Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * престъпна упоритост * определяне на наказание в размер на минимума

Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. София, 26 април 2018 г


Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 202 по описа за 2018г.г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим срещу решение № 229/17.01.2018г. по ВНОХД № 294/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд.
В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че размерът от 3 години и 4 месеца се явява твърде завишен. Отделно от това се твърди, че доказателствения материал не е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда, че постановената такава почива на предположение, а делото му било разгледано повърхностно.
Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство.

Прокурорът в съдебното заседание заявява, че касационната жалба не е основателна, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и съответно съкратено съдебно следствие. Наказанието е определено по реда на чл.58а и чл.54 от НК, като взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е наложено в минимален размер, като е намалено с 1/3. Твърди, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Заявява, че в този си вид и размер наложеното наказание е съобразено с целите по чл.36 от НК и е справедливо.
Подс.В. се явява, представлява се от защитник, който поддържа изцяло касационната жалба. Защитата твърди, че инстанциите по същество не са оценили в достатъчна степен наличните смекчаващи вината обстоятелства, поради което при определяне на наказанието не са приложили правилно закона. Те не били оценили обстоятелството,че в чантичката на пострадалия е имало повече пари, но подсъдимия е взел от тях само 60 лв., като е върнал останалите. Не било отчетено обстоятелството, че подсъдимият е с ниска правна култура, което било смекчаващо отговорността обстоятелство. Не било отчетено и обстоятелството, че липсата на работа се дължи на ниската интеграция на тази прослойка от населението.Поради това е следвало да се приложи чл.58а , ал.4 от НК и в заключение иска именно приложението на чл.55 от НК, като наказанието на дееца бъде намалено.
Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитата, в изказване последен по делото моли да му се намали наказанието
При последната си дума също иска да му се намали наказанието.


Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 105/26.10.2017г. по НОХД № 307/2017г. на Ямболски окръжен съд подс.И. В. В. е бил признат за виновен в извършване на 21.10.2016г. в [населено място] на престъпление по чл.199, ал.1, т.4вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като по реда на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим.

С атакуваното въззивно решение присъдата е била потвърдена изцяло.
Производството е протекло при съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимия- съобразно чл.371,т.2 от НПК.
Касационният състав се съобрази с ТР № 1/06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК – ВКС,т.8, доколкото по същество касатора прави опит за оттегляне на направеното от него изявление за признаване на фактите. Това не може да бъде възприето, не е допустимо и не следва да се разглежда. Отделен е въпросът, че доказателствата по делото, за които не е провеждано съдебно следствие, са еднозначни и те формират фактически и правни изводи за вината на дееца.
Що се отнася до възведеното касационно основание за явна несправедливост на наказанието, съдът счете, че при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивната инстанция е отчела всички необходими обстоятелства, които определят фактическата и правната страна на деянието, като материалният закон е приложен правилно.
При определяне на наказанието и двете инстанции по същество са отчели начина на извършване на деянието и проявената от подсъдимия дързост и безцеремонност. Многократно осъждан, той изобщо не се е поколебал да извърши престъплението по един такъв очевиден и в определена степен брутален начин. По този начин се е очертал като деец, трудно поправим, с едно типично асоциално поведение. В този смисъл редуцираното наказание се явява и твърде снизходително, за да може да може подсъдимият да претендира за положителна, в негова полза, корекция. Начинът на извършване на престъплението очертава висока степен на обществена опасност и на дееца, и на деянието, които не могат да бъдат дезавуирани от ниската стойност на предмета на престъплението.
Въззивната инстанция е изложила изключително подробни мотиви за своите изводи относно необходимостта наложеното наказание да бъде потвърдено, като касационният състав напълно ги споделя, без да е необходимо да ги повтаря. В тях по същество е даден отговор и на касационното оплакване, което преповтаря въззивното обжалване.
Наложеното наказание не е несъответно, то удовлетворява изискването за съразмерност и най-вече това, че деецът при последователно проявяваща се престъпна упоритост следва да получава все по-тежко наказание за последващите си деяния.

В този смисъл касационният състав намери, че липсва явно несъответствие на наложеното наказание със степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
В заключение касационната инстанция прие, че второинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 229/17.01.2018г. по ВНОХД № 294/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Председател:

Членове: