт, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия И., тъй като повдигнатото обвинение против него е, че е допуснал до работа пострадалия без същия да бъде инструктиран, като нарушенията са квалифицирани по чл.3 и чл.13 от Наредбата, докато с постановлението той е санкциониран за недокументиране на проведен инструктаж и е квалифицирано по чл.15, ал.1 от Наредбата. С оглед на приетото, съдът е заключил, че подсъдимата Ц. следва да бъде призната за невинна и оправдана поради недоказаност на обвинението и не са налице условията за приложението на принципа „nе bis in idem” и по отношение на нея, съответно - не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Този извод е декларативен, защото съдът не е обследвал внимателно фактическото съдържание на деянието предмет на приключилите административнонаказателни производства, с тези предмет на наказателното обвинение. В ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, е изведено заключение, че деянието като съвкупност на фактически обстоятелства, отнасящи се до един и същи извършител, неразделно свързани помежду си и по отношение на техния предмет представляват неразделно цяло, което е решаващо за определянето на идентичността на фактите или същественото им сходство в проведените наказателни или административнонаказателни производства с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В атакувания съдебен акт липсва необходимата задълбочена и внимателна проверка в отговор на въпроса, дали фактическите основания за започване, водене и решаване на двете производства /за нарушаване на нормативните изисквания по охрана и безопасност на труда и по внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК/ произтичат от идентични обстоятелства. Така констатираното съществено процесуално нарушение налага отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за надлежно произнасяне по предпоставките за приложение на чл. 25 от НПК и хипотезата на чл. 24, ал. 4 от НПК. Не може да се сподели поддържания от защитата довод, че съдът е допуснал нарушение, като е постановил осъждане на И. за нарушение на чл. 13 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009год., за което той е оправдан с първоинстанционната присъда, и което не е било надлежно протестирано от прокурора или обжалвано от частните обвинители пред следващите съдебни инстанции, т.е., че е недопустимо повторно разглеждане по този пункт на обвинението, тъй като присъдата в тази част е влязла в сила. Това виждане не е съобразено с дадените в т. 4 от ТР № 5/21.04.2018год. по т.д. № 5/2017год. от ОСНК на ВКС указания, кога изцяло влиза в сила съдебен акт при частичното му атакуване по инстанционен ред и поради това е неоснователно. В случая, наред с обвинението за допуснати от И. нарушения по чл.127, ал.1 т.5, пр.второ от КТ, чл. 6, т. 3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие” на Министерство на земеделието и горите, чл.12, ал. 2, т.1, т.2, вр.ал.1, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009 година, Заповед № 2/04.01.2010 година на управителя на „фирма” – [населено място], заповед № 1/04.01.2010 година на управителя на „фирма“ – [населено място], държавното обвинение срещу него е основано и на общите положения закрепени в чл. 3, от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год., вменяваща генералното задължение на работодателя да не допуска до самостоятелна работа работник, който не е запознат с правилата за безопасност на труда. Разпоредбата на чл. 3 е включена в Общите положения на Раздел I от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., въз основа на която в нея са развити специални норми конкретизиращи специфичните изисквания на обучението по безопасност и здраве на труда при работа, както и за провеждането на съответните инструктажи на работниците и служителите. От данните по делото е видно, че административнонаказващият орган е приел, че като работодател подсъдимият И. е нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1, във вр. с чл.11, ал.5 от Наредбата, допускайки пострадалия да работи със специализирана селскостопанска машина, без това да бъде надлежно документирано. Действително, в наказателното постановление има известно несъответствие между текстово изписаното съдържание на допуснатото нарушение и неговото изражение в конкретната норма в Наредбата, но това не поражда неяснота за характера на нарушението, свързано със задължение за осигуряване на безопасни условия на труд. В постановлението е отразено, че И. е санкциониран за това, че като длъжностно лице-пряк ръководител е допуснал до работа на 16.09.2010г. пострадалия, работещ като механизатор-дейност с висок производствен риск, без да документира проведения ежедневен инструктаж, в книга за ежедневен инструктаж, като основанието за наложената санкция е по чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ. Последната разпоредба обаче, извежда отговорността на работодателя при нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и е в съответстие с генералното задължението на работодателя по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. - да не допуска до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При обсъждане доводите на защитата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при признаване на подс. И. за виновен да е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009год., изпълваща бланкета на чл. 123 от НК, настоящият касационен състав намира, че следва да отбележи указанията, дадени с ТР № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, относими, не само към нормата на чл. 343 от НК, но и за всички бланкетни норми от Наказателния кодекс. Съгласно посоченото тълкувателно решение запълването на бланкета на наказателноправната норма с норми от друг нормативен акт не променя същността й като правило за поведение, като съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му. При хипотезата на чл. 123 от НК промяната на правната квалификация на нарушението на правилата, регулиращи правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не се променя нормата от НК, криминализираща деянието. В случая, обаче, с присъдата постановена по нохд № 118/2015год. на Плевенския окръжен съд, подсъдимият И. e признат за невиновен да е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009год. и в тази й част тя е била потвърдена с решение по внохд № 253/2016год.