О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 София, 27.03.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 260 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Х. Ч., повереник на частния тъжител И. Т. В., против разпореждане № 59 от 19.01.2018 г. по в.н.ч.х.д. № 399/2017 г., по описа на Хасковски окръжен съд, с което е върната касационната жалба против въззивното решение. В частната жалба се настоява, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, тъй като всички книжа по делото били изпращани на съдебния адрес, посочен в частната тъжба, а въззивното решение, с което се прекратява наказателното производство, е изпратено на адреса на тъжителя. Твърди се още, че майката на частния тъжител не е могла да му предаде съобщението, което е причината за пропускане на срока за обжалване. Направено е искане за отмяна на разпореждането на съдията-докладчик от въззивния съд. Прокурор Ивайло Симов от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че касационната жалба срещу акт, подлежащ на касационна проверка, е просрочена, поради което правилно е била върната с атакуваното разпореждане. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Прегледът на материалите по делото показва, че с въззивно решение № 144 от 17.11.2017 г. по в.н.ч.х.д. № 399/2017 г. Хасковският окръжен съд отменил изцяло присъда № 28 от 13.04.2017 г. по н.ч.х.д. № 27/2017 г., по описа на Хасковски районен съд и прекратил наказателното производство, както и производството по предявените граждански искове. Частният тъжител и граждански ищец В. бил осъден да заплати направените от насрещните страни разноски по делото. Съобщението за изготвеното въззивно решение е изпратено на частния тъжител И. Т. В. на адреса му в [населено място] и е получено на 29.11.2017 г. от М. Ж. - майка, със задължение да го предаде. Съобщението, изпратено на адреса на кантората в [населено място] и адресирано до адвокат Х. Ч., повереник на частния тъжител, е получено лично от повереника на 12.12.2017 г. Касационната жалба против въззивното решение е постъпила в деловодството на окръжния съд на 28.12.2017 г. По делото няма данни жалбата да е била изпращана по пощата или чрез друга куриерска служба. Жалбата на частния тъжител е подадена срещу въззивен акт, подлежащ на касационна проверка, тъй като с решението се прекратява наказателното производство (аргумент от чл. 346, т. 4 от НПК). Тази жалба е просрочена, поради което се явява процесуално недопустима. Законовият петнадесетдневен срок за обжалване на конкретния въззивен акт тече от датата на получаване на съобщението за неговото изготвяне. За частния тъжител И. В. срокът е изтекъл на 14.12.2017 г. Повереникът на частния тъжител може да подаде жалба (въззивна или касационна), но в срока за обжалване. Повереникът не е самостоятелна страна в наказателното производство. Той не е изрично предвиден в нормата на чл. 253, т. 1 – 4 от НПК. Не разполага и със самостоятелни права, изрично регламентирани в закона. Следователно, не отговаря на критериите за субект и страна в наказателния процес. Съгласно чл. 100, ал. 3 от НПК по отношение на повереника са приложими ограничен кръг от нормите, отнасящи се до статута на защитника в наказателния процес – кой може да участва като повереник, основанията за отвод и начина на упълномощаване (чл. 91-93 от НПК), като липсват препратки към чл. 98 и чл. 99 от НПК, регламентиращи конкретни права и задължения на защитника като самостоятелна страна в процеса. Повереникът е само процесуален представител на частния тъжител и го подпомага в действията му по упражняване на неговите права в процеса. Това налага извод, че жалби срещу обжалваеми актове на съда, повереникът може да подава единствено в собствения на своя доверител срок за обжалване. Касационната жалба, подадена от адв. Х. Ч. на 28.12.2017 г., е депозирана след изтичане на законовия петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от частния тъжител за постановеното въззивно решение. Затова жалбата е процесуално недопустима и правилно е била върната с разпореждането на съдията-докладчик от 19.01.2018 г. Доводът на жалбоподателя, че по делото е посочен съдебен адрес, който е адреса на адвокатската кантора на повереника Ч., и където същият е получавал книжата по делото, е непротивопоставим на горните изводи за липса на самостоятелни права на повереника, гарантиращи му прилагането на различен срок от посочения за обжалване на съдебните актове от частният тъжител. Твърдението в частната жалба, че майката на тъжителя В. не е могла да предаде на сина си полученото от нея съдебно съобщение, не е подкрепено с необходимите доказателства, поради което не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без последици. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 59 от 19.01.2018 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 399/2017 г., по описа на Хасковски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.