Ключови фрази
Частна касационна жалба * цена на иска

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 544

гр. София 14.11.2017 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 3555 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 17748/05.06.2015 г. от ищците М. А. Ф. и Р. П. Ф., чрез адв. А. М. против определение № 1916/01.06.2015 г. по ч.гр.дело № 1383/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4096/25.03.2015 г. по гр.дело № 13764/2014 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд [населено място].
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към частната жалба е поставен процесуално правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно начина на определяне цената на иска по чл.109 ЗС – оценяем или неоценям е иска с правно основание чл.109 ЗС и как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с пр.осн.чл.109 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са определения на състави на ВКС.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
С определение от 17.07.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 3555/2015 г. на ВКС, IV г.о. е спряно производството по делото до постановяване на т.решение по т.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По правния въпрос как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС е постановено т.решение № 4/06.11.2017 г. по т.дело № 4/2015 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 17.06.2014 г. и допълнително разпореждане от 10.11.2015 г. Тълкувателното решение е постановено на 06.11.2017 г. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение като прецени доводите на жалбоподателите и събраните писмени доказателства намира за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима.
Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 13764/2014 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІІІ състав е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ф. и Р. П. Ф. срещу Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия и бездействия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху апартамент № 10 и апартамент № 11, находящи се в [населено място], [улица], построени в сграда с идентификатор № 10135.1501.326.1 и искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от по 1800 лв. от всеки един от тях за всеки един от посочените апартаменти, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неползването на горепосочените апартаменти №№ 10 и 11. Посочил е, че с определение № 4096/25.03.2015 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело № 13764/2014 г. по описа на Варненския районен съд състав и е изпратил делото по подсъдност на Варненския окръжен съд.
Прието е, че искът по чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост, че този иск предоставя на собственика възможност да се защити срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие от страна на трето лице върху обекта на правото му на собственост. Според въззивния съд целта на исковата защита е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като се постанови спрямо него със сила на присъдено нещо правото на ищеца, а в някои случаи – и да се възстанови и фактическото положение, съществувало преди нарушението. Приел е, че приложното поле на негаторния иск обхваща случаите, когато е налице противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право и това състояние не може да бъде преодоляно с иска за възстановяване на владение по чл. 108 ЗС. Прието е, че преди да изследва въпроса дали с неоснователните си действия или бездействия ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост съдът следва да формира извод за принадлежността на правото на собственост на ищеца, също както и при ревандикационния иск. С оглед на тези съображения е формиран извод, че искът по чл. 109 ЗС е оценяем. Прието е, че поради това, че искът е такъв за собственост цената му следва да се формира на основата на данъчната оценка на имота, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Прието е за установено от представеното удостоверение за данъчна оценка от 10.03.2015 г., че всеки един от двата процесни апартамента е с данъчна оценка над 50000 лв., поради което и на основание чл. 104, т. 3 вр. чл. 109 ГПК делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд [населено място] като първа инстанция и е потвърдил първоинстанционното определение.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С т.решение № 4/06.11.2017 г. по т.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, цената на иска се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго ограничено вещно право по реда на чл.69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава –върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху една четвърт от така формираната цена на иска.
Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и
предмет на делото е несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска и съответно – размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното бреме няма парична оценка, искът е неоценяем и съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК размерът на държавната такса се определя от съда.
Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум –претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение –от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид цитираната практика на ВКС съдът намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно.
Производството по гр. дело № 13764/2014 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ф. и Р. П. Ф. срещу Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия и бездействия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху апартамент № 10 и апартамент № 11, находящи се в [населено място], [улица], построени в сграда с идентификатор № 10135.1501.326.1 и искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от по 1800 лв. от всеки един от тях за всеки един от посочените апартаменти, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неползването на горепосочените апартаменти №№ 10 и 11.
Неправилен е извода на въззивния съд, че така предявените искове по чл.109 ЗС в конкретния случай са оценяеми и, че цената следва да се формира на основата на данъчната оценка на имота, съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК, както и крайния извод, че с оглед цената на предявените искове компетентен да ги разгледа е Варненския окръжен съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.решение № 4/06.11.2017 г. по т.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото/по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – тяхната пазарна цена няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата държавна такса.
Исковете за защита на правото на собственост не са процесуално средство за упражняване на съдържащите се в правото на собственост правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост според вида и интензитета на тяхното накърняване. Правото на собственост е предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди нарушението. Неприемливо е възможността правото на собственост да бъде защитено от дребни накърнения да бъде обусловена от заплащането на такса, определена върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху пазарната цена на засегнатия имот.
Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум –претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
В настоящият случай негаторните искове, предявени от жалбоподателите-ищци съдържат осъдителен петитум – ищците М. Ф. и Р. Ф. претендират ответниците да бъдат осъдени да преустановят посочените в исковата молба действия и бездействия, както и да бъдат осъдени да извършат определени незаместими действия, също посочени в петитума на исковата молба. Следователно исковете са неоценяеми и размерът на дължимата такса, съгласно чл.71,ал.1,изр.2 ГПК следва да се определи от районния съд, който е родово компетентния съд да ги разгледа.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което делото да се върне на Варненския районен съд, който е родово компетентния съд по предявените негаторни искове. Същият съд следва и да определи дължимата държавна такса по тези искове съгласно чл.71,ал.1,изр.2 ГПК. Варненския районен съд следва да разгледа и предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД, които са обусловени от предявените негаторни искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Възобновява производството по ч.гр.дело № 3555/2015 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Допуска касационно обжалване на определение № 1916/01.06.2015 г. по ч.гр.дело № 1383/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 17748/05.06.2015 г., подадена от ищците М. А. Ф. и Р. П. Ф., двамата от [населено място], СО”Д. ч.” 510-1699, чрез адв.М.Т., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1,чрез адв.М.Т..
Отменя определение № 1916/01.06.2015 г. по ч.гр.дело № 1383/2015 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4096/25.03.2015 г. по гр.дело № 13764/2014 г. на Варненския районен съд и вместо това постановява
Връща делото на Варненския районен съд за разглеждане на предявените искове от М. А. Ф. и Р. П. Ф. с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: