Р Е Ш Е Н И Е №.422
гр.София , 07 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1441/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимата В. Л. Т., чрез защитника й адв.С. и от адв.А. –повереник на частния обвинител и граждански ищец М. Г. К. срещу решение №273 от 07.08.2015 г. ,постановено по внохд №506/2015 г.по описа на Софийски апелативен съд, НО.
В жалбата на подсъдимата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Твърди се ,че е налице пропуск на държавното обвинение да посочи относимите към поведението на подсъдимата нарушения от Наредба №45 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, поради което обвинението е било изначално неясно и неконкретно формулирано; че въззивният съд по недопустим начин сам е изменил обвинението ,като е оправдал подсъдимата по инкриминираните й нарушения по т.1.2.2.1 б. „б“ от посочената Наредба и я е осъдил за извършени нарушения на правилата , регламентирани в т.2.3 и т.1.3.2.9.7 от Стандарта, без за тези нарушения да са били повдигнати обвинения, както в хода на ДП ,така и с внесения за разглеждане обвинителен акт, а също така и по реда на чл.287 ал.1 от НПК. Посочва се още, че приетото от въззивната инстанция задължение на подсъдимата, произтичащо от цитирания регламент на Стандарта,което тя не е изпълнила, не е било отразено точно и прецизно във фактическите обстоятелства на обвинителния акт.Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с твърдение и за това ,че въззивният съд е направил непълен и необективен анализ на събраните доказателства,като е допуснал противоречия в мотивите си, недаващи възможност да се прецени действителната му воля. Пропуските на съда се свързват с анализирането на СМЕ-зи, чиито верен прочит според защитата, налага извод за липса на експертна категоричност, че смъртта на пострадалия би била със сигурност избегната дори и при извършването на консултация със специалист УНГ и в тази връзка се оспорва причинно следствената връзка между неназначаването на консултация с посочения специалист и настъпилия летален изход. Твърди се ,че липсата на причинна връзка се обосновава и от обстоятелството, че по делото не е установено кога именно е погълнато чуждото тяло, станало причина за развилия се инфекциозен процес,довел до смъртта на пациента, и най-вече дали това не е станало след проведения преглед от подсъдимата. Според защитата липсата на причинна връзка се аргументира и с обстоятелството, че при приема на пациента в болничното заведение на 16.04.2012 г., аспирираното чуждо тяло отново не е било установено въпреки проведения преглед от специалист УНГ,като същото е било установено и отстранено едва при интубацията в 19.30 часа. Правят се алтернативни искания-за оправдаване на подсъдимата, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се отчете, че връзката между гражданския ищец /майка / и починалия С. С. не е била особено здрава, възрастта на починалия и наличието на съпричиняване на резултата от негова страна.
В касационната жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител се навеждат доводи ,свързани с оплакването за нарушение на материалния закон.Оспорва се извода на въззивния съд ,че съгласно т.1.2 от Медицински стандарт „Спешна медицина“,медицинската специалност „Спешна медицина“ може да бъде практикувана в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ и други лечебни заведения.На следващо място се излагат съображения за заниженост на размера на присъденото обезщетение за причинените болки и страдания на майката на починалото лице.Моли се да бъде отменено въззивното решение в наказателната част като квалификацията на деянието бъде изменена,така както е по обвинението, както и гражданския иск да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба,депозиран от повереника на частния обвинител и граждански ищец,в който се оспорват оплакванията,направени от подсъдимата. Изразява се становище за липса на допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия съд,а по отношение на приложението на материалния закон се посочва,че подсъдимата е нарушила специалните правила,описани в обвинителния акт и правилата на добрата медицинска практика и това й поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат-смъртта на С..
В съдебното заседание пред ВКС,повереникът на частния обвинител, граждански ищец и жалбоподател-адв. А. поддържа касационната жалба по съображенията ,изложени в нея. Моли да бъде изменено въззивното решение ,като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Представя писмена защита,в която напрактика преповтаря съображенията си,посочени в отговора на касационната жалба на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимата-адв.С. моли касационната им жалба да бъде приета за основателна,по съображенията ,изложени в нея. Акцентира на твърдението си ,че при разглеждане на делото от въззивната инстанция е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимата, тъй като едва с въззивното решение на нея са й вменени като нарушения на Наредба №45 специалните правила по т.1.3.2.9.7, каквито не са били посочени в обвинителния акт.Заявява,че в случая се касае за бланкетна норма /чл.123 ал.1 от НК/,която винаги е свързана с препращане към нарушения на правила от законов или подзаконов нормативен акт, както и , че с оглед правото на защита на подсъдимата тези правила следва да бъдат конкретизирани още на досъдебното производство,а не едва с въззивното решение, поради което счита ,че подсъдимата е осъдена неправилно за нарушения, които не са й били инкриминирани по надлежния ред. На следващо място твърди , че вътрешното убеждение на САС е формирано в резултат на неправилен и частичен прочит на доказателствените материали, което е довело до погрешния извод за наличието на причинна връзка между поведението на подсъдимата и леталния изход на пациента. Изложени са подробни съображения за обстоятелствата във връзка с лечението на починалия на следващия ден /след приемането му в болнично заведение/ ,чрез които се обосновава прекъсване на причинната връзка ,тъй като на пациента отново не е била направена ларингоскопия,а чуждото тяло е извадено доста по-късно. Посочва,че е останал неизяснен въпроса и дали намерената в началото на трахеята пластмасова капачка не е била аспирирана от С. след прегледа му ,извършен от подсъдимата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимата, тъй като приема ,че не са налице претендираните касационни основания. Споделя становището на САС ,че цифровото неизписване в обвинителния акт на текстовете от медицинския стандарт ,касаещи допуснатите от подсъдимата нарушения ,не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото тези нарушения ясно и недвусмислено са били словесно описани и във връзка с тях подсъдимата са е защитавала.Приема за правилен извода му ,че разпоредбата на т.1.2.2.1 б „б“ от Стандарта е неотносима към заеманата от подсъдимата длъжност ,поради което правилно я е била оправдана по това обвинение, поради което и изложените в тази насока възражения в касационната жалба на частното обвинение намира за неоснователни.По отношение уважения размер на гражданския иск приема ,че той е справедлив. Моли жалбите да бъдат оставени без уважения,а решението на въззивната инстанция –в сила.
В последната си дума подсъдимата В. Т. предоставя преценката на съда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 22.04.2015 г., постановена по нохд №156/2014 г.,Окръжен съд-Монтана е признал подсъдимата В. Л. Т. за виновна в това ,че като лекар в отделение „спешна медицина“ при МБАЛ /име/ /населено място/ на 15.04.2012 г.в [населено място] ,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, като нарушила правилата за добрата медицинска практика, съгласно Наредба №45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина“, а именно –т.1.2.2.1 б. „б“ в резултат на което причинила смъртта на С. Л. С., настъпила на 26.05.2012 г., поради което и на основание чл.123 ал.1 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, като я е оправдал по обвинението досежно неосъществено транспортиране за спешна хоспитализация на С. С. в заведение, при състояние на пациента, налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимата В. Т. е била осъдена да заплати на М. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. като гражданския иск е бил отхвърлен до пълният му предявен размер от 50 000 лв.
В тежест на подсъдимата са били възложени и направените по делото разноски, д.т. върху уважената част на гражданския иск и разноските , сторени от частния обвинител и граждански ищец.
По въззивни жалби ,депозирани от подсъдимата и частния обвинител и граждански ищец ,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №506/2015 г.,приключило с решение №237 от 07.08.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била изменена в наказателната й част относно датата на настъпване на смъртта на С. С., както и в частта относно обвинението за допуснати нарушения при изпълнението от страна на подсъдимата на медицинска професия,като я е оправдал относно допуснатите нарушения на разпоредбите на т.1.2.2.1 б. „б“ от Наредба №45/2010 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ и относно обвинението,че с действията й по неназначаване на консултация със специалист УНГ болести не са извършени действия по хипофарингоскопия и директна ларингоскопия от специалист УНГ болести при извършването на дейността й като лекар в спешно отделение при МБАЛ-/населено място/, представляваща източник на повишена опасност. Присъдата е изменена и в частта относно гражданския иск, като е присъдено обезщетението за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец М. К. в размер на 15 000 лв. да се изплати ведно със законната лихва от 26.04.2012 г.-датата на настъпването на смъртта на пострадалия С. С.. Присъдата е била потвърдена в останалата й част.В тежест на подсъдимата Т. са били възложени и направените пред САС разноски.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Внимателният прочит на въззивното решение сочи, че апелативната инстанция е анализирала критично данните, съдържащи се в доказателствените източници и им е дала вярна оценка. Доказателствата и средствата за тяхното установяване са били подложени от решаващия съд на задълбочена преценка, която е позволило на базата на тях да бъдат обосновани изводи за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствения обем. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения във връзка с кредитирането на гласните доказателства-свидетелските показания и е обосновал правилен извод за това, че същите кореспондират помежду си и преценени в логическа връзка обосновават изводите по фактите, така както са възприети в съдебното решение. САС е отделил внимание и на обясненията на подсъдимата, които правилно е намерил за изолирани и израз на защитната й позиция.
Упрекът на защитата на подсъдимата за непълноценно обсъждане на съдебно-медицинските експертизи, е неоснователен. На стр.13 и 14 от въззивното решение, съдът подробно е обсъдил експертните заключения, изготвени по делото, съпоставил е изводите ,които вещите лица от двете експертизи /СМЕ по писмени данни и Комисийната СМЕ/ са направили относно дължимото поведение на подсъдимата при извършения от нея преглед на С. С., като е извел обосновано заключение за наличие на пълно съвпадение в становищата им за това ,че същественият пропуск ,който В. Т. е допуснала, е липсата на консултация на болния със специалист УНГ болести.
С оглед на изложеното, ВКС приема, че Софийски апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК и е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни за делото обстоятелства .Ето защо, оплакването за допуснати нарушения при оценката на доказателствата и начина на изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд относно виновността на подсъдимата в извършване на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, е неоснователно.
Във връзка с приложението на материалния закон, ВКС намира следното:
Нормата на чл.123 ал.1 от НК е бланкетна ,поради което нейното съдържание следва да бъде запълнено с конкретни правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които да конкретизират дължимото поведение на виновното лице. Следователно ,за да е налице престъпление по този текст е необходимо да се установи ,че е нарушено определено правило или норма и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
По настоящето дело като нарушени правила, на подсъдимата Т. са били инкриминирани т.1.2.2.1 б. „б“/ б. „в“ от Наредба №45 /26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“- „Обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „Спешна медицина“ включва: осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми; транспортиране за спешна хоспитализация в заведение при състояние на пациента, налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка“. Освен това в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния процесуален документ изрично е било описано и конкретното според прокуратурата неправомерно поведение на подсъдимата като лекар в отделение „Спешна медицина“ при МБАЛ „/име/ /населено място/, а именно „не назначила адекватно и достатъчно по обем лечение, недооценила амнестичните данни, извършила непълноценен оглед на гърлото на пациента и не провела консултация със специалист УНГ болести, поради което не са извършени хипофарингоскопия и директна ларингоскопия от специалист, предоверяване на данни от ренгеново изследване на гръден кош и бял дроб, когато вероятният погълнат предмет /пластмасова капачка/ в хранопровода е рентгенонегативен.
Първоинстанционния съд е оправдал подсъдимата за нарушение на т.1.2.2.1 б. „в“ от Наредба №45 от 2010 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ /Стандарта/- „транспортиране за спешна хоспитализация в заведение при състояние на пациента, налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка“,което не е било атакувано от прокуратурата и от частното обвинение.
Що се отнася до инкриминирания текст на т.1.2.2.1 б. „б“ от Стандарта /както впрочем и текста на т.1.2.2.1 б. „в“/ , то въззивният съд напълно законосъобразно е намерил, че същият е относим към дейността на лекарите, работещи в ЦСМП, но не и към тази на лекарите в „Отделенията по спешна медицина“ ,в каквото е работела подсъдимата, поради което тя не може да носи отговорност за неизпълнение на тези дейности , което е довело до оправдаването й по този текст.
Относимите разпоредби към дейността на практикуващите медицински работници в „Отделенията по спешна медицина“ са разписани в т.1.3 и сл. от Стандарта.
Съгласно съдебната практика /напр.решение №447/2009 г. на второ н.о. на ВКС/, съдът разполага с правомощие да възприеме и друга правна квалификация на нарушението ,включено в диспозицията на бланкетната норма, щом липсва съществено изменение във фактическия състав на нарушението. В конкретния случай в обвинителния акт подробно са описани задълженията, които подсъдимата в качеството й на лекар в процесното отделение е имала и които тя не е съблюдала. Тези задължения са регламентирани в т.1.3 от Стандарта. Независимо от неправилното им съотнасяне към т.1.2.2.1 б. „б“ и „в“ от Стандарта в обвинителния процесуален документ, наличието на ясното им и недвусмислено фактическо описание поначало позволява да бъде ангажирана наказателната отговорност на Т., като съда възприеме друга правна квалификация на нарушението. Всъщност, доколкото липсва съществено изменение във фактическия състав на нарушението следва да се приеме,че правото на защитата на подсъдимата не е било нарушено, тъй като тя осъществява защитата си в рамките на фактите ,описани в обвинителния акт.
В настоящия случай, въззивният съд е установил основание за прилагане на закон за същото престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е процесуално допустимо. След като е налице неизменност на обвинителните факти, срещу които подсъдимата е провеждала в пълен обем защитата си, съдът напълно законосъобразно е извършил преквалификация на нарушението и в този смисъл доводите на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от САС,са неоснователни.
На следващо място, не се споделя възражението на защитата ,че от решението на апелативния съд не било ясно какви действия, съгласно изискванията на медицинския стандарт, подсъдимата не е извършила във връзка с прегледа на пациента С. С., които да са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. В тази насока се твърди,че са налице редица противоречия в мотивите, нещо с което ВКС не се съгласява . На страница 17 от решението ,въззивният съд категорично е посочил ,че от правна страна се налага извода, че подсъдимата е осъществила с действията си фактическия състав на престъплението по чл.123 ал.1 от НК……като нарушила правилата на добрата медицинска практика, съгласно Наредба №45/2010 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, „като недооценила амнестичните данни и допуснала предоверяване на данни от рентгеново изследване на гръден кош и бял дроб, когато вероятно погълнатия предмет /пластмасова капачка/ в хранопровода е ренгенонегативен,както и извършила непълноценен оглед на гърлото на пациента и не провела консултация със специалист УНГ болести“. Липсва каквото и да е било противоречие между посочените мотиви и тези, изложени на стр.22 от решението, където е отразено, че конкретните нарушения, които подсъдимата е допуснала са регламентирани в т.2.3 и т.1.3.2.9.7 от Стандарта като…..се изразяват в „неназначаване на консултация със специалист УНГ болести,както и в това ,че лечебно-диагностичната дейност при прегледа на С. не е била съобразена с правилата на добрата медицинска практика и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, в частност извършен е бил непълноценен оглед на гърлото на пациента /от общопрактикуващ лекар , а не от специалист/, не са дооценени амнестичните данни относно погълнат предмет, който е и рентгенонегативен“. Не е налице противоречие и между правните изводи на САС ,изведени на стр.19 от съдебния акт и тези на стр.22, доколкото на стр.19 съдът е посочил единствено част от задълженията, които е приел за неизпълнени от подсъдимата и които са относими към т.2.3 от Стандарта.
Настоящият касационен състав намира обаче ,че част от инкриминираните задължения на подсъдимата, които тя не е изпълнила, не са в причинна връзка с настъпилата смърт,поради което досежно тях същата не следва да носи отговорност. В. Т. не е специалист УНГ болести , в чиято компетентност е диагностиката и лечение на поглъщането на чужди тела, ето защо не е в нейните компетенции да извърши такъв пълноценен оглед на гърлото на пациента , при който да констатира наличието на чуждо тяло, заседнало в епиглотиса на пациента. В съдебното заседание пред въззивната инстанция, участвалото в състава на комисийната експертиза вещо лице доц.д-р В. /специалист УНГ болести/ е уточнило, че е невъзможно с обикновен преглед на устната кухина и фаринкса /задната стена на глътката/ да се установи наличието на пластмасовата капачка, тъй като входа на хранопровода, входа на трахеята и капачето на ларинкса /епиглотис/ се намират на по-ниско ниво от корена на езика, и за да се види този обект трябва да се направи хопофарингоскопия от специалист.
На следващо място, предоверяването на данните от рентгеновото изследване на гръден кош и бял дроб, когато вероятния погълнат предмет е рентгенонегативен, освен ,че не визира конкретно нарушение на задължения, не е и в пряка причинна връзка със съставомерния резултат. При разпита им пред първоинстанционния съд , експертите от тройната СМЕ по писмени данни са посочили, че при наличието на амнестични данни за погълната пластмасова капачка и състояние на тежко дишане и аливация /отделяне на слюнка/ е следвало да започне наблюдение на здравословно състояние на С. и търсене евентуално на чуждото тяло. Това е било възможно да стане чрез рентгенова снимка, каквато в случая е била направена. Доколкото пластмасовата капачка е рентгенонегативна, извършването на рентгенография обаче не би довело до откриването й. Според вещите лица , при наличната анамнеза и клиника се е налагало бронхоскопия и ларингоскопия, извършени от специалист . Ето защо, това което подсъдимата не е изпълнила и което Медицинския Стандарт по Спешна медицина в т.1.3.2.9.7 предписва е , „при необходимост да осигури консултация на болния със специалист“, в случая специалист УНГ болести.
За необходимостта от осигуряване на такава консултация подсъдимата е разполагала с амнестични данни, които очевидно е подценила.Без преглед от специалист УНГ, подсъдимата не би могла да назначи адекватно и достатъчно по обем лечение,поради което и за неизпълнение на това задължение ,тя не следва да носи отговорност.Всъщност ,както и вещите лица от комисийната експертиза са посочили, основният пропуск на подсъдимата е неизвършването на консултация със специалист УНГ болести. При възприетите от възззивната инстанция фактически положения, ВКС за разлика от САС приема, че подсъдимата е допуснала единствено нарушение на т.1.3.2.9.7 от Наредба №45/2010 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Касае се до хипотезата на приложение на „закон за същото престъпление“, която не налага изменение на въззивното решение /същото,съобразно разпоредбата на чл.354 ал.2 т.2 от НПК се изменя в случаите на приложение на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление/ . Ето защо, установеното нарушение на материалния закон подлежи на констатиране единствено в мотивите на настоящето решение.
Посоченото по-горе нарушение е в причинна връзка с настъпилата смърт на С. С. и това е така ,тъй като отстраняването на обтуриращия хранопровода предмет би предотвратило настъпилите усложнения /или най-малкото,би предотвратило тяхното задълбочаване в последващите 15-16 часа между момента на прегледа и приема в болнично заведение/ най-вече аспирацията, като вероятна причина за белодробното възпаление и механичната хипоксия, които са водещи за настъпването на коматозното състояние и смъртта. Според заключението на комисийната експертиза, своевременното отстраняване на чуждото тяло и незабавното започване на лечение /противооточно, противовъзпалително и хемостатично/, както и активното следоперативно болнично наблюдение би могло да предотврати смъртния изход. В хода на устните разяснения пред САС ,експертът специалист УНГ болести е посочил ,че ако веднага е бил направен такъв специализиран преглед , е щяло да се установи местонахождението на чуждото тяло и опасностите ,които може да предизвика, като в този момент е било възможно то да се извади и без оперативна намеса. Посочена е и статистика, според която в 98% от случаите при своевременното изваждане на чуждото тяло не се стига до фатален изход.Обстоятелството ,че вещите лица не са в състояние да дадат 100% гаранция за оздравяване ,дори всичко да е направено в условията на спешност,като единствено посочват ,че шансовете са много по-големи, не изключва причината връзка. Тя би била изключена само в случаите ,когато смъртта е била неизбежна ,без оглед на това дали са проведени необходимите диагностично-терапевтични мероприятия.
От обстоятелството,че при приема на С. в болничното заведение , капачката отново не е била открита и отстранена ,въпреки извършената консултация със УНГ специалист, не може да се изведе заключение за прекъсване на причинната връзка между нарушението ,допуснато от подсъдимата /неосигуряване консултация със специалист УНГ болести/ и последвалата смърт на С.. И това е така ,тъй като на 16.04.2012 г. пациента е бил докаран отново в МБАЛ-/населено място/ във влошено общо състояние, затруднено дишане с данни за дихателна недостатъчност ,като при прегледа от специалист невролог е отразено, че е в коматозно състояние. Според вещите лица ,извършването в този момент на директна ларингоскопия само би влошило състоянието му. Тъй като С. е бил с развит белодробен оток ,напълно правилно е било предприето най-напред консервативно лечение с урбазон и фурантрил за овладяване на отока. Влошаването на жизнените показатели обаче, е наложило интубиране на пациента, при което чуждото тяло е било установено в началото на хранопровода . Вещите лица са посочили в експертното си заключение, че всички диагностични и лечебни мероприятия, проведени след хоспитализацията, са извършени съгласно приетите консенсуси за установените заболявания и правилата на добрата медицинска практика. Но дори и след приема в болничното заведение да са били допуснати диагностично-терапевтични нарушения /каквито липсват/, наказателната отговорност на подсъдимата не би се изключила , тъй като осигуряването на консултацията с УНГ специалист и своевременното констатиране на чуждото тяло и неговото отстраняване, би довело до значителна възможност за избягване на леталния изход.
На следващо място,досежно неоснователността на възражението на защитата ,за това ,че е възможно С. С. да е аспирирал капачката във времето между проведения преглед от подсъдимата Т. и приемането му в болнично заведение на следващия ден ,въззивният съд е изложил убедителни мотиви /л.20 от съд.решение/ ,които се споделят от настоящата инстанция и поради тяхната изчерпателност не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение е необходимо само да се отбележи,че интерпретацията на показанията на св.М. К. е вярна ,като предоставените от нея данни за хронологията на събитията след отвеждането на сина й в дома им вечерта след прегледа при подсъдимата Т., правилно са оценени като обективни.
Що се отнася до размера на присъденото обезщетение на гражданската ищца М. К., ВКС намира ,че същият не следва да бъде коригиран. Независимо от тежестта на болките и страданията от смъртта на С., понесени неминуемо от неговата майка , обосновано е отчетено и обстоятелството, че починалият е пребивавал значителна част от времето в социален дом, където за него са се грижили служители от съответната институция. Възрастта на С. С. е без значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като с него се репарира единствено действителния обем на причинените болки и страдания, който обем се определя от съществуващите отношения между починалия приживе и гражданския ищец и начина ,по който последният е преживял загубата. Настоящият съд споделя виждането на защитата за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Съгласно трайната съдебна практика относно приложението на чл.51 изр.2 от ЗЗД, не е необходимо увреденият виновно да е допринесъл за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.Ето защо ,когато малолетно или невменяемо лице /какъвто е настоящият случай ,доколкото починалия е бил поставен под пълно запрещение/ допринесе за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да намери приложение коментираната разпоредба, независимо от това ,че такова лице не може да действа виновно. Независимо от факта, че ВКС отчита наличието на съпричиняване, не намира основания за промяна на размера на присъденото обезщетение в посока намаляването му, доколкото приема, че обезщетението от 15 000 лв. поначало е било занижено . Именно поради наличното съпричиняване на вредоносния резултат , размера на обезщетението не следва да бъде и увеличаван, поради което и искането на повереника в тази насока не може да бъде уважено. По делото липсват медицински документи , които да установяват актуалното здравословно състояние на гражданската ищца , както и наличието на причинната връзка между неговото евентуално влошаване и болката от загубата на сина й.
И на последно място, липсват конкретни съображения,изложени от защитата и подсъдимата във връзка с оплакването по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, които да бъдат предмет на обсъждане и преценка.
По изложените съображения и като не намери да са налице претендираните от подсъдимата и частния обвинител касационни основания, ВКС прие , че жалбите следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение-в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №273 от 07.08.2015 г.,постановено по внохд №506/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|