Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр.София 02.02.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1788/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд с определение № 340/26.03.2010 г. е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г. само в частта, с която иска на Н. Н. Щ. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу А. Б. М. е отхвърлен за разликата над 177,83/2134 ид.ч. от имот № 018007 по картата на землището на местност „Гайдарица”,[населено място]. Повдигнатият правен проблем е за реда, по който се констатира недостойнството за наследяване. Той е съществен за спора, тъй като въззивният съд е отхвърлил частично иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, понеже е приел, че обещания за продажба имот се притежава в собственост от наследниците на Б. П. Ф.. Обещателят по договора А. М. е негова дъщеря. Той има и син П. П., който, обаче с влязла в сила присъда е признат за виновен в умишленото убийство на наследодателя. Съдът е приел, че са налице формалните изисквания на чл. 3, ал. 1, т. „а” ЗН, но обявяването на недостойнството не може да стане в съдебно производство, без участието на П. П.. Поради това и не е приложил последицата на чл. 3, б. „а” ЗН. Съставът на Върховния касационен съд намира, че нормата на чл. 3, б.”а” ЗН е императивна и не зависи от желанието на заинтересувана страна да се позове на нея или не. Законодателят не е предвидил и специален ред, нито исково или друго съдебно производство за изключване от кръга на наследниците на лице поради недостойнство. Ето защо, не може да се поставя като условие приложението на чл. 3, б. „а” ЗН изричното обявяване от съда на недостойния да наследи, че е изключен от кръга наследници на лицето, което е убил /каквато е хипотезата в случая/. В случая, недостойният да наследи няма процесуално основание за участие като страна по делото. Страни по иска са само тези, между които има правен спор. Този по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е между съконтрахентите по предварителния договор. Разрешението по иска ще формира сила на присъдено нещо само между тях, но не и[населено място], но това не значи, че за съда има пречка да приложи спрямо него чл. 3, ал. 1, б. „а” ЗН. По касационните оплаквания: Н. Н. Щ. твърди неправилност на решението му в обжалваната част поради противоречие с материалния закон – чл. 3, ал. 1, б. „а” 3Н и необоснованост. А. Б. М. възразява срещу жалбата. С въззивното решение съдът е установил, че между насрещните страни има валидно сключен предварителен договор за продажба на 867/2134 ид.ч. от подробно индивидуализиран земеделски имот с реално определена част за ползване. Прието е, че обещателката А. М. е собственик на идеални части от земята по силата на наследствено правоприемство от баща си Б. П.. Той, обаче е притежавал само ¼ ид.ч. от същата. За да стигне то това заключение съдът е установил, че целият имот е възстановен по ЗСПЗЗ с решение от 1994 г. на наследниците на П. Ф. и М. Ф.. А. Б. М. е декларирала писмено пред съда, че М. Ф. и М. И. К. са едно и също лице. Установено е, че М. К. е била жива към 1994 г., поради което въззивната инстанция е счела, че не би могло да се възстанови собственост на наследниците й. Поради това е зачетено действието на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ само в полза на П. Ф. К. до ½ ид.ч. Съдът е приел, че неговите наследници /преживялата съпруга М. К., дъщерята Снежанка З. и сина Б. П./ са получили по 1/6 ид.ч. Посочено е още, че Б. П. е изцяло наследен само от дъщерята А. М., не и от сина П. Б. П., който го е убил, но тъй като съдебният спор е без негово участие, не може да приложи чл. 3, ал. 1, б. „а” ГПК. В заключение, предварителният договор е обявен за окончателен в размер на 1/12 ид.ч. от целия имот, което се равнява на 177,83/2134 ид.ч. и е отхвърлен за разликата до 867/2134 ид.ч. Решението в частта, допусната до касационно обжалване /за отхвълената част от иска/, е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като крайният резултат се явява неправилен. С предварителния договор А. М. е обещала да продаде на Н. Щ. 867/2134 ид.ч. Ясно е с оглед отговора на поставения въпрос, че е придобила изцяло дела на баща си Б. П.. Той самият черпи права по наследяване от своя баща П. Ф. К. и от майка си М. И. К.. Страните не спорят, а и внучката /ответника А. М./ е декларирала в процеса пред съда писмено, че М. К. и М. Ф. са едно и също лице. Необоснован е изводът на въззивния съд относно материалнопавните последици на решението на ПК от 1994 г. Начинът, по който е формулирано то – че се възстановява собствеността „на наследниците на П. Ф. и М. Ф.” дава възможност за двояко тълкуване относно кръга на облагодетелствуваните – а/наследниците, както на П., така и на М. Феодорови или б/М. Ф. и наследниците само на П. Ф.. Съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да се възприеме второто тълкуване, след като при подаване на заявлението, а и към датата на постановяване на решението съпругата на П. Ф. е била жива и именно тя е сезирала поземлената комисия по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ; няма твърдения, нито доказателства П. Ф. да е имал роднина с име М. /извън съпругата/ и от друга страна доказателсвтата за брака му[населено място] и това, че тя е едно и също лице[населено място]. Следователно, с решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ собственици на процесния имот са М. К. /Ф./ на лично основание и наследниците на П. Ф. – преживялята съпруга, дъщерята Снежанка П. З. и сина Б. П. Ф.. П. Ф. К. е починал през 1992 г. при действието на СК от 1985 г. Следователно, независимо дали възстановеният имот е бил притежание между него и съпругата М. К. в обикновена или в условията на съпружеска имуществена общност, то тя се явява собственик по реституция на ½ ид.ч. на собствено основание и на 1/6 ид.ч. по наследство от починалия съпруг. По 1/6 ид.ч. притежават и децата му Снежанка З. и Б. П.. През 1997 г. М. К. и Снежанка З. извършват разпоредителни сделки с идеални части от имота в полза на М. Б. А. /нот. акт № 109/1997 г./. М. К. прехвърля 1/6 ид.ч., или остава собственик на 3/6 ид.ч. Снежака З. продава 1/3 ид., но тъй като притежава по-малко – само 1/6 ид.ч., то и вещнопрехвърлителния ефект е до обема на действителните права. През 2002 г., след смъртта на М. К. децата й са наследили нейния дял от имота – по 3/12 ид.ч. за всеки. Следователно, Б. Ф. е притежавал 5/12 ид.ч. - 2/12 по наследство от бащата П. Ф. и 3/13 по наследство от майката. Ето защо, след неговата смърт А. М. се явява собственик на 5/12 ид.ч. от имота (889,15/2134) и може да продаде 867/2134 ид.ч., колкото е обещала по предварителния договор на Щ.. Недоказани са доводите на обещателя М., че предварителният договор е сключен поради упражнено й насилие и заплахи. Неоснователен е доводът й, че не е собственик на обещаната земя, защото приживе бащата Б. Ф. бил завещал дела си от имота на трето лице – Ц. Ц.. От заключението на съдебнопочерковавата експертиза, приета от районния съд, се установява, че представеното по делото саморъчно завещание от 10.01.2004 г. не е писано, нито подписано от автора – Б. Ф.. Следователно, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява основателен за целия обем на обещаните части от имота в предварителния договор от 13.02.2006 г. Въззивното решение в отхвърлителната му част следва да бъде касирано и постановено друго по същество на спора, като предварителният договор бъде обявен за окончателен и за разликата над 177,83 кв.м. ид.ч. до 867 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № 018007 по картата на местност „Гайдарица”,[населено място], целият от 2134 кв.м. В случая е без значение, че наред с обещателя има и други съсобственици, които имат право да изкупят при същите условия нейния дял от вещта. Съдът в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма възможност да установява тяхно желание за закупуване, тъй като те не са страни в процеса. По този начин не се игнорира чл. 33 ЗС, защото непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача. Купувачът следва да заплати остатъка от уговорената цена - 1589,22 лв., както и дължимите такси за прехвърляне на недвижимия имот. Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа на продажната цена, която безспорно е по-висока от данъчната му оценка. Купувачът дължи 58,50 лв. Въззивният съд вече го е осъдил да плати 19,66 лв., така че остатъка е 38,84 лв. Съгласно ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на имущество по сметка на [община] по местонахождение на имота. Този данък е в размер на 2% от цената по договора съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на [община], към която препраща чл. 47, ал. 2 ЗМДТ. Въззивният съд е определил заплащане на 11 лв.. От общо дължимата в случая сума от 40 лв., купувачът дължи още 29 лв. А. М. следва да заплати на Щ. разноските по делото – адвокатско възнаграждение, платено за трите инстанции 650 лв.: съответно 250 лв. за първа инстанция, 300 лв. за втора инстанция и 200 лв. за касация/, 112 лв. държавни такси и 60 лв. платено възнаграждение на вещо лице. Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД го е отменил и в частта по чл. 78, ал. 1 ГПК /чл. 64, ал. 1 ГПК от 1952 г., отм./. Не е преизчислил дължимите от ответника на ищеца според уважената част от исковете разноски, нито е присъдил такива в полза на ответника според отхвърлената част от исковете. Ето защо, настоящата инстанция ще присъди в своя акт всички дължими от М. на Щ. суми по делото. Съдът, при уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има задълженията по чл. 364 ГПК /чл. 298, ал. 2 и 3 ГПК от 1952 г., отм./, което в случая и районния, и окръжния съд са пропуснали да сторят. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г. само в частта, с която иска на Н. Н. Щ. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу А. Б. М. е отхвърлен за разликата над 177,83/2134 ид.ч. от имот № 018007 по картата на землището на местност „Гайдарица”,[населено място] и вместо него ПОСТАНОВИ: О. ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 13.02.2006 г. предварителен договор за продажба на още 689,17/2134 ид.ч. от имот № 018007 по картата на землището на местност „Гайдарица”,[населено място], целият с площ 2134 кв.м. с реално ползване на източната част от имота, при граници: от изток – неидентифициран собственик, запад – частта за ползване на М. А. от север – имот № 018006 и юг – полски път с продавач А. Б. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] и купувач Н. Н. Щ. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], при цена от 2000 лв. за целия обещан за продажба имот от 867/2134 ид.ч. ОСЪЖДА Н. Н. Щ. с.а. и ЕГН да заплати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на А. Б. М. още 1589,22 лв., на осн. чл. 362 ГПК от 2007 г. Ако не изпълни в срок, по искане на насрещната страна, съдът може да обезсили решението. ОСЪЖДА Н. Н. Щ. с.а. и ЕГН да заплати нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност в размер на 38,84 лв. по сметка на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА Н. Н. Щ. да заплати в [община] данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер още на 29 лв. ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на Н. Н. Щ. сумата в размер на 822 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции. Да се впише възбрана върху имота: 867/2134 ид.ч. от имот № 018007 по картата на землището на местност „Гайдарица”,[населено място] до заплащане на възложените на Н. Н. Щ. разноски по прехвърлянето, определени в настоящото решение и решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г. Преписи от решението се издават след като ищецът Н. Щ. представи доказателства, че е заплатила разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: