О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №488 [населено място], 08.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 301 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А., чрез пълномощника им адв. Щ., срещу определение № 8140 от 31.05.2010г. на Софийски градски съд І-7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5338/2010г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д. №30074/2010г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е вникнал във фактите по казуса и не се е съобразил с константната практика на ВКС. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите сочат, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Посочени са съдебни актове, на които обжалваното определение противоречи. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. №30074/2010г. на Софийски районен съд, 50 състав е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против двадесет и три физически лица – наследници на Д. Т. Т. с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищецът С. Б. твърди, че е собственик на имот пл. № 248 с площ 998кв.м., а ищците Т. и А. А. – на имот пл. № 249 с площ 999кв.м. в м. Б. поята, нанесени в кад.лист Г-13-2-Г по кад. план на[населено място]. Двата имота представляват северна и източна част от имот пл. № 198 и са били обособена част от нива от 6 дка, притежавана от наследодателя М. Б., съставляваща имот с пл. № 187 по кад.план от 1957г., а по картата на възстановената собственост на землището - имот № 036002. На ответниците като наследници на Д. Т. Т. е възстановена собствеността върху ливада с площ 28,322дка, съставляваща имот № 036001 в м. “Т. п.” в землището на[населено място]. При извършено заснемане на границите на имота по картата на възстановената собственост се е получило застъпване с имотите на ищците, а именно: част от имот №248 с площ 590 кв.м. и част от имот № 249 с площ 720 кв.м. попадат във възстановените на ответниците /виж уточнителна молба от 03.04.2009г./ Именно тези две части са предмет на спора. Според ищците проблемът се дължи на факта, че наследодателят на ответниците е притежавал 26,500 дка имоти, а са му възстановени повече. Затова искат да бъде установена собствеността на наследодателя М. Б. към момента на образуване на ТКЗС. С исковата молба е бил предявен и иск по чл. 108 ЗС, но производството по двата иска е разделено. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото като с оглед направените уточнения на иска е приел, че ответниците никога не са имали реституционни претенции към имота /ливада от 6 дка/ и следователно ищците нямат правен интерес от водене на иска. Съдът е установил, че спорът е не за това на кого следва да бъде възстановена собствеността, какъвто е предмета на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а в какъв обем е следвало да бъдат възстановени притежаваните от страните имоти и е счел, че такъв спор не е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита, защото ответниците не оспорват възстановяването на собствеността на ищците. Съдът е установил, че както ищците така и ответниците са заявили за възстановяване земи, притежавани от наследодателите си и исканията им са уважени изцяло. С оглед на това не е налице спор на кого да бъдат възстановени земите, а къде се намират възстановените земи. Този спор не е такъв по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това при евентуално уважаване на иска ще се стигне до това ищците да получат повече земя, отколкото са заявили преди кооперирането. Затова защитата им следва да е с положителен установителен иск или иск за съдебна делба. Жалбоподателите поддържат, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, казусът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Сочи се Решение № 1204 от 29.12.2008г. по гр.д. № 5268/2007г. на ВКС, ІІ г.о., според което спорът за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и когато има приключило административно производство с две влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици, за да може да се разреши кое от решенията да остане в сила. Решение № 1956 от 12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г.постановява, че спорът за границите на земеделски имот към момента на влизането му в ТКЗС е спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ1 а също и че заснемането на имота в различни от заявените пред Поземлената комисия граници засяга правата на ищеца и за него е налице интерес да установи своето право на собственост при спор с ответниците досежно границите възстановения имот. При горните данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с посочените съдебни решения по въпроса за правния интерес от иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ в ситуация, при която и на ищците и на ответниците са възстановени имоти в стари реални граници, но се спори относно тяхното местоположение, тъй като се твърди припокриване на границите. Настоящият състав намира за правилна практиката в Решение № 1956 от 12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г. на ВКС, V г.о. което допуска водене на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при спор относно границите на имотите към момента на влизане в ТКЗС и настоящето им местоположение. С оглед на това разрешение се налага извод, че обжалваното определение е неправилно, а предявеният иск допустим. След като е налице спор за това къде са се намирали имотите на двамата наследодатели и къде /в какви граници/ са разположени те по кадастралния план на землището, то този спор е такъв за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изводът на въззивния съд в обжалваното определение относно липсата на застъпване между имотите е направен необосновано, без да е изслушана техническа експертиза по този въпрос, която е единствено е компетентна да установи местоположението на имотите по стария кадастрален план и по картата на възстановената собственост и съответно да посочи има ли припокриване на възстановения на ищците и на ответниците имот. Едва след изясняване на това обстоятелство би могло отново да се разгледа въпросът за правния интерес от водене на иска, ако бъде установено, че имотите са различни и не се застъпват. Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени. На отмяна подлежи и прекратителното определение на първоинстанционния съд, при което делото следва да се върне за разглеждане на претенцията. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8140 от 31.05.2010г. на Софийски градски съд І-7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5338/2010г. по частната касационна жалба на С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А., всички от[населено място]. ОТМЕНЯ определение № 8140 от 31.05.2010г. на Софийски градски съд І-7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5338/2010г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд, 50 състав от 12.04.2010г. по гр.д. №30074/2010г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: