Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * правосубектност * придобивна давност * начало на давностен срок * недопустимост на решение * прекъсване на давност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

С., 26.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дeветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№567 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. срещу решение от 12.05.09г. По гр.д.№671/08г. на Кюстендилския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване, че съдът не конституирал наследниците на починалия в хода на процеса ищец В. Н. А., а освен това неправилно приел, че той е придобил по давност спорния имот. Ответницата в производството С. В. М. оспорва жалбата. Поддържа, че спорът за характера на упражняваната от баща и В. А. фактическа власт върху процесния недвижим имот е разрешен при първото разглеждане на делото от ВКС и не може да бъде повдиган отново в настоящото производство.
С определение №1116 от 11.12.10г. по настоящото дело е допуснато касационно ожалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е допустимо съдебно решение, постановено по отношение на лице, което не е било живо към този момент.
По този въпрос междувременно е постановено решение на ВКС по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС. Това е решение №166/28.03.11г. по гр.д.№306/2010г. на ВКС, I ГО. В него е прието, че съдебно решение, постановено по отношение на неправосубектна страна, починала преди постановяване на решението, е процесуално недопустимо, дори съдът да не е знаел за настъпилата смърт. Това принципно положение следва да бъде приложено и по настоящото дело, тъй като въззивното решение е постановено след смъртта на ищеца В. А., без да са конституирани наследниците му.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, състав на Кюстендилския окръжен съд е отменил решение №480 от 29.05.06г. по гр.д.№1443/05г. на Дупнишкия районен съд и е признал за установено по отношение на ответницата И. А. Д., че В. Н. А. е собственик на дворно място с площ от 165 кв.м. в землището на [населено място], [община]. Въззивният съд е приел, че спорното място е било собственост на дядото на страните И. Краварски. Той е извършил приживна делба, с която е разпределил владението на своите имоти между наследниците си. При тази делба той е предоставил процесния имот на своята дъщеря А. и тя го владяла повече от 30 г. През 1977г. А. предала владението на сина си В. – ищец по настоящото дело. Братът на А. – К. никога не е предявявал претенции към имота, нито го е владял. Към момента на снабдяване на ответницата с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1993г., ищецът е имал установено необезпокоявано владение върху имота повече от 16г., което продължило и след това. Ответницата никога не е владяла имота. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е придобил собствеността върху спорния имот по давност.
Решението е правилно като резултат, тъй като при постановяването му въззивният съд се е съобразил с указанията на ВКС, дадени при първоначалното разглеждане на делото, относно приложението на материалния закон по отношение конкретното дело. Въззивният съд е отчел е факта на извършената приживна делба от общия наследодател И. Краварски, правилно преценявайки този факт като начало на давностното владение; отчел е, че повече от 40 г. това владение е било необезпокоявано и ищецът е придобил собствеността по давност. Снабдяването на ответницата с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не е действие, което може да прекъсне давността, тъй като тя се прекъсва само чрез иск или възражение – арг. от 116, б.“б“ от ЗЗД. Въззивното решение обаче е процесуално недопустимо, тъй като е постановено спрямо лице, което не е било живо към този момент. Ищецът В. А. е починал на 04.05.09г., а решението е постановено на 12.05.09г. Това налага обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да постанови ново решение при участие на наследниците на В. А.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решението от 12.05.09г. По гр.д.№671/08г. на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: