Р Е Ш Е Н И Е № 327 гр.София , 24 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 687/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимия Д. К. С. и от неговите защитници-адв.Вл.Т. и адв.Е.Т., против решение №59 от 26.02.2015 г., постановено по внохд №1049/2014 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Релевираното в касационните жалби оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с :1. отказа на съда да допусне изслушването на комплексна счетоводно-данъчна експертиза , която да изследва счетоводствата на дружествата [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с цел доказване твърденията на подсъдимия, че не е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, а дори напротив- декларираните задължения на дружеството [фирма] са по-големи от тези, които биха се получили, ако то беше упражнило правото си на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]; 2. отказа на съда да извърши преразпит на двама от свидетелите, дали противоречиви показания на досъдебното и съдебното производство и които биха установили механизма на сделката и дали подсъдимият е знаел и/или участвал в действия и/или бездействия на трети лица, както и по отношение обстоятелства, свързани с издаването на фактура №107/24.11.2008 г. 3.липсата на мотиви на въззивното решение- необсъдени разпити на свидетели, противоречия между свидетелски показания, както и наведените от подсъдимия и защитата му във въззивната жалба многобройни възражения. Във връзка с изразеното в жалбите недоволство по отношение приложението на материалния закон, са изложени твърдения за това ,че съдът не е съобразил обстоятелствата, че процесното оборудване фактически е било получено от [фирма] и се е използвало за целите ,за които е закупено, поради което дружеството е имало право на данъчен кредит по фактура №107/24.11.2008 г. ; че не се е установило, че подсъдимият е потвърдил неистина ,че общият размер на данъчният кредит на [фирма] е 47 190,48 лв.,при действителен размер 29 821,29 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит за м.декември в размер на 17 369,19 лв.; че съдът не е съобразил посочената във въззивната жалба практика на Съда на Европейските общности, имаща отношение към настоящият казус; че не е била взета предвид от въззивната инстанция възможността от издаването на фактура, преди да е настъпило данъчното събитие, съответно преди да е извършено плащане по доставката, както и че по процесната доставката са били извършени плащания ,макар и не директно към [фирма]. Оспорва се обективната и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно поведение. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяването на нова присъда ,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан ,поради липса на престъпление, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане. В хода по същество на делото пред ВКС ,защитникът на подсъдимия -адв.Т. поддържа касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените искания. Акцентира на това ,че въззивното решение страда от порок- липса на мотиви, тъй като не съдържа нито едно правно съображение, обосноваващо извода, че по инкриминираната фактура не е било налице право на данъчен кредит. Твърди , че не е взето предвид ,че доставчикът на лабораторното оборудване за [фирма] е [фирма], че оборудването фактически е получено, монтирано и използвано, поради което не е била налице каквато и да е причина да се приеме ,че дружеството [фирма] не е имало право на данъчен кредит; че българското законодателство не съдържа забрана за издаване на документи относно предстоящи доставки; че при наличието на фактура, макар издадена преди настъпването на данъчното събитие, не следва автоматично извод ,че същата е издадена неправомерно, съответно ,че не е налице право на данъчен кредит по нея; че съдът не е взел предвид обстоятелството ,че подсъдимият не е съставил и използвал документ с невярно съдържание; че деянието е несъставомерно от субективна страна. В пледоарията си другият защитник на подсъдимия- адв.Т. заявява, че присъдата и въззивното решение са основани на избирателно ценени, при това противоречиви доказателства. Посочва, че цялата счетоводна и данъчна дейност на процесното дружество се е осъществявала от счетоводно-консултантската къща „Т.“, като е бил сключен договор между нея и [фирма], по силата на който всички операции , свързани с инкриминираната по делото сделка са били осъществени именно от консултантската фирма и представляващите я лица. Акцентира на обстоятелството, че с отказа на решаващия съд да допусне комплексна данъчно -счетоводна експертиза и преразпит на част от свидетелите са били нарушени правата на подсъдимото лице и възможността да се установи, че липсва извършено престъпление. Моли касационните жалби да бъдат уважени. Процесуалният представител на гражданския ищец -юк. Л. моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а решението на апелативния съд-потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура застъпва становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение.Счита,че не са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения.Моли съдебния акт на САС да бъде оставен в сила. В последната си дума подсъдимият Д. С. моли да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане с цел допускане на комплексна експертиза. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №313 от 24.10.2013 г., постановена по нохд №4507/2012 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. К. С. за виновен в това , че на 14.01.2009 г. в [населено място], избегнал плащане и установяване на данъчни задължения в особено големи размери-данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., като - в Справка-декларация за данък върху добавената стойност №22040968032/14.01.2009 г., подадена по електронен път от пълномощника Ж. П. на основание чл.125 ал.7 във вр.с ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.4 от ППЗДДС в ТД на НАП-София, офис „О.“ избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери –данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., като потвърдил неистина, че общият размер на данъчния кредит на [фирма] е в размер на 47 190,48 лв., при действителен размер от 29 821,29 лв. - съставил като получател и използвал документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на [фирма], при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите-ТД на НАП –София- фактура №[ЕГН]/24.11.2008 г. с издател [фирма], като избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери –данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г.до 31.12.2008 г. - избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери-данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г.,като приспаднал неследващ се данъчен кредит за периода 01.12.2008 г.- 31.12.2008 г. в размер на 17 369,19 лв. в Справка- декларация за данък върху добавената стойност №22040968032/14.01.2009 г., подадена по електронен път от пълномощника Ж. П. на основание чл.125 ал.7 във вр.с ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.4 от ППЗДДС в ТД на НАП-София, офис „О.“, чрез включване в Дневника за продажби на [фирма] на фактура №[ЕГН]/24.11.2008 г. с издател [фирма] с право на пълен данъчен кредит, поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 и т.7 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р.България чрез Министъра на финансите обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 369119 лв.,ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в т.ч. и д.т. върху уважения граждански иск. По жалба, депозирана от защитниците на подсъдимия С., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1049/2014 г., приключило с решение №59 от 26.02.2015 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД констатира ,че е налице касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 във вр.с ал.1 т.2 от НПК, а именно въззивното решение страда от липса на мотиви. Независимо от обема на съдебния акт на Софийски апелативен съд, който е немалък, неговото съдържание не отговаря на регламента ,установен в разпоредбата на чл.339 от НПК. Както ВКС вече е имал случай да отбележи, количественият обем на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики, тогава когато същият не съдържа пълноценно обсъждане на въпросите по чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. Поначало съдържанието на въззивното решение се отличава от това на мотивите към първоинстанционната присъда, като една от основните специфики е предвиденото в чл.339 ал.2 от НПК изискване за посочване на основанията, поради които не се възприемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Ето защо, дейността на въззивната инстанция по мотивиране на решението й следва да бъде насочена основно към спазване на условията, визирани в чл.339 ал.2 от НПК, в случаите когато се потвърждава първоинстанционната присъда. За законосъобразността и убедителността на мотивната част на въззивното решение е необходимо преди всичко да бъде даден отговор на всички направени от страните доводи и възражения, без оглед на това дали същите се отнасят до фактите, доказателствата или правото. Последиците от липсата на подобно обсъждане от страна на въззивния съд биха могли да рефлектират негативно в две посоки: 1. по отношение правото на защита на въззивния жалбоподател и ефективното му упражняване, доколкото същият следва да очаква законосъобразно, обосновано и убедително обсъждане на възраженията му и 2. по отношение възможността на следващата инстанция /в случай на касационно обжалване/ да прецени начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като именно този процес подлежи на касационна проверка по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. А за да се прецени дали са спазени правилата на формалната логика при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, е необходимо същият в мотивите си да е изложил собствените си съображения по оспорваните от страните въпроси. Тогава, когато присъда е потвърдена, без да са налице аргументи, оборващи релевираните от въззивния жалбоподател съществени доводи, с които се възразява срещу приетото от първата инстанция, е налице липса на мотиви. В този случай е трудно да се приеме, че взетото решение за потвърждаване на присъдата е в резултат от собствената оценъчна и аналитична дейност на въззивния съд. Разбира се ,тогава когато са правени идентични доводи и възражения пред първата и въззивната инстанция и първостепенния съд подробно и изчерпателно ги е обсъдил, няма пречка въззивната инстанция да ги възприеме изцяло, без да преповтаря в решението си аргументите му. Но тогава, когато в резултат на постановената от първата инстанция присъда, са били повдигнати нови или допълнителни въпроси от въззивния жалбоподател, касаещи приетите по делото фактически положения, оценката на доказателствата, тяхната допустимост или относимост, обективната и/или субективната страна на инкриминираното престъпление, второстепенният съд е задължен да им даде отговор. По настоящото дело, във въззивната жалба, подадена от защитниците на подсъдимия и изготвеното допълнение към нея, са изложени множество възражения, свързани най-вече с оценката на доказателствата, с твърдения за неправилна интерпретация на част от доказателствения обем и за липса на доказателства досежно някои от приетите за установени от въззивната инстанция фактически констатации. Така например, били са изложени пространни съображения със съответната аргументация , изводима от конкретно посочени доказателствени източници, защо в случая не се касае за фиктивна сделка между [фирма] и [фирма] , а за сделка ,осъществена от трети лица за сметка на [фирма], която е била потвърдена по силата на чл.301 ТЗ; за това, че са били направени авансови плащания от [фирма] към [фирма] и съответно от [фирма] към доставчиците на оборудването [фирма] и [фирма] , но за сметка на [фирма]; че предвид наличието на сделка между [фирма] и [фирма] и липсата на такава между [фирма] и доставчиците [фирма]/ [фирма] следва извод , че дружествата [фирма]/ [фирма] са продали стоките на [фирма], именно от което дружество, [фирма] е придобило собствеността върху процесното оборудване; че стоките , предмет на договора между [фирма] и [фирма] са фактически доставени на второто дружество от първото; че предвид фактическата доставка на стоките ,предмет на фактура №107/24.11.2008 г. е налице възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка по чл.25 ал.2 и ал.5 от ЗДДС. Изложени са съображения и за това, че при съществуващата свобода на търговските взаимоотношения, в законодателството на Р.България липсва забрана за издаване на предварителни документи, относно предстоящи доставки ,поради което наличието на фактура, издадена преди настъпването на данъчното събитие, не представлява нарушение и не може да се приеме автоматично ,че същата е издадена неправомерно, тъй като последващото настъпване на данъчното събитие ,съответно авансовото плащане, валидира така издадената фактура. Посочено е и ,че не е било съобразено от първата инстанция не само, че оборудването фактически е било доставено в обект на дружеството [фирма] ,но са били извършени и плащания , като видно от заключението на вещото лице , останалата неизплатена сума по инкриминираната фактура №107/24.11.2008 г. е само 17 255,15 лв.,както и ,че фактурата е била вписана в дневниците за продажби и покупки на двете дружества [фирма] и [фирма]- факт в подкрепа на твърдението, че сделката е реална. В процесуалните документи ,поставили началото на въззивното производство са били изложени и редица други възражения и доводи ,които не е необходимо да бъдат описвани в настоящето решение. Във връзка с изложеното, следва да се посочи ,че голяма част от въпросите, поставени от жалбоподателя, е останала вън от вниманието на апелативната инстанция , която не е дала съответни отговори ,не ги е подложила на анализ и обсъждане и въпреки, че е потвърдила присъдата на първата инстанция, не е изложила съображения за тяхната несъстоятелност или пък неотносимост. На следващо място, жалбоподателят изцяло е оспорил обективната и субективна съставомерност на престъплението ,за което е бил осъден на първата инстанция- твърдял е ,че не е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като е развил тезата ,че за [фирма] не са възникнали данъчни задължения /стр.20 от допълнението към жалбата/; че не е представил невярна информация пред органа по прихода и не е потвърдил неистина относно действителния размер на начисления ДДС за процесния данъчен период; че не е съставил като получател и не е използвал документ с невярно съдържание; че не е знаел кой е автора на фактура №[ЕГН]/24.11.2008 г.; че процесната фактура не е с невярно съдържание, но дори да се приеме противното, той не е знаел за това обстоятелство; че данъчните задължения не са в особено големи размери , защото ако [фирма] е било закупило оборудването директно от [фирма] и [фирма], то то би имало право на данъчен кредит по фактурите ,издадени от тези ЮЛ в общ размер на 14 440, 47 лв.,вместо упражненото право на данъчен кредит по фактура №[ЕГН]/24.11.2008 г. в размер на 17 360,19 лв., т.е размера на данъчните задължения, чието установяване или заплащане евентуално е избегнато е 2 928,72 лв. и е под минимума за ангажиране на наказателна отговорност по чл.255 от НК. Изцяло е оспорена и субективната страна на деянието. Досежно частта от решението на апелативния съд ,касаеща правната страна на деянието, касационната инстанция констатира пълна липса на мотиви . Възпроизвеждането на диспозитива на присъдата и на нормата на чл.11 ал.2 от НК, не може да замести правните съображения на въззивната инстанция, базиращи се на фактите по делото, довели я до изводи за съставомерност на деянието. Констатираното съществено процесуално нарушение-липса на мотиви на въззивното решение, представлява касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.2 от НПК. По естеството си то е отстранимо , което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС- София. В хода на същото следва да се извърши собствен прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото, да се отговори на всички възражения на страните, както и да се прецени необходимостта от евентуалното назначаването на поисканата от въззивния жалбоподател комплексна данъчно-счетоводна експертиза. Поради наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при постановяването на съдебния му акт, ВКС приема ,че всички доводи , касаещи съществото на делото, не следва да бъдат разглеждани. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №59 от 26.02.2015 г.,постановено по внохд №1049/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, НО, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/