Р Е Ш Е Н И Е
№ 246/2013 год.
гр. София, 15.01.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3417 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решението от 16.01.2013 год. по гр. д. № 356/2012 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото след отмяната на предходното въззивно решение, е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.07.2010 год. по гр. д. № 2779/2008 год. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени исковете на [фирма], със седалище в [населено място] срещу Г. В. Г., Р. В. Г., В. К. С. и П. Г. В. за предаване от първия ответник владението на имот, представляващ УПИ І в кв. 7 по плана на [населено място],[жк], с площ 7 967 кв. м., с идентификатор 55871.503.115 по кадастралната карта на града от 2008 год., а останалите трима ответници на част от този имот с площ 1 400 кв. м., индивидуализирана със стария пл. № 6289.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцовото дружество, чрез пълномощника му адвокат Юл. Д., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за обезсилване, респ. отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна по съображенията в представената писмена защита и молят въззивното решение да бъде потвърдено, с присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 287 от 17.07.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото и с оглед задължителната съдебна практика по този въпрос – представените от касатора решения: № 52 от 1.03.2012 год. по гр. д. № 485/2011 год. на ІV г. о., № 80 от 8.05.2012 год. по гр. д. № 1315/2010 год. на ІV г. о., № 740 от 26.10.2010 год. по гр. д. № 1935/2009 год. на І г. о. на ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. В същите е прието, че дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия на въззивния съд. Тази задължителна съдебна практика не е съобразена при повторното разглеждане на делото, поради което и въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на закона. В отменителното решение при първата касация Върховният касационен съд е указал на въззивния съд да предприеме действия за отстраняване неяснотата относно спорния имот с даване възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си, съгласно т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. В изпълнение на тези указания е постъпила молба от ищцовото дружество от 30.05.2012 год., с която се уточняват спорните имоти - УПИ І в кв. 7 по плана на [населено място],[жк]с площ 7 967 кв. м., образуван от части от имоти пл. № № 6290 и 6291, при описаните граници, представляващ имот с идентификатор 55871.503.115 и имот пл. № 6289 по плана на [населено място], представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7, представляващ по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор 55871.503.112 с площ 1 400 кв. м., както и са уточнени исковете за ревандикацията им по отношение на ответниците, физически лица – предаването на владението на първия имот се претендира от първия ответник, а предаването на владението на втория имот – от всички ответници. Видно от същата молба уточненията относно спорните имоти са обосновани с описанието на имотите в АДС от 1995 год., въз основа на който дружеството се легитимира като техен собственик.
Направеното в горната молба уточнение не е допуснато от въззивният съд в съдебното заседение на 19.09.2012 год., по съображения за направената индивидуализация на спорния имот в предходна молба от 19.03.2010 год., постъпила в хода на първоинстанционното производство. Допълнителни съображения са изложени и в определение от 18.10.2012 год. в смисъл, че указанията в отменителното решение на ВКС се отнасят доколкото въззивният съд приеме, че е налице нередовност на исковата молба, а не, че такава е налице.
Съображенията в отменителното решение при първата касация действително са по повод изложените такива в първото въззивно решение за неяснота в спорния имот, каквато е налице с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба и неколкократно правените уточнения в хода на първоинстанционното производство. Указанията на касационния съд са дадени с оглед необходимите процесуални действия на въззивния съд за отстраняването на тази неяснота, поради което и процедирането на въззивния съд при повторното разглеждане на делото, след отменителното касационно решение, е в нарушение на тези указания, тъй като при първоначално приемане наличието на неяснота в спорния предмет е недопустимо при същите данни новият въззивен състав да приеме, че такава не е налице, с което всъщност се пренебрегват както съображенията на предходния въззивен състав, така и тези на касационния съд. Това е обусловило и неправилност на постановеното въззивно решение, което следва да се отмени и вместо това исковете се разгледат по същество от настоящата инстанция, при условията на чл. 295, ал. 1 ГПК.
Представената при повторното въззивно разглеждане на делото молба от 30.05.2012 год. представлява уточнение в индивидуализацията на спорния имот, с оглед твърденията на ищеца за собственост въз основа на АДС от 1995 год., в който са описаните отделните три имота с планоснимачни номера, както и предявяването на иска и против приобретателите на имот пл. № 6289 по покупко-продажбите от 2004 год. с праводател Г. А. Г., срещу който е уважен иск за собственост на ищцовото дружество по предходно дело.
Установеният от техническите експертизи факт, че имот пл. № 6289 представлява част от УПИ ІІ в кв. 7 и твърденията за собственост на дружеството на основание констатациите в представения по делото акт за държавна собственост обуславят извод за имотите, предмет на спора между страните и предмет на търсената защита съобразно индивидуализацията им при повторното въззивно разглеждане на делото – УПИ І и част от УПИ ІІ с площ от 1 400 кв. м., находяща се в югозападната му част.
От становището на ответниците, изразено чрез пълномощника им в с. з. на 5.02.2010 год. в първоинстанционното производство се установява, че не е спорно обстоятелството, че ищцовото дружество, сега касатор, е собственик на УПИ І в кв. 7. Същото се установява и от представените по делото доказателства – АДС № 12374/95 год., заключение на приетата икономическа експертиза и извлечение от сметки на дружеството, установяващи собствеността му въз основа на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ върху имотите, включени в капитала на предприятието при преобразуването му в търговско дружество. От приетите заключения на техническата експертиза е установена идентичността между описаните в акта за държавна собственост имоти и образуваните от тях УПИ І-за стопански нужди на [фирма] с площ 7 964 кв. м. и УПИ ІІ-за стопански нужди на [фирма] с площ 3 227 кв. м., като в последния е включен спорният имот пл. № 6289 с площ 1 400 кв. м., в неговата югозападна част, показан графично на приложената на л. 110 от първоинстанционното производство скица на в. л. Р. Н.. Следователно, ищецът е доказал наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС - че е собственик на спорните имоти на поддържаното придобивно основание.
Относно упражняване на фактическата власт върху имотите - от свидетелските показания се установява, че от септември 2007 год. ответникът Г. Г. е прекратил достъпа на дружеството до незаградената част от имота, ползвана като паркинг, като отстранил пазача на дружеството. Не е спорно, че същият е собственик на сгради в тази част на имота, по повод на което е възникнал и спора относно терена, и по повод на охраната на които е назначил свой пазач, а в заградената част, в която се намира и спорния имот от 1 400 кв. м. /имот пл. № 6289/ се намират останалите ответници, които противопоставят възражението, че са собственици на основание покупко-продажба с нот. актове №№ 114 и 115 от 27.05.2004 год. Последните не могат да легитимират ответниците Г. Г., Р. Г., В. С. и П. В. за собственици на имота, тъй като праводателят им Г. А. Г. не е бил собственик на спорния имот. С влязло в сила решение по гр. д. № 5287/2004 год. на Пернишкия районен съд спорът за собственост на имота, предмет на разпоредителните сделки, е решен, като е признато по отношение на Г. А. Г., че [фирма] е собственик на имот пл. № 6289, поради което и продажбата не е могла да произведе вещноправно действие. Доводът за наличие на придобивна давност, доколкото е поддържан още в първоинстанционното производство /с. з. от 5.02.2010 год./, а и с оглед изразеното становище по този въпрос в писмената защита пред настоящата инстанция, е неоснователен, с оглед липсата на необходим срок и за добросъвестно владение до предявяването на исковете срещу тях. Затова и ответниците не могат да се легитимират като собственици на поддържаното от тях придобивно основание – покупко-продажба от 2004 год., поради което и упражняваната от тях фактическа власт върху площта от УПИ ІІ в кв. 7 от 1 400 кв. м., в очертанията на имот пл. № 6289 е без основание. Без основание е и упражняваната фактическа власт от Г. Г. върху незаградената площ от имота в очертанията на УПИ І в кв. 7, тъй като същият не противопоставя вещни права върху терена, собственост на дружеството. Правото на собственост върху сградите не е предмет на ревандикационния иск, а от представеното постановление на съдия изпълнител от 10.09.2005 год. е видно, че възлагането е в полза на дружеството [фирма], което би могло да претендира за право на собственост върху тях, а то е извън рамките на настоящия спор за недвижимите имоти, предмет на конкретизацията в хода на повторното въззивно разглеждане на делото.
В заключение следва изводът, че ищцовото дружество, сега касатор, се легитимира като собственик на спорните имоти, които се владеят без основание от ответниците, поради което и предявеният срещу тях ревандикационен иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора ответниците следва да понесат направените от касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 4 938 лв.
Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 1, във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение с № 10 от 16.01.2013 год. по гр. д. № 356/2012 год. на Пернишкия окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. В. Г. от [населено място], [улица] да отстъпи собствеността и предаде на [фирма], със седалище в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 владението върху недвижим имот, представляващ УПИ І в кв. 7 по плана на [населено място],[жк], с площ 7 967 кв. м., с идентификатор № 55871.503.115 по кадастралната карта на [населено място], при граници поземлени имоти с идентификатори 55871.503.119, 55871.503.289, 55871.503.435, 55871.503.3 и 55871.503.1.
ОСЪЖДА Г. В. Г., с посочен по-горе адрес, Р. В. Г. със същия адрес, В. К. С. от [населено място], [улица] П. Г. В. от [населено място], [улица], ап. 48 да отстъпят собствеността и предадат на [фирма], с посочен по-горе адрес, владението върху недвижим имот с пл. № 6289 с площ 1 400 кв. м., представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7, с идентификатор № 55871.503.112 по кадастралната карта на [населено място], при граници поземлени имоти с идентификатори 55871.503.119, 55871.503.1230, 55871.503.289.
Осъжда Г. В. Г., Р. В. Г., В. К. С. и П. Г. В. да заплатят на [фирма] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 4 938 лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и осем лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |