Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 27 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 376 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения О. Х. М. за възобновяване на ВНОХД № 878/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 279/12.10.2012 г., с което е била изменена присъда № 311/31.05.2012 г. по НОХД № 7779/2011 г. на Варненския районен съд. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и при условията на алтернативност оправдаване или намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 311/31.05.2012 г. по НОХД № 7779/2011 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия О. Х. М. за виновен в това, че на 25.05.2011 г., в гр.В., КК „Ч.”, в л. а. „Д. Л.”, при условията на опасен рецидив се съвкупил с Е. Й. И., като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 8 години лишаване от свобода, приспадайки предварителното му задържане с мярка за неотклонение. Присъдил е в негова тежест да заплати разноските по делото. С въззивното решение, постановено по ВНОХД № 878/2012 г., Варненския окръжен съд е преквалифицирал деянието по чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК и е намалил наказанието на подсъдимия на 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг режим. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради недоказаност на деянието съобразно изискването по чл. 303 от НПК са изцяло неоснователни. Твърденията на подсъдимия за доброволност на осъществения полов акт (с оглед липса на упражнено насилие върху пострадалата) са били представени на вниманието на въззивната инстанция, която ги е обсъдила и намерила за опровергани, излагайки в тази връзка убедителни съображения. Преди всичко, в обхвата на обвинението е било включено упражняването не на сила, а на заплаха, изразена в конкретно отправени спрямо пострадалата думи преди и по време на съвкуплението, които с оглед своеобразните обстоятелства са били достатъчни и годни да преодолеят волята й за съпротива. В този аспект, отсъствието на данни за разкъсани дрехи или травми по тялото й по никакъв начин не повлияват по-различна оценка за поведението на подсъдимия като съставомерно по текста на чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК. От друга страна, липсата на съгласие, с оглед упражнената психическа принуда, е била обвързана не само с логичните и последователни показания на св. И., но и подкрепата им с други данни, почерпени от други доказателствени източници, свидетелстващи както за изпращане на СМС до св. К. („Той ще ме убие”), който е очаквал завръщането й в квартирата им, така и с търсенето на съдействие от св. И. и уведомяването за престъплението на тел. 112 в момент, когато подсъдимият вече не е представлявал заплаха за нея. Въз основа на потвърдените от въззивния съд фактически положения за престъпното съвкупление и при отсъствие на данни деянието да е било извършено при опасен рецидив правилно то е било преквалифицирано по основания състав на чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК, в която връзка не се излагат никакви възражения. Без основание е и оплакването за явна несправедливост на наказанието, отмерено на 6 години лишаване от свобода с оглед извършената преквалификация. Данните за трайна престъпна дейност, очертана от предходните му осъждания за различни деяния (вкл. за принуда по чл. 143 от НК) и липсата на поправителен ефект, преценени заедно с конкретния начин на извършване на настоящото престъпление и причиненото на пострадалата психично разстройство за дълъг период от време съобразно СПЕ, правилно са обусловили извода за необходимост от по-продължително изолиране на подсъдимия с оглед комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Х. М. за възобновяване на ВНОХД № 878/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 279/12.10.2012 г., с което е била изменена присъда № 311/31.05.2012 г. по НОХД № 7779/2011 г. на Варненския районен съд, НК, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.