Ключови фрази
Частна касационна жалба * Делба * разваляне поради неизпълнение * разваляне на договор по съдебен ред * съдебна спогодба * допустимост на иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 11.07.2016 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 1328 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 3392 от 07.07.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 1702/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХІV състав, е потвърдено определение № 3814 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 16072/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.състав.
Определението на ОС – Пловдив е обжалвано с касационна частна жалба вх.№ 27845 от 01.10.2015 г., подадена по пощата на 30.09.2015 г. от Ц. Д. И. и М. А. И. чрез адвокат В. Ж. от АК – П. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правен въпрос относно способа за разваляне на сключена в делбеното производство съдебна спогодба. Касаторите считат, че въпросът е обусловил волята на съда, като възприетото от въззивния съд становище за недопустимост на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е формиран в противоречие с практиката на ВКС – допълнителен критерий за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В подаден отговор конституираният като ответник по иска в качеството на необходим другар на първоначалната ответница М. А. Я. - А. С. Я. е възразил срещу допустимостта и основателността на касационната частна жалба. Претендира разноски.
Отговор не е постъпил от ответницата М. А. Я..
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица. По допустимостта й от гледна точка разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК съдът намира следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от Ц. Д. И. и М. А. И. против М. А. Я. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнението й на съдебна спогодба, сключена на 06.03.1984 г. по гр.д.№ 161/1984 г. по описа на РС – Пловдив. Производството е било за съдебна делба, като съдебната спогодба е сключена между М. А. Я., в чийто дял е предоставено застроено дворно място в [населено място] – от една страна, а от друга страна - Ц. Д. И. и М. А. И., на които за уравнение на дела им М. А. Я. се е задължила да заплати сумата 5 445 лева (неденоминирани) в 1-годишен срок, т.е. до 06.03.1985 г.
Данъчната оценка на имота в [населено място] към 2013 г. е удостоверена в размер на 4 240,90 лв. – земя и сгради. Исковата молба по делото, обаче, е предявена на 13.11.2014 г., като липсват доказателства за размера на данъчната оценка на имота към този момент. Предвид това обстоятелство не може да се направи обоснован извод, че евентуално постановено по делото въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. По тази причина и предвид забраната за отказ от правосъдие настоящият състав на съда приема, че касационната частна жалба е допустима от гледна точка разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 447 от 02.12.2011 г. по гр.д.№ 1182/2010 г. на ВКС, І г.о. е обобщена съдебната практика по въпросите относно действието на спогодбата в делбеното производство и способите за развалянето й. Разяснено е, че по своята правна същност съдебната спогодба в делбен процес е двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците – съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор. С този договор може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за изплащане на уравнение на дела на другия съсобственик. При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба (съдебната спогодба) до размера на неговия дял и това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а когато спогодбата противоречи на закона или го заобикаля, или са налице другите условия по чл. 26 ЗЗД тя е нищожна, както и може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Недопустимо е обаче да се иска обезсилване на спогодбата по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), тъй като този ред се прилага само за съдебната делба, а не и за делба, която е приключила със съдебна спогодба. За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения с т. 8 от ППВС № 7/1973 г., което не е загубило сила и в което изрично е прието, че постигнатата в производството за делба спогодба е двустранен договор, който може да бъде развален поради неизпълнение единствено по реда на чл. 87 ЗЗД.
В разрез с изложеното, с обжалваното определение е прието, че атакуваната с исковата молба съдебна спогодба не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД, а следвало да се иска нейното обезсилване по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.).
С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че формулираният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос има изискваното с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което обосновава наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и допълнителен критерий за селектиране на касационната частна жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По същество жалбата се явява и основателна, доколкото атакуваното определение противоречи на формираната задължителна съдебна практика, поради което следва да бъде отменено. При условията на чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК следва да бъде отменено и прекратителното първоинстанционно определение. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което решаващият състав следва да подложи на преоценка определението си (№ 790 от 20.01.2015 г.), с което като е приел, че А. С. Я. е необходим другар на ответницата по иска, съдът го е конституирал като главна страна – ответник по иска. В тази връзка следва да се съобрази, че А. С. Я. не е страна по договора – съдебна спогодба, нито се явява солидарен длъжник заедно с приобретателката по същия М. А. Я.. В случай, че претендира право на собственост върху имота, предмет на договора, за защита на правото си той разполага с иск за собственост срещу оспорващите правата му лица, което е възможно да реализира в самостоятелен процес.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3392 от 07.07.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 1702/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХІV състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 3392 от 07.07.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 1702/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХІV състав, както и потвърденото с него определение № 3814 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 16072/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: