Р Е Ш Е Н И Е   №  148   София,  21 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 11/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци Т. Л. П. и В. Х. Г. против решение № 410 от 11.11.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 722/2008г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба доводите не са конкретизирани. Твърди се, че решението на Софийския апелативен съд е „ неправилно и необосновано” и се иска неговата отмяна и постановяване „ решение съобразно доказателствения материал по делото”. В съдебното заседание защитникът на жалбоподателите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият намира жалбата за неоснователна и прави искане въззивното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна единствено в частта й относно признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му за престъплението по чл.144, ал.3 НК.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Софийският апелативен съд с решение № 410 от 11.11.2008г. по в.н.о.х.д. 722/2008г. е потвърдил присъда № 335 от 10.03.2008г. постановена по н.о.х.д. № 470/2007г. на Врачанския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Г. И. Д. е признат за виновен в това, че на 10.09.2003г. в с. Г., общ. Мездра е направил опит умишлено да умъртви Т. Л. П., като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, поради което и на основание чл.115 във вр. чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението по чл.116, т.9 вр. чл.18, ал.1 НК. Признат е за виновен и в това, че в периода от 09.09.2003г. до 10.09.2003г.в дома си в с. Г., общ. Мездра е държал огнестрелно оръжие- ловна пушка 12 кал. и три броя ловни патрони, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл.170, ал.2 вр. с ал.1 НК и по чл.144, ал.3 НК. Уважен е гражданския иск за