4 гр. д. № 229/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 77 С., 30.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 229/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. И. П. П. и В. П. П., двамата от[населено място], са подали касационна жалба на срещу решение от 30.10.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Д. окръжен съд, с което след като е отменено частично решение по гр. д. № 179/20067 г. на Д. районен съд, е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлен изцяло предявения от И. П. П. срещу Ю. И. А., К. С. С. и Б. М. С. ревандикационен иск за недвижим имот – дворно място с площ от 258 кв. м., съставляващо имот пл. № 1580 по кад. план на[населено място] и построената в него полумасивна жилищна сграда, застроена на площ от 35 кв. м. и състояща се от две стаи като неоснователен. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. С определение от 04.10.2010 г. ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешеният с него процесуален въпрос за това въз основа на какви доказателства следва да се приеме за установен правнорелевантен факт – преки или непреки. Този въпрос е решен във връзка с направен извод, че държавата е собственик на имота, предмет на иска. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касаторите са предявили срещу Ю. А., К. С. и Б. М. ревандикационен иск за поземлен имот пл. № 1580 по кадастралния план на [населено място] от 2000 г., с площ от 258 кв. м. и построената в него полумасивна жилищна сграда на площ от 35 кв. м. Поддържали са, че са придобили вещни права върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен на 10.11.2003 г. с праводател С. А. и И. А. , за който е съставен н. а. № 16, т. ІІ, по н. д. № 460/03 г. Съдът е отхвърли иска като е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, тъй като праводателите им не са била носител на тези вещните към момента на сключване на договора. От фактическа страна по делото е установено, че през 1971 г. родителите на С. В. А. са придобили право на собственост на: стая с площ от 12 кв. м., стая с площ от 12 кв. м. и странична стая от 14 кв. м., построени на 52 кв. м. и с обем 106 куб. м. в дворно място с площ от 308 кв. м., с админ. адрес ул. „П. Е.” 24. Дворното място не е индивидуализирано с регулационния му статут и граници. Продавач по договора е държавата. През 2001 г., след смъртта на родителите й, С. А. е продала на Ю. И. А. недвижим имот, представляващи: стая с площ от 12 кв. м., построена в УПИ ХV-885, 886, в кв. 83 по плана на[населено място] и друга стая с площ от 12 кв. м. и странична стая с площ от 14 кв., построени в УПИ ХІV-884, 885, в кв.83 по плана на[населено място], както и правото на строеж за 52 кв. м. от държвно дворно място, с площ от 308 кв. м., урегулирано в парцели ХІV и ХV в кв. 83 по плана на[населено място] (н. а. № 124, т.І, д. 114/2001 г.). През 2003 г. А. се е позовала на давностно владение за имот с площ от 258 кв. м., съставляващ пл. № 1580 кв. м., по кадастралния план на[населено място] и снабдила с нот. акт за собственост (н. а. № 185, т. ІІІ, н. д. № 434/2003 г. от 22.10.2003 г.). На 10.11.2003 г. тя се е разпоредила с него като го е продала на касатора, за което е съставен н. а. № 15, т. ІV, н. д. № 465/2003 г. С приета техническа експертиза е установено, че имотът, в който са били построени стаите, предмет на продажба през 1971 г., в плана от 1979 г. е бил заснет с пл. № 885 с незатворена кадастрална основа и за него са отредени парцели пл. ХІV-884, 885 и ХV-885, 886. В разписния лист към плана не е отбелязан собственик за имот пл. № 885. В плана от 2000 г. имотът е заснет с пл. № 1580, а за собственици в разписния лист към него са записани Васве Я. и Н. Я., родителите и наследодатели на С. А. (А.). Установено е, че за дворното място не е съставян акт за държавна собственост. Изводът, че А. не е била собственик на дворното място е обоснован с това, че имотът е бил държавна собственост и по отношение на него придобивният способ давностно владение по разпореждане на закона е бил неприложим – чл. 86 ЗС до изменението му през 1996 г. След като праводателката не е била собственик на имота то съдът е приел, че сключеният от нея договор за продажба не е породил транслативно действие и ищецът не се легитимира като носител на това право. По отношение на сградата въззивният съдът е приел, че продавачката не е собственик на описаната в договора сграда, тъй като е загубила вещни права върху нея след като я е продала на ответницата Ю. И. А. през 2001 г. Необоснован е изводът на съда, че имот пл. № 885, който вещото лице определя за идентичен с имота с площ от 308 кв. м. и с административен адрес ул. „П. Е.” № 24, описан в договора за продажба от 1971 г., е бил държавна собственост. Той е основан на предположението направено от експерта, че след като с договора от 1971 г. сградите са продадени на наследодателите на С. А. от държавата, то и имотът е бил държавна собственост. Касае се за правен извод, който е извън предмета на експертизата. Основанията за придобиване на вещни права от държавата са както общите, посочени в чл. 77 ЗС, така и изрично уредените в чл. 6, ал. 2 ЗС отм., чл. 11 ЗН, чл. 3, ал. 4 ЗДС, чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС, (първоначална редакция). По делото липсват доказателства, че имотът е станал държавна собственост на някое от предвидените в закона основания. Установяването на този факт е от значение с оглед позоваването на оригинерния продобивен способ давностно владение от праводателката на касатора. Необоснован е изводът на съда и по отношение легитимацията на С. А. като собственик на продадената на касатора жилищна сграда. С. А. се е легитимирала като собственик на построените в имота две стаи от по 12 кв. м. и една странична на основание наследяване от родителите й, които са придобили тези сгради по договор за покупко-продажба през 1971 г. През 2003 г. по реда на обстоятелствената проверка се е снабдила с нот. акт за собственост на имот пл. № 1580 и построената в него полумасивна жилищна сграда на площ от 35 кв. м. При съставянето на акта е представена скица № 1368 от 07.10.2003 г. По делото е представена скица със същия номер, но от 29.09.2003 г., в от която се установява, че в имота са заснети две полумасивни постройки, едната разположена по северната регулационна граница и заснета с № 1, а другата по южната и заснето с № 2. По делото са приети като доказателства и скици № № 2 и 3 (номерата са поставени на ръка), които не съдържат данни за това кой ги е издал. С приета техническа експертиза от въззивния съд е установено, че сградата, заснета с № 1, се състои от две стаи, с външни размери от 8.08/4.45 м. и има застроена площ от 35.96 кв. м. Сграда № 2 е едноетажна , с външни размери 4.35 / 4.70 м. и застроена на площ от 20.44 кв. м. и се състои от една стая, като полезната й площ е от 14.44 кв. м. Експерта е установил че към 18.03.1971 г. е действал кадастралния план от 1958 г., в който е била заснета сграда № 1. Сграда № 2 е била построена в периода 1958 - 1971 г. С договора от 18.03.1971 г. са продадени и двете сгради като едно жилище. При описването им сграда № 1 е описана с две стои от по 12 кв. м. , а сграда № 2 като „странична стая с площ от 14 кв. м.” Въз основа на така установените факти е направен обоснован извод, че договорът за продажба сключен от касатора през 2003 г. не е прехвърлил в негова полза правото на собственост на описаната сграда, застроена на площ от 35 кв. м.,т тъй като праводателката по договора към този момент не е била носител на вещни права за нея. Тя е загубила това право поради извършеното разпореждане с него през 2001 г. в полза на Ю. А.. Необоснован е изводът на съда относно принадлежността на правото на собственост за недвижимия имот, тъй като е основан на непреки доказателства, което е нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Това е основание решението да бъде отменено в тази част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решението от 30.10.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за ревандикация на имот пл. № 1580, с площ от 258 кв. м. по кадастралния план одобрен на 29..12.2000 г., а по действащия, съставляващ част от УПИ ІІІ, в кв. 307 по плана на[населено място]. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.10.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Д. окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иск за ревандикиране на жилищна сграда застроена на площ от 35 кв. м. в същия имот. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: