Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 25.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1633 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 102 от 15.04.2013г. по касационна жалба на И. Ц. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 556 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 839 по описа за 2012г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174 от 09.08.2012г. по гр.д.№ 620/2011г. на Ботевградски районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касатора против [фирма] за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху два имота: 1.овощна градина с площ 0,601 кв.м. в строителните граници на [населено място], в м. „К.”, съставляващ имот №... по помощния план на тази местност, участващ в УПИ ..-обектова охрана” от кв.... по регулационния план на [населено място] и 2.пасище от 0,899 дка, находящ се в същата местност, съставляващ имот 118 от същия план. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.7 и чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални правила и за необоснованост. Ответницата по касация [фирма] оспорва касационната жалба, счита, че решението е правилно, тъй като в хода на производството не са събрани доказателства за точното местонахождение на имотите на наследодателите на ищеца. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 10, ал.7 от същия закон и доказва ли това решение възстановено право на собственост. С Р № 595/05.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г. І гр.о. и Р № 254 /26.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. ІІ гр.о. ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, правото на собственост на бивши земеделски земи, попадащи сега в урбанизираната територия, се възстановява по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия, а скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Те се издават при приключване на административната процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободната от застрояване земя в урбанизираните територии и установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размеря му според плана, размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение е размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване. Конститутивното действие на решението се проявява с приключване на тази процедура, поради което не е необходимо издаване на констативен нот. акт за собственост. Изключението в края на нормата на чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ се отнася до това, че в хипотезата на възстановяване правото на собственост по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ решението има легитимиращо действие и без да е издадена скица към него, защото имота е индивидуализиран със скицата към удостоверението към чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. В останалите случай на възстановяване на собствеността по чл. 14, ал.1, т.1 и 2 ЗСПЗЗ легитимиращо действие на конститутивен нот. акт има издаденото решение и скицата към него. По касационната жалба. Ищецът е син на Ц. С. К., починал на 29.12.1989г. и внук на С. К. Ц., починал на 08.10.1955г. и е един от техните наследници. С решение № 6121/01.11.2010г. т.ІІ.2 по преписка № А564/1992г. на наследници на Ц. С. К. е възстановена в съществуващи реални граници овощна градина с площ 0,601 кв.м., съставляваща имот 121 по помощния кадастрален план на м.”Крушова поляна”. Този имот е заявен под № 6 в заявлението и е доказан с декларация от емлячния регистър от 1948. Имотът се намира в строителните граници, поради което с у-ние 2400-413(2) 10.09.2010г. по чл..13а ал..5 и скица по чл. 13а ал.6 ППЗСПЗЗ е определена свободната от застрояване площ, която може да бъде възстановена. С р № 6130/01.11.2010г. р.ІІ,т.3 по преписка № А-563/92г.на наследници на С. К. Ц. е възстановен в съществуващи реални граници имот 118 по помощния план на м. „К.” в землището на [населено място], съставляващ – пасище от 0,899 дка. Правото на собственост е установено с декларация от емлячния регистър от 1948г. Наличието на свободна за възстановяване площ е установено в административно производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с влязло в сила решение № 452/10.07.2009г. по адм.д.№ 211/2009г. на Административен съд София-област. Тъй като имотите не са били заснети в кадастрални планове към момента на колективизацията и за първи път са включени в строителните граници през 1987г., идентифицирането им е станало чрез анкетиране, съгласно предвидената изрична възможност в чл. 13а, ал.4,т.5 ППЗСПЗЗ. По плана от 1987г. имот ... попада в парцел...- на „М.. Имот .... попада в УПИ ... с 259 кв.м., а в УПИ ..-...”М.” с 640 кв.м. Предмет на делото е частта от възстановените имоти, попадаща в парцел ... по плана от 1987г. Удостоверение № ВС-01-491/03.09.2011г. ОСЗ П. установява, че процедурата по възстановяване на двата процесни имота е приключила. Ответникът оспорва удостоверенията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и скиците към тях. Поради това, че с оспорени официални документи, тежестта за доказване е на оспорващата страна. Ответникът [фирма] е купил от [фирма] в несъстоятелност с н.а. № .. т.... от ....г. парцел ...-.... от кв... с площ 796 кв.м. заедно с построената в него до степен „груб строеж” триетажна сграда. Продавачът се е легитимирал с А. № ..../.....г., в който е вписано, че терен с площ 172,070 дка и описани в него сгради е предоставен за оперативно управление на дружеството. Актуването е извършено на основание Решение на Бюрото на МС от 16.09.1983г. и чл. 81, ал. 3 и 4 от Н.. П. акт за държавна собственост е 118/1973г. Продажбата е извършена след разрешение в производството по несъстоятелност, дадено с определение № 15.11.2002г. на Софийски окръжен съд. Дружеството продавач [фирма] е заличено с решение от 19.02.2009г. Според заключението на тройната и на единичната СТЕ с в.л. Г., общо на „М.” в разписната книга е записана земя с площ 243 986,75 дка. Този терен е включен в регулацията с плана от 1987г. и за него е отреден п. І-„МПС”. Със заповед от 23.01.2002г. са образувани осем парцела от терена на СО „МПС”, един от които е п.V-обектова охрана от кв.... Имот ... попада в УПИ ..-МПС изцяло, а имот ... попада в УПИ ..-МПС с 259 кв.м. След направените измервания обаче, двата възстановени имота попадали изцяло в парцел..... За сградата не са намерени строителни книжа от вещите лица. Теренът на процесните два съседни имота не е застроен, в него не попадат съоръжения, а съставлява гора от дървета на възраст 40-42 години. Недовършената сграда е извън границите им. С решение № 130/19.02.2009г. е прекратено производството по несъстоятелност и [фирма] е заличено. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че наследодателите Ц. С. К. и на С. К. Ц. не се легитимират като собственици на процесните два имота към момента на образуване на ТКЗС защото декларациите от емлячния регистър от 1948г. не са доказателство за правото на собственост, а придобивна давност не се установява от свидетелските показания. Прието е, че решението за възстановяване на собствеността на основание чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ не доказва право на собственост, защото не е издаден въз онова на него констативен нот. акт. При липса на активна материално правна легитимация на ищеца, е прието, че ответникът владее имота на правно основание и е собственик. Предвид отговорът на поставения въпрос, решението е неправилно. С решение № 6121/01.11.2010г. т.ІІ.2 по преписка № А564/1992г. и р № 6130/01.11.2010г. р.ІІ,т.3 по преписка № А-563/92г. ищецът, като син на Ц. С. К., починал на 29.12.1989г. и внук на С. К. Ц., починал на 08.10.1955г. и един от техните наследници. се легитимира като собственик на имоти 121 и 118 по помощния план на м. „Крушова поляна” в землището на [населено място]. Реституционния ефект на това решение настъпва с издаването на удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че правото на собственост в производството пред ПК е доказано с декларации от емлячния регистър не опровергава този извод, тъй като те са годно доказателство в производството пред ПК, кадето законът предвижда облекчен ред за доказване. В исковото производство по спор за собственост на лицата, които се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права, които изключват реституцията. Неоснователно е и възражението за липса на идентичност между имотите, които са притежавали двамата наследодатели и възстановените сега имоти. Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. СТЕ в рамките на един гражданско правен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по делото до колкото касаят трети лица. /В този смисъл Р № 116 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 401/2010г. на І гр.о. Р № 426/21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС на V гр.о, разгледано от ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК. Ответникът [фирма] е купил с н.а. №... т.... от ....г. от [фирма] в несъстоятелност парцел І-обектова охрана от кв.... с площ 796 кв.м. заедно с построената в него до степен „груб строеж” триетажна сграда. От данните по делото се установява, че терена на УПИ.... не е застроен, в него попадат дървета на възраст около 40 години и храсти Продавачът се е легитимирал с А. № .../....г., в който е вписано, че терен с площ 172,070 дка и описани в него сгради е предоставен за оперативно управление на дружеството. Актуването е извършено на основание Решение на Бюрото на МС от 16.09.1983г. и чл. 81, ал. 3 и 4 от Н.. Дори терена на процесния имот да е част от площта, която е включена в капитала на заличеното вече дружество след производство по несъстоятелност, /което не е безспорно установено/ това само по себе си не изключва реституцията щом терена е незастроен и е зает от дървета и храсти. На реституция подлежи свободната незастроена площ независимо, че е включена в капитала на търговско дружество с държавно имущество доказано с акта за държавна собственост. Реализирането на обществено мероприятие изключва възстановяването на собствеността, съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Включването на бивш земеделски имот в капитала на търговско дружество обаче не може да бъде приравнено на реализирането на обществено мероприятие, което изисква в имота да е извършено строителство, или да са изградени строителни съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговка, или друга стопанска дейност на дружеството. Само по себе си реализирането на обществено мероприятие също не е основание за включване на имота в капитала на дружеството. /Р № 77/09.03.2010г. и Р № 51 от 11.03.2011г., двете по гр.д.№ 4209/2008г.І гр.о.,, Р № 457 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. І гр.о./. Щом като праводателя на ответника не е могъл да противопостави самостоятелни права, изключващи реституцията, то и правопиемника не може да противопостави такива права. Възражението на ответника за придобиване по давност като добросъвестен владелец също е неоснователно, тъй като давност може да тече от момента на възстановяване правото на собственост, т.е. от настъпване на конститутивния ефект на решението на ОСЗГ, а този ефект настъпва с индивидуализиране на имота, предмет на реституция. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността. Решенията, с които е възстановено правото на собственост след издаване на удостоверенията по чл. 13 ППЗСПЗЗ са от 2010г., а иска е предявен на 09.05.2011г. Следователно изискуемият се от закона петгодишен срок за придобиване по давност на имота от добросъвестен владелец не е изтекъл, поради което ответникът не е станал собственик и на това основание. Предвид изложеното, решението на въззивната инстанция следва да се отмени като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а предявеният иск, като доказан и основателен следва да се уважи. Съобразно този резултат, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски само за разглеждане на делото в доказания размер 1245 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 556 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 839 по описа за 2012г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [улица] да предаване владението на собственика И. Ц. С. от [населено място], [улица] върху два имота: 1.овощна градина с площ 0,601 кв.м. в строителните граници на [населено място], в м. „К.”, съставляващ имот № ... по помощния план на тази местност, участващ в ......” от кв...... по регулационния план на [населено място] при граници имоти ..., имот № ..., имот № ..., имот № ... и имот № ... 2.пасище от 0,899 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „К.”, съставляващ имот №... по помощния план на тази местност, участващ в УПИ...” от кв.... по регулационния план на [населено място] при граници имоти ....., имот № ..., имот № ..., имот № ... и имот №.... ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [улица] да заплати на И. Ц. С. деловодни разноски в размер на 1245 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: