5 Р Е Ш Е Н И Е № 280/2019 г. София, 22.01.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1509 по описа за 2018 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 317/ 05.04.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Б. С. М. против въззивно решение № 149/16.01.2018 год. по гр.дело № 2601/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което са отменени решение № 4425/25.05.2016 год. и допълнително решение № 1437/02.03.2017 год.по гр.д. № 7550/2015 г. на Софийски градски съд и вместо тях е отхвърлен искът на Б. С. М. срещу Г. Н. Г. за заплащане на сумата от 61 000 лв.,получена без правно основание и са присъдени разноски за двете инстанции. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос : за правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията ѝ да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,т.е. за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235 ал.2 и чл.12 ГПК”. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Б. С. М. против Г. Н. Г. с искане за заплащане на сумата от 61 000 лв., за която ищецът твърди, че е платена на ответника без правно основание. Първоинстанционният Софийски градски съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 59, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 61 000 лв. и законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Посочено е, че страните не спорят, че между Б. М. в качеството му на купувач и „Гама Вест“ ООД в качеството му на продавач е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Купувачът заплатил по договора суми в общ размер на 61 000 лв., от които 56 000 лв. – чрез банкови преводи и 5 000 лв. – в брой. Позовал се е на заключението по изслушаната ССчЕ и е приел, че тези парични суми са изплатени на Г. Н. Г., а единствено сума в размер на 10 000 лв. е заприходена в счетводоството на „Гама Вест“ ООД. С анекс от 21.11.2013 г. сключеният на 15.06.2010 г. договор е прекратен и продавачът се задължил да върне на купувача сумата от 70 000 лв. Софийски градски съд счита, че заявената от ищеца претенция намира правната си квалификация в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като между страните не са налице правоотношения, от които да произтича иск за процесната сума. Счел е, че ответникът не е доказал основанието на което е получил сума в размер на 61 000 лв., поради което искът е основателен и доказан, а Г. Н. Г. е осъден да заплати на Б. С. М. търсената сума. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно. Въззивният съд е сезиран с жалба на Г. Н. Г., в която се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Наведени са възражения, че съдът не се е произнесъл по релевираното възражение за прихващане с 3000 евро, искът е предявен от нелегитимиран ищец, не са обсъдени всички доказателства по делото, решението е необосновано и не е обсъдено възражението за изтекла погасителна давност. С атакуваното в настоящото производство въззивно решение Софийски апелативен съд е уважил въззивната жалба и е отменил първоинстанционното решение, като е приел, че заявената претенция от Б. С. М. против Г. Н. Г. за заплащане на търсената сума е неоснователна. Предмет на обжалване пред въззивна инстанция е претенцията до посочения размер, доколкото ищецът не е подал въззивна жалба. Прието е, че решението е валидно и допустимо, но неправилно,тъй като правната квалификация на претендираните права по чл. 59 ЗЗД е неправилна, но въззивната инстанция не е посочила квалификацията на иска. Посочено е, че между страните по делото Б. С. М. и Г. Н. Г. и свързаните с тях дружества – „Гама вест“ ЕООД и „Фарма Експорт“ ЕООД са съществували комплекси от отношения, които са обективирани в приложените по делото писмени доказателства - предварителен договор от 15.06.2010 г., анекс от 21.11.2013 г., анекс от 08.02.2014 г. и анекс от 13.03.2014 г. Съдът е приел, че на основание анексът от 08.02.2014 г. е настъпило заместване в правоотношението по повод разваления вече предварителен договор, по отношение на който се прилагат правилата за цесията и заместване в дълг,поради което ищецът Б. М. вече не е нито кредитор, нито длъжник по вземанията за задълженията, произтичащи от предварителния договор от 15.06.2010 г., развален с анекс от 21.11.2013 г.Приел е, че претендираните в производството суми са преведени с основание предварителния договор от 15.06.2010 г., а след като ищецът Б. С. М. е прехвърлил вземанията си, той не е активно легитимиран да ги предявява, поради което искът е отхвърлен. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск. Претендира разноски. Ответникът поддържа становище за неоснователност на касационната жалба,а въззивното решение за правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК- № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о.,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС,което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 год., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не е процедирал така и в мотивите на въззивното решение е застъпено обратното становище – съдът на практика е формирал изводите си по спорното право без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Въззивният съд на практика приел, че мотивите на съда следва да изразяват проверяваща, а не решаваща дейност. Мотивите на акта му се състоят от крайните решаващи изводи на съда, без последният да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока. В този смисъл актът на въззивния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения са фрагментарни и без определена логическа последователност. Липсва каквото и да е обсъждане на релевираните от страните във въззивната жалба и подадения срещу нея отговор доводи и възражения. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл.293, ал.3 ГПК/. Софийски апелативен съд не е квалифицирал претенендираното от ищеца право, не е посочил на какво основание той иска връщане на изплатени по банковата сметка на ответника суми, не са квалифицирани наведените от ответника възражения – правоизключващото, аргументирано с наличие на договорно отношение между страните, по силата което е платена посочената сума, както и възражението за прихващане със сума, дължима във връзка с прекратяването на договора, правопогасяващо – във връзка с твърдението за изтекла погасителна давност. Не е разпределена доказателствената тежест между страните. Тези действия са били дължими от въззивната инстанция, тъй като във въззивна жалба са изложени нарочни оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Съдът немотивирано приема, че платената от ищеца сума е във връзка със сключения между него и „Гама вест“ ЕООД предварителен договор, като посочва, че е без значение дали Г. Н. Г. е потвърдил плащанията по негова лична сметка като изпълнение по сключения предварителен договор.Обосновава основателността на иска с комплекса от взаимотношения между Б. С. М., Г. Н. Г., „Гама вест“ ЕООД и „Фарма Експорт“, без да се произнесе ясно и конкретно по защитните тези на страните, изразяващи доводите и възраженията им. В новото си решение въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, и въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал да формира своите фактически и правни изводи по същество на спора. Необходимостта решението по делото да установява ясно и несъмнено установените факти и правата на страните е не само с оглед изпълнение на процесуалната норма на чл.236 ал.2 ГПК и съобразяване със задължителната за съдилищата практика, но и с оглед осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 149/16.01.2018 год. по гр.дело № 2601/2017 год. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: