Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр.София, 30.09.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 649/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 323/ 07.03.2014 г. по настоящето дело по жалби и на ищците В. С. Л., В. В. Л., Е. С. Л., А. В. Л., В. Д. Ц. и К. Е. Ц., и на ответника [фирма], [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 16311/ 2011 г., поправено и допълнено с решение по същото дело от 19.08.2013 г. С него [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на В. С. Л. и В. В. Л. 16 846,32 лв, на Е. С. Л. и А. В. Л. 16 846,32 лв и на В. Д. Ц. и К. Е. Ц. 5 945,76 лв – за изравняване на неоснователно обогатяване от ползване на част от собствен на ищците недвижим имот за период 02.02.2005 г. – 02.02.2007 г., а исковете за обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху горепосочените парични задължение за период 03.02.2007 г. – 02.02.2010 г. (съответно в размер 16 846,32 лв за В. С. Л. и В. В. Л., 16 846,32 лв за Е. С. Л. и А. В. Л. и 5 945,76 лв за В. Д. Ц. и К. Е. Ц.) са отхвърлени. В отхвърлителната част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по поставения от касаторите – ищци материалноправен въпрос „Ако преобразуващото се чрез вливане търговско дружество е поставено в забава по отношение на изпълнението на задължение за изравняване на неоснователно обогатяване, то в забава ли се явява и дружеството – правоприемник, спрямо което не е отправяна покана за изпълнение?”. На този въпрос следва да се отговори положително, тъй като преобразуването на търговски дружества чрез вливане има за последица преминаване на цялото имущество (като съвкупност от права и задължения) на преобразуващото се дружество към дружеството – приемник (чл.262 ал.1 ТЗ). Касае се за универсално правоприемство, което настъпва от момента на вписване на преобразуването (чл.263и ал.2 ТЗ), при което задълженията на прекратеното вливащо се дружество преминават към приемащото във вида, в който са съществували към датата на вписването. Когато по отношение на едно изискуемо парично задължение преобразуващото се дружество е било поставено в забава, приемащото дружество дължи обезщетение за забавеното изпълнение както до датата на преобразуването, така и след този момент, без да е необходимо да му бъде отправена нова покана за изпълнение. По отношение на изпълнението на главното задължение дружеството-правоприемник е в забава, защото в забава е било и преобразуващото се дружество, а задължението преминава такова, каквото е било към момента на вписването на преобразуването. По касационната жалба на ответника въззивното решение е допуснато до обжалване в осъдителната му част за да се отговори на въпроса „Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?”. С Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, бе дадено задължително тълкуване по въпроса за правомощията на въззивния съд служебно да назначи експертиза, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за недоказаност на определен факт, макар въззивникът да не е формулирал изрично искане за назначаване на експертиза за установяване на този факт. Че съдът е длъжен служебно да назначи експертиза при необходимост от използването на специални знания при решаване на даден фактически въпрос, е и тълкуването, дадено по реда на чл.290 ГПК в решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588/ 2011 г., I. г. о на ВКС. С оглед така установената практика следва да се приеме, че съдът не е длъжен да възприеме заключение на вещо лице, което определя евентуалната наемна цена, която би могла да бъде получена при възмездното отдаване на недвижим имот под наем. Когато страните спорят за характеристиките на имота и за правилното решаване на спора за наемната му цена е наложително използването на вещо лице по смисъла на чл.195 ал.1 ГПК, съдът е длъжен по свой почин (въззивният – само при съответно оплакване във въззивната жалба) и служебно да формулира задача към експертизата във вариант, съобразно противоречивите твърдения. Ако страна е направила изрично искане за това, не е допустимо то да бъде отхвърлено по съображения за настъпила при условията на чл.146 ал.3 ГПК или чл.266 ал.1 ГПК процесуална преклузия. В обжалваното решение и на двата правни въпроса, по които обжалването е допуснато, е отговорено в противоположен смисъл, поради което същото се явява постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Пред първата инстанция ответникът е възразил при приемането на основното заключение на техническата експертиза, че вещото лице е изчислило средната пазарна цена за търговска площ, докато претенцията на ищците е за ползване на техен празен недвижим имот. Съдът не е назначил допълнителна експертиза, която да даде заключение за евентуалната наемна цена, която би могло да бъде получена за вещта при отдаването й под наем не като търговска площ, а като незастроен имот. Във въззивната жалба на [фирма] се съдържа изрично оплакване срещу оценяването на частта от имота, ползвана от ответника, като търговска площ и е поискано изслушване на допълнителна експертиза със задача за оценяването й като незастроена. Въззивният съд отхвърлил това искане по съображения за настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК, но предвид отговора на въпроса, по който е допуснато обжалването по касационната жалба на ответника, отказът е процесуално незаконосъобразен. Преди да отговорят на въпроса кое състояние на имота е релевантно за определяне на размера на неоснователното обогатяване, както първоинстанционният, така и въззивният съд, са били длъжни и служебно да поставят задача на вещото лице да даде заключението за размера на евентуално дължимия наем във вариант, според твърденията на срещупоставените страни. Щом срещу пропускът на първоинстанционния съд да стори това има оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е трябвало да отстрани нарушението, още повече, че ответникът не се е ограничил да релевира оплакване за допуснатото нарушение, а е формулирал изрично доказателствено искане в тази насока. Изложеното налага отмяна на въззивното решение по исковете за изравняване на неоснователно обогатяване, съответно по обусловените искове за обезщетение за забава. Делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия – назначаване на допълнителна експертиза съобразно искането на въззивника в жалбата му. Същото следва да бъде върнато на въззивния съд, съгласно чл.293 ал.3 ГПК, за събиране на посоченото доказателство и решаването му при съобразяване на указанията по прилагането на материалния закон относно исковете за обезщетение за забавено изпълнение - чл.294 ал.1 ГПК. Разноските в производството, включително за настоящата инстанция, следва да бъдат разпределени при новото разглеждане на делото от въззивния съд – чл.294 ал.2 ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 16311/ 2011 г., поправено и допълнено с решение по същото дело от 19.08.2013 г. и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: