Р Е Ш Е Н И Е № 25 Гр. София, 01 февруари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1292/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. Н. Л. Х. и служебния му защитник против решение № 234/27. 10. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 472/2017 год. на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата на подс. Х. са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Направено е искане за намаляване на наказанието, което е обосновано с оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина и с изразеното съжаление за извършеното, които според касатора са недооценени от въззивния съд. С жалбата на адв. Б. са релевирани всички касационни основания, но са изложени доводи само в подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че съдебният акт не отговаря на процесуалните изисквания, тъй като в него е възпроизведена механично фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и не е извършен анализ на доказателствата. Оспорва се изводът, че престъплението по чл. 116 от НК е извършено в съучастие с Ш. М., като се изтъква, че не са събрани доказателства за това обстоятелство. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на съдебния акт в санкционната му част. В съдебно заседание подс. Х. поддържа жалбата си и моли да бъде намалено наложеното му наказание. Служебният му защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 24 от НК и пледира за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане, а в случай, че съображенията му за това не бъдат възприети, настоява за намаляване на наказанието. Повереникът на частните обвинители излага доводи за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Пловдивския апелативен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 15/27. 06. 2017 год., постановена по н. о. х.д. № 97/2017 год., Окръжният съд – Кърджали, е признал подс. Н. Л. Х. за виновен в това, че на 08. 02. 2016 год. в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Ш. М., последният действащ като подбудител и помагач, по начин и със средство, опасни за живота на мнозина, предумишлено умъртвил М. Р. Х., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58а, ал. 1от НК, го е осъдил на наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 08. 02. 2016 г. в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си придобил и държал два бр. огнестрелно оръжие и боеприпаси за същото огнестрелно оръжие - 5 броя патрони без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр.1 и 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл.54 от НК, е осъден на една/ година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно шест години и осем месеца лишаване от свобода, което е увеличил на основание чл. 24 от НК с девет месеца, определил е първоначален строг режим на изтърпяването му и е зачел предварителното задържане на подсъдимия. Подс. Х. е осъден да заплати на Д. Х. и Х. М. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди съответно в размер на 100 000 лева и 25 000 лева ведно със законната лихва, считано от 08. 02. 2016 год. до окончателното изплащане на главницата. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци и с решение № 234/27. 10. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 472/2017 год. на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Съществена част от възраженията на защитата касаят доказаността на обвинението за извършване на убийството на М. Х. в съучастие с Ш. М.. Аргументите на адв. К. обаче не отчитат спецификите на касационното производство и тези на диференцираната процедура, по която е протекло производството пред Кърджалийския окръжен съд. Ето защо следва да се напомни, че с изключение на хипотезите по чл. 354, ал. 5 от НПК касационната инстанция, за разлика от долу стоящите съдилища, не е съд по фактите, поради което се произнася въз основа на фактологията, описана в проверявания съдебен акт, и не може да приема нови фактически положения. Именно поради това извън касационните основания законодателят е оставил недоказаността на обвинението и необосноваността на присъдата или решението. На касационна проверка подлежи единствено спазването на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на предходните съдебни инстанции. Наред с това съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, по който се е развило производството пред първата инстанция, е предопределило пределите на въззивната проверка и съдържанието на съдебния акт, постановен от апелативния съд. Контролираната инстанция е изпълнила задълженията си да провери дали са били налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, като е достигнала до законосъобразен извод, че признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е солидно подкрепено от събраните на досъдебното производство годни доказателствени източници, каквито по отношение авторството на деянието са обясненията на подсъдимия на досъдебното производство; показанията на свид. К. К. и извършеното от нея разпознаване, обективирано в надлежен протокол на л. 69-72, т. 4 от ДП; показанията на свид. А. М. и В. К.; заключението на физикохимичната експертиза на веществени доказателства – обтривки от ръцете на подс. Х.; протоколите за следствен експеримент и за оглед на местопроизшествие, при които е открит един от пистолетите, с които е бил въоръжен подсъдимият. Макар да не го е посочила изрично, въззивната инстанция е съобразила, че признанието на фактите, свързани с участието на Ш. М. в убийството като подбудител и помагач на Н. Х. кореспондира с показанията на свидетелите Е. А. и М. П. относно присъствието на подсъдимия и неговия вуйчо на пазара на производителите в [населено място] непосредствено преди инкриминираното деяние; с твърденията на Г. А. и С. Х. досежно мотивационното въздействие на Ш. М. за извършване на убийството и протоколите за извършеното от тях разпознаване на лицето, както и със заключението на експертизата на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране касателно предоставянето на оръжие за осъществяване на посегателството над личността на пострадалия. Наред с това, за да обосноват участието на Ш. М. в инкриминираното деяние, долу стоящите инстанции са се позовали на показанията на свидетелите М. С., Г. П. и К. Б., възпроизвеждащи оперативна беседа на първите двама с подсъдимия, както и на протоколите за веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатация на специални разузнавателни средства (СРС), в които е документирано същото полицейско действие. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с подобен подход. Макар принципно разпитът на полицейски служители, присъствали при извършване на определени действия, да е допустим с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК, в конкретния случай показанията на посочените лица не е следвало да бъдат ценени от инстанциите по фактите. Оперативната беседа поначало няма характер на доказателствено средство за установяване на правно релевантни факти. Тя притежава само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Наред с това наказателното производство е образувано още на 08. 02. 2016 год. с протокола за оглед на местопроизшествие, а подсъдимият е бил задържан с полицейска заповед за 24 часа, считано от 00,40 часа на 09. 02. 2016 год. Извънпроцесуалните му признания и твърденията му за ролята на Ш. М. са депозирани на 09. 08. 2016 год. по обед. Тъй като беседата е осъществена преди привличането му като обвиняем, Н. Х. не е могъл да се ползва от правата, предвидени в чл. 55 НПК, поради което на нея не е присъствал защитник, а подсъдимият не е могъл да направи информиран избор дали да даде обяснения, които могат да се използват в негова вреда в рамките на наказателния процес. По този начин е бил заобиколен правният ред за разпит на обвиняемия, поради което показанията на посочените свидетели не биха могли да се ползват при постановяване на осъдителна присъда (в този смисъл са и Р. № 45/2010 год. по н. д. № 712/2009 год. на ІІІ НО, Р. № 129/2017 год. по н. д. № 264/2017 год. на ІІ н. о.). Аналогично е положението с протоколите за ВДС, обособени в отделен том по делото. С фиксирането ѝ чрез използване на СРС оперативната беседа не придобива процесуална стойност и не става източник на доказателства, защото по естеството си не се различава от саморъчните „обяснения“ на задържания, които нито правната доктрина, нито съдебната практика са приемали за годно доказателствено средство (така и Р. № 626/2011 год. на ІІІ н. о., Р. № 528/2010 год. на ІІІ н. о., Р. № 247/2017/2016 год. по н. д. № 8995/2016 год. на ІІ н. о.). Констатираното нарушение не до такава степен съществено, че да налага отмяна на съдебния акт, тъй като за установяване на признатите от подсъдимия факти са налице коментираните по-горе други доказателст-вени източници, които като обем и качество на съдържащата се в тях информация са достатъчни да подкрепят направеното признание. Обстоятелството, че по делото е налична и друга група доказателствени средства, противостояща на посочените по-горе, към която се отнасят обясненията на подсъдимия на досъдебното производство и показанията на свидетелите – близки и роднини на Н. Х. и М., в които е отречено последният да е бил съпричастен към престъплението против личността на М. Х., не дава основание да се приеме тезата на защитата за липса на предпоставките на чл. 372, ал. 4 от НПК. Това е така, защото законодателят не е предвидил отсъствието на противоречия в доказателствената съвкупност като условие за законосъобразното провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Наличието на несъответствия между доказателствените източници е основание за разглеждане на делото по общия ред само когато са създадени сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, какъвто не е настоящият казус – ТР № 1/2009 год. на ОСНК. Несъстоятелни са и доводите на защитника, отнасящи се до съдържанието на въззивното решение. След като са констатирали, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, по силата на чл. 373, ал. 3 от НПК долу стоящите съдилища са били длъжни да приемат именно фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като посочат единствено кои са доказателствата, подкрепящи направеното признание. Това е сторено от апелативния съд на л. 21-22 от проверявания съдебен акт. Наред с това, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК, когато потвърди присъдата, въззивната инстанция е длъжна да посочи основанията , поради които не приема аргументите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Основните възражения на защитата във въззивната жалба и по време на съдебните прения са били насочени срещу квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК и срещу размера на наложеното наказание, поради което контролираната инстанция, след като е извършила цялостна служебна проверка на присъдата, е концентрирала вниманието си именно върху обстоен отговор на тези доводи. С оглед тези съображения касационната инстанция не възприе аргументите на защитата за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Що се отнася до оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защитникът не е изложил в жалбата си конкретни доводи в негова подкрепа. Въззивният съд законосъобразно е преценил, че се касае за умишлено убийство, защото за извършване на деянието е използвано оръжие, което е годно да причини смърт, предвид преработването му от газово в бойно, а освен това са произведени три изстрела от близко разстояние, като насочеността на част от тях е към гръдния кош, където се намират жизнено важни органи. Приетите от апелативния съд обстоятелства, свързани със снабдяване с оръжие за извършване на престъплението; допълнителното подсигуряване с още един пистолет; връщането на мястото, където се е намирал пострадалият и издебването му, обосновават квалификацията на деянието като предумишлено убийство, защото сочат, че решението за осъществяването му не е възникнало внезапно, а е плод на предварително обмисляне и внимателно планиране. Законосъобразна е и преценката относно наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НК с оглед средството за извършване на престъплението – огнестрелно оръжие, характеризиращо се със значителна поразяваща сила от разстояние и предвид начина на извършването му – по обед, на публично място, в присъствието на много хора, включително и деца. Не съществуват основания, изводими от материалите по делото, да не бъдат възприети и правните изводи на долу стоящата инстанция касателно второто обвинение. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху два газово-сигнални пистолета „марка”, всеки от които е бил годен да произвежда изстрели. С оглед обстоятелството, че оригиналната цев и на двата пистолета е била заменена с бойна нарезна цев, газовото оръжие е придобило характеристиките на огнестрелно такова по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Наред с това във владение на Х. са се намирали и патрони, които съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси. Както за тях, така и за двата пистолета е било необходимо надлежно разрешение, каквото подсъдимият безспорно не е притежавал предвид обстоятелството, че не е навършил пълнолетие (чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ). На последно място, несъстоятелни са и възраженията на подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наложените наказания. При индивидуализацията им въззивният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера им без да надценява някои от тях за сметка на останалите. Безспорно подсъдимият е неосъждан, оказал е съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина и, поне декларативно, е изразил критично отношение към извършеното. Вярно е също така, че съществено значение за извършване на престъпленията са имали психическата незрялост на подсъдимия и влиянието и авторитета на Ш. М.. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не могат да бъдат успешно противопоставени на отегчаващите такива. На първо място сред последните следва да бъдат откроени редицата противообществени прояви на Н. Х., заради които са били предприети мерки от Детска педагогическа стая. Те показват, че обществената опасност на подсъдимия съвсем не е незначителна. На следващо място, сериозна обществена опасност разкриват и двете престъпления, извършени от Х. – за посегателството по чл. 116 от НК тя се обосновава с наличието на няколко квалифициращи обстоятелства и с факта, че причините за извършване на престъплението се коренят в погрешното разбиране на подсъдимия, че трябва да защити честта на рода си без в същото време лично той да е бил провокиран по някакъв начин от пострадалия, а за това по чл. 339 от НК – с броя на оръжията – предмет на престъплението и с обстоятелството, че те са били предназначени, а един от тях е послужил за извършване на друго престъпление. Комплексната оценка на всички тези обстоятелства води до извод, че целите по чл. 36 от НК няма да бъдат постигнати при евентуално намаляване на наложените наказания. Не е налице необходимост от ревизия на въззивния съдебен акт и в частта му относно приложението на чл. 24 от НК. Обстоятелството, че подсъдимият е с необременено съдебно минало, не изключва приложението на цитираната разпоредба. За да бъде увеличено наказанието на посоченото основание, е необходимо да се направи извод, че най-тежкото наказание, определено на основание чл. 23 от НК или чл. 25 вр. чл. 23 от НК, няма да способства за постигане целите по чл. 36 от НК. Макар да е бил пестелив при излагане на съображения относно необходимостта то увеличаване на наказанието, въззивният съд достатъчно ясно и категорично е посочил, че това е наложително за постигане на индивидуалната превенция. Настоящият касационен състав се солидаризира с тази констатация като акцентира върху две обстоятелства – дързостта, с която е извършено посегателството срещу личността на М. Х. и множеството противообществени прояви на подсъдимия, наложили безрезултатната намеса на Детска педагогическа стая. Тези факти показват, че независимо от непълнолетието му, при подсъдимия е налице относително трайно установен модел на незаконосъобразно поведение, който изисква изолирането му от обществото за определения от долу стоящите съдилища период от време. Предвид изложеното и след като не констатира наличие на основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 4 от НПК, касационната инстанция намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/27. 10. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 472/2017 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.