от Великотърновския апелативен съд. Последващото касационно производство е било образувано по жалба на подсъдимите И. и Ц. по основанията на чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 и по жалба от повереника на частните обвинители с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и със съответните искания от страните. Проследеното процесуално развитие налага при новото разглеждане на делото въззивната инстанция да се произнесе по обвинението и по обвинението за нарушение на чл. 13, ал. 4 от Наредба №РД-07-/16.12.2009год. от И., или това е недопустимо съобразно принципа reformation in pejus. Изложените съждения са от съществено значение при решаване въпроса за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия с оглед на предявените му от обвинението и други нарушения на нормативната база, което първоинстанционният съд е приел, че са довели до настъпване на съставомерния по чл. 123 от НК резултат. Съдът е обосновал извода за несъставомерност на деянието от страна на подсъдимата със съображение, че не са налице доказателства да е била уведомена за сключен трудов договор между пострадалия и подс. И., при което в длъжностното си качество - отговаряща за обучението и провеждане на начален инструктаж на работното място на работниците и служителите в предприятието по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тя да е била длъжна да спази изискванията на чл.6, т. 3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъла „Земеделие” и чл.12, ал.2 вр ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година и поради това, не е осъществила състава на чл. 123, ал. 1 от НК. От друга страна, съдът е констатирал, че в Книгата за инструктаж на работници и служители на стр. 3 под № 148 е отразено провеждането на инструктаж на пострадалия С. Г. Н., като в графата „провел инструктажа” е положен подпис от подсъдимата, установено от заключението на назначената по делото графологическа експертиза. При това положение, съдът е следвало да изясни кога подсъдимата е положила подписа си в Книгата за началния инструктаж, защото, ако това е било сторено преди настъпилата злополука, то ще следват други фактически и правни изводи свързани с предявеното й по чл. 123 от НК обвинение. В тази връзка, касационният състав намира, че съдът не е подложил на внимателен анализ всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на съпругата на пострадалия- свид. Е. Н., че в началото на м. септември 2010г. той е упражнявал в базата на фирмата трудова дейност като тракторист и е бил забелязан на 03.09.2010год. да управлява трактор от баща си – свид. Г. Н.. Тези гласни доказателства са останали изолирани при изясняване на обстоятелството за знанието на Ц. за трудовата ангажираност на пострадалия и произтичащите й от това задължения като отговаряща за провеждането на инструктажи, свързани с безопасността на труда. Пропуските в аналитичната дейност на съда са го лишили от възможността по непротиворечив и несъмнен начин да обоснове заключение спазила ли е подсъдимата изискванията на трудовото законодателство свързани с безопасността на труда /в рамките на очертаната в обвинителния акт нормативна база/ и в зависимост от това ясно да бъдат мотивирани изводите за обективна и субективна /не/съставомерност на деянието, предмет на обвинението. С касационния протест се прави възражение за правилността и законосъобразността на въззивната присъда, не само с оправдаването на И. по обвинението да е нарушил и разпоредбите на чл.127, ал.1, т.5, пр.второ от КТ, чл.6, т.3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие” на Министерство на земеделието и горите, чл.12, ал. 2, т.1, т.2, вр.ал.1, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009 година, Заповед № 2/04.01.2010 година на управителя на /фирма/ – [населено място], Заповед № 1/04.01.2010г. на управителя на „фирма“ – [населено място], но и по отношение оправдаването на Ц., с искане за отмяната на присъдата и по отношение на нея и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде ангажирана наказателната й отговорност по предявеното по чл. 123 от НК обвинение. Доводите в тази насока на прокурора, както и доводите на частните обвинители, не могат да бъдат разгледани в настоящото касационно производство, а следва да бъдат на вниманието на въззивния съд на полето на процесуалната възможност за приложение на чл. 25, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 24, ал. 4 от НПК, при евентуална отмяна на наказателното постановление по реда на възобновяването, когато съдът отново ще е в правомощията си да се произнесе по съставомерността на деянието предмет на обвинението срещу подсъдимите. Така, решаването на въпроса за приложение /изключване/ принципа „nе bis in idem” по приключилото с НП № 15-500701/ 28.01.2011г. и срещу Ц. административнонаказателно производство и настоящото наказателно производство също следва да бъде изследван и решен от съда след преценка за наличие или отсъствие на идентичността /сходство/ на фактите по двете производства. Всичко изложено по-горе доведе касационния състав до заключението за основателност на касационната жалба от името на подсъдимия, налагаща отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд, като се изпълнят дадените указания и отстранят констатираните допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т.2, във вр. чл. 348, ал. 3,т.т. 1 и 2 от НПК Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 29 от 12.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 3/2018 г. на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за изпълнение на дадените по реда на чл. 355 от НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :