Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 27 март 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 673/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ч. Х., защитник на подсъдимия А. А., срещу въззивна присъда № 9 от 28.05.2018г., постановена по в.н.о.х.д. № 196/17г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Жалбата е бланкетна, но е депозирано допълнение в срока по чл.351 от НПК, в което подробно са изложени аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. Последните макар и не изрично посочени, но изводими от съдържанието на жалбата и допълнението към нея, сочат на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт в гражданско - осъдителната му част и прекратяване на производството. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за невярно твърдението, че след като подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.219 от НК и първоинстанционната присъда в тази й част е влязла в сила, той не може да носи наказателна отговорност за нанесените от него имуществени вреди. Счита за доказано, че с действията си подсъдимият А. е осъществил деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което законосъобразно е уважен гражданският иск, като присъденото обезщетение е правилно определено. Моли за потвърждаване на въззивната присъда в гражданско-осъдителната й част. Гражданският ищец – Народно читалище /име– [населено място]/- е редовно призован, чрез председателя П. Р., който не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, редовно призован. Адвокат Х., защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Позовава се на подробно изложените от него мотиви в допълнението към жалбата. Подсъдимият А. А., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 69 от 27.06.2016г., постановена по н.о.х.д. №457/15г., Окръжен съд - Пловдив е признал подсъдимия А. В. А. за невиновен в това, че през периода 01.08.2008г. - 28.05.2009г. в [населено място], като управител на читалищен дом - Народно читалище “име”, от 29.05.2009г. до 31.12.2010г. като управител на читалищен дом - Народно читалище “име” и като секретар на същото читалище, в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице с нестопанска цел – Народно читалище “име” – [населено място], да не е положил достатъчно грижи за възложената му работа, както и за ръководеното, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, на обща стойност 30 250,87лв., и от това да е последвало значително унищожаване и разпиляване на имуществото и значителни щети за Народно читалище “име” в размер на 30 250,87лв, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.219, ал.1, вр. чл.93, т.1, б.”Б” от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от Народно читалище “име [населено място] ” против подсъдимия А. за сумата от 30 250,87лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 8 от 28.05.2018г., постановена по внохд № 196/17г., Апелативен съд – Пловдив е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск от Народно читалище “име[населено място] -” против подсъдимия А. А. за разликата от 19 550,87лв до 28 950, 87лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, като вместо това е осъдил подсъдимия А. В. А. да заплати на Народно читалище “име [населено място] ” сумата от 9 400лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от граждански деликт, касаещ деянието квалифицирано по обвинителен акт по чл.219, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 376лв. Съдът се е произнесъл и по разноските. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка и посочени някои принципни положения, имащи значение за надлежното произнасяне на настоящата инстанция по жалбата на подсъдимия. Касационното обжалване е по отношение на въззивната присъда на Пловдивски апелативен съд в нейната гражданско-осъдителна част. Първоинстанционната присъда, с която подсъдимият А. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.219, ал.1 от НК е потвърдена с въззивния съдебен акт и е влязла в сила – ТР № 5 от 21.05.2018г. на ОСНК на ВКС, по т.д. №5/17г. - т.4 - когато въззивният съдебен акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта относно наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока за обжалване. Решаващите съдилища са направили изводи за невиновност на подсъдимия въз основа на следното: първата инстанция е приела, че подсъдимият не притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК/изискващо се досежно субекта на инкриминираното престъпление/, както и, че в обвинителния акт прокурорът не е очертал разпоредбите, източници на задължения за подсъдимия и кои от тях той не е изпълнил, предвид бланкетния състав на престъплението по чл.219 от НК; въззивната инстанция е възприела за правилна последната констатация, но е приела, че подсъдимият притежава изискващата се специална правосубектност по чл.93, т.1, б.”Б” от НК. Съгласно разпоредбата на чл.88 от НПК гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданско процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.307 от НПК задължава съда да се произнесе по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен. Нормата на чл.413 от НПК, касаеща задължителната сила на съдебните актове, в случая е относима в производството пред настоящата инстанция, предвид влязлата в сила присъда в наказателната й част, но не обвързва въззивния съд. Институтът на непозволеното увреждане е уреден в ЗЗД -разпоредбите от чл.45 до чл.54, и се основава на задължението за поправяне на виновно причинени вреди другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, обединени от правна норма в единство. Следва да се посочат някои особености, касаещи елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно: по отношение на вината – тя се предполага до доказване на противното/чл.45, ал.2 от ЗЗД/; вредата е основен елемент, без който не може да се говори за непозволено увреждане; причинната връзка е обединяващия елемент, който не се предполага, а подлежи на доказване. За гражданския иск в наказателния процес е характерно, че той има акцесорен характер, което обуславя неговата зависимост от решаването на въпросите по повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт престъпление да е осъществено, да е противоправно или виновно, или не е доказано авторството, приетият за съвместно разглеждане граждански иск ще бъде отхвърлен. Гражданската отговорност обаче може да съществува, без налична наказателна в случаите когато престъпната несъставомерност не изключва гражданския деликт, както и при погасяване на наказателната отговорност, поради давност или амнистия. На второ място, настоящият състав намира за необходимо в контекста на гореизложеното да посочи, че съдържанието на допълнението към касационната жалба/която е бланкетна/, независимо от доводите изложени в седем пункта с преливане на аргументи, основани на разпоредби на НПК, ГПК и ЗЗД, и съдебна практика сочи на твърдения в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Оплакването, че обжалваната присъда в гражданската й част е “нищожна, поради неяснота и неразбираемост на акта”, следва да бъде обсъдено през призмата на допуснати съществени процесуални нарушения относно мотивираността на съдебния акт, неговата яснота и безпротиворечивост. Постановеният акт- въззивна присъда е единство на наказателна и акцесорна гражданска част, както и на диспозитив и мотиви. Първоинстанционният съд е отхвърлил гражданския иск за имуществени вреди в размер на 30 250, 87лв. Въззивната инстанция е отменила присъдата на Пловдивски окръжен съд в гражданско – отхвърлителната й част за разликата от 19 550,87лв. до 28 950, 87лв., след което е осъдила подс.А. за сумата от 9 400лева. Правилно съдът се е произнесъл по гражданския иск в размер до 28 950,87лв., тъй като това са рамките на обжалваната част. Оправдателният диспозитив на първата инстанция по отношение на една от картините, на стойност 1300лв., не се обжалва. По нататък настоящият състав намира, че апелативната инстанция е могла да бъде по – прецизна при избора на процесуална техника на изписване на диспозитива на въззивната присъда, но значимото е, че тя не е допуснала вътрешно противоречие в дипозитивната част- отменената гражданско-осъдителна част на присъдата е само за сумата от 9 400лева, за която подсъдимият е осъден. Не е допуснато противоречие между диспозитив и мотиви, както и липсва неяснота относно волята на съда. Преценката на диспозитивната част на акта в единството й с мотивната, дават основание да се направят категорични изводи относно волята на съда, която не изисква допълнително тълкуване/както се сочи в жалбата/, а и не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо неяснота относно волята на съда по повод допуснато противоречие между диспозитив и мотиви, и/или вътрешно такова в отделите части на съдебния акт. Правилно, с оглед на основанията за постановяване на оправдателната присъда по отношение на наказателното обвинение, въззивната инстанция е приела доказаност на гражданския деликт. Многократно касаторът се позовава в допълнението си и цитира “главните мотиви”/относно наказателната част/, но същественото са причините за постановеното оправдаване на подсъдимия, а именно несъвършенства на обвинителния акт, а не установена несъставомерност на деянието. За установеността на елементите от състава на непозволеното увреждане, въззивният съд правилно е ценил данните от предавателно-приемателния инвентаризационен опис, ползващ се с доказателствена сила относно изложените в него констатации - посочени са датата на съставянето му, комисията, която е извършила инвентаризацията на дълготрайните и краткотрайни активи на НЧ "име", както и данните за наличното имущество към момента на съставянето му. Също така правилно е прието, че този писмен документ има удостоверителна част относно волеизявленията на неговите автори за наличието на посочените в него вещи, картини и скулптори. С предавателно - приемателния инвентаризационен опис е извършено предаване на имуществото на читалището от св.Т. на А. А.-управител на читалищен дом, за което са положени подписи от двамата. Доказано е и причиняването на вреда на читалището, предвид установените липси при извършена инвентаризация през м.декември 2010г., по повод прекратяване на трудовото правоотношение с подс.А.. Комисията, извършила инвентаризацията е съставила протокол за предаване и приемане/подсъдимият е предал на св.З. наличните дълготрайни и малотрайни материални активи и др./ и сравнителна таблица за констатираните липси. Съдът е изложил убедителни мотиви относно установеността на активите, които са предмет на гражданския деликт и които подлежат обезщетяване от А., както и досежно тяхната стойност, като подробно са обсъдени експертните заключения, поради което не се налага преповтарянето им в настоящия акт. Неизпълнение на задълженията от страна на А. по опазване на имуществото, което е приел с предавателно – приемателния опис и за което е бил отговорен, е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. Обобщено, независимо от оправдателната присъда в наказателната й част - по обвинението за престъпление по чл.219 от НК, правилно апелативният съд е приел за доказан граждански деликт, за който подсъдимият следва да носи отговорност. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които да обуславят касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което присъдата на Апелативен съд – Пловдив в гражданко-осъдителната й част следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8 от 28.05.2018г., постановена по в.н.о.х.д. № 196/2017г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в гражданско-осъдителната й част. В останалата част присъдата е влязла в сила. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: