4 Р Е Ш Е Н И Е №241 гр. София, 29 ноември 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Капка Костова ... ЧЛЕНОВЕ: ...Ружена Керанова... ...Петя Шишкова... при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП Ив.Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 877/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от повереника на частния тъжител Б. М. Б. срещу решение № 709 от 26.06.2018г., постановено по ВНЧХД № 969/2015г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваното решение е отменена присъда от 10.10.2014г., постановена по НЧХД № 19262/13г. на Софийски районен съд и образуваното наказателното производство срещу Н. Т. Б. за прстъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.146, ал.1 от НК е прекратено поради изтекла давност. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която частният тъжител е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 350лв. и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5лв. С касационната жалба се атакува възлагането на деловодните разноски в тежест на частния тъжител. Иска се отмяна на решението в тази част. Според касаторът е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият не е оправдан, а прекратяването на наказателното производство е по негово искане. Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание повереникът поддържа изложеното в жалбата, като подчертава, спецификата на конкретния случай, в който въззивният съд не само е прекратил наказателното производство, но и е отменил оправдателната присъда срещу подсъдимия. Защитникът и представителят на прокуратурата изразяват становище, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна. Наказателното производство от частен характер е образувано на 08.11.2013г. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са назначени две експертизи. След приемането им съдът е изплатил възнаграждение за изготвянето им и явяването на вещите лица, общо в размер на 350лв. С постановената на 10.10.2014г. оправдателна присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските са възложени в тежест на частния тъжител. Присъдата на районния съд е атакувана от повереника на Б. и по повод на жалбата на 12.03.2015г. е образувано въззивно дело пред Софийски градски съд. На 22.06.2015г. с оглед качеството на член на Европейския парламент на подсъдимия Б., съдът е постановил спиране на наказателното производство. Възобновено е с определение от 26.04.2018г., тъй като към тази дата срокът по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, считано от датата на деянието – 19.10.2013г., е изтекъл. На подсъдимият е предоставена възможност да изрази становище по реда на чл.24, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. С писмена молба, докладвана в съдебно заседание на 20.06.2018г., той е пожелал наказателното производство да бъде прекратено, след което въззивният съд се е произнесъл в този смисъл с атакуваното решение. Въпросът за възлагането на разноските е процесуален, уреден е в глава ХV, раздел ІІІ от НПК, поради което направеното с касационната жалба оплакване следва да се счита за съществено процесуално нарушение, а не за такова на материалния закон, както се поддържа. Присъждането на разноските се осъществява в зависимост от изхода на делото. Съгласно разпоредбите на чл.189, ал.3 и чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да ги заплати, а когато бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. От редакцията на закона е видно, че визира всички случаи на прекратяване, без значение какво е основанието и дали е възникнало пред първата или въззивната инстанция. Действително, съдебната практика разкрива изключително многообразие от случаи, попадащи в хипотезата на прекратяване на наказателно производство, образувано по тъжба на пострадалия. Без съмнение, основанията по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради идентичността им с две от изброените в чл.304 от НПК, би следвало да пораждат последици, сходни с тези на оправдателната присъда. В други случаи, когато прекратяването не е резултат от поведението на частния тъжител и е извън неговата воля, той не би следвало да понесе неблагоприятни материални последици, поради това, че е упражнил конституционното си право на съдебна защита. Недостатъците на нормативното разрешение могат да бъдат преодолени единствено по законодателен път. Действащата към момента процесуална разпоредба е императивна и не предоставя възможност за преценка или различно тълкуване. Като е възложил разноските в тежест на частния тъжител съобразно предписанието на чл.190, ал.1 от НПК, съдът е приложил точно закона. Изложените от повереника аргументи, основаващи се на обстоятелството, че отменената първоинстанционна присъда е била оправдателна, също не могат да бъдат споделени. Отмяната на оправдателната присъда не би могла да се приравни на постановяване на осъдителна. Независимо в какъв смисъл е била постановената присъда, след като не е влязла в законна сила, по отношение на подсъдимия действа презумпцията за невиновност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, съдът Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 709 от 26.06.2018г., постановено по ВНЧХД № 969/2015г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.