3 РЕШЕНИЕ № 39 гр. София, 10.04.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Илияна Папазова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3165/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от М. С. Л. от [населено място] срещу решение № 55/ 17.03.2016г., постановено по в.гр.д. 660/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4833/ 19.06.2015г. на Благоевградски районен съд. Срещу жалбата е подаден отговор от П. „И. И.“ [населено място]. С определение по чл. 288 ГПК №825/06.12.2016г., касационното обжалване е допуснато за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, който се е произнесъл по искова молба, в която ищецът излага следните твърдения: кандидатствал е за работа по трудово правоотношение за длъжността „учител по философия“ в училище П. „И. И.“ [населено място]; не бил допуснат до събеседване от работодателя; не знае дали лично директорът или назначена комисия не го е допуснала до събеседването; предполага, че е бил дискриминиран на основание възраст, здравословно състояние и лично положение; причинени са му материални и морални вреди; уточнява, че материалните вреди представляват пропусната полза- трудовото възнаграждение, което би получил за 10 месец; иска присъждане на обезщетение за причинените два вида вреди. При тази искова молба, съдържаща твърдения за два иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и твърдения за правен интерес от защита срещу действията на училището като работодател, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за причинени неимуществени вреди в размер на 7777,77лв., насочен срещу директора на училището. Решението на Кюстендилски окръжен съд е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за правен интерес от защита срещу училището като работодател, и петитум насочен срещу директора на училището. В исковата молба и уточнението към нея, ищецът твърди, че е увреден от работодателя по чл. 12, ал.1 ЗЗДискр., както и че не знае от кой служител е извършено деянието- дали от директора или от специално назначена комисия. В петитума на иска, ищецът е посочил, че претендира обезщетение от директора на училището, а последният не е работодателят по чл. 12, ал.1 ЗЗДискр.. Тази нередовност на исковата молба е следвало да бъде отстранена още от районния съд чрез даването на указания да се поиска конституирането на училището като ответник, тъй като в конкретния случай, то е работодателят по чл. 12, ал.1 ЗЗДискр.. Въззивният съд е следвало да констатира тази нередовност и да обезсили решението на първата инстанция и да върне делото за предприемане на действия за конституирането на надлежния ответник. Вместо това, като се е произнесъл по нередовната искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Обстоятелствената част на иска по чл. 71,ал.1,т.3, вр.чл.12, ал.1, вр.чл. 9 ЗЗДискр. следва да съдържа твърдения за всички предпоставки от хипотезата на правната норма- кандидатстване за работа по трудово правоотношение, деяние, извършено от работодателя, предположение за дискриминация, настъпили вреди, причинени от деянието. Петитумът на иска следва да съответства на обстоятелствената част и да съдържа искане за осъждане на работодателя да плати обезщетение за причинените вреди. Когато са направени и твърдения, че дискриминиращите действия са извършени от конкретни лица, ищецът има право да избере срещу кого да насочи иска- срещу работодателя или срещу конкретния служител. При условие, че се претендират имуществени и неимуществени вреди, то съдът следва да се произнесе отделно по всеки от двата иска, а не общо. В конкретния случай, при условие, че се установи различно третиране въз основа на признак по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр., следва да се прецени дали не е налице изключението по чл. 7, ал.1, т.2 ЗЗДискр.. Съгласно т.5 от т.р. 1-13-ОСГТК, когато касационната инстанция констатира противоречие в обстоятелствената част, съдържаща твърдения за правен интерес от защита срещу определено лице, и петитума, който е насочен срещу друго лице, въззивното решение следва да се обезсили като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В случая, решенията на Кюстендилски окръжен съд и на Благоевградски районен съд следва да се обезсилят и делото се върне на районния съд за ново разглеждане. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : Обезсилва решение № 55/ 17.03.2016г., постановено по в.гр.д. 660/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, и решение № 4833/ 19.06.2015г. на Благоевградски районен съд и връща делото на Благоевградски районен съд за ново разглеждане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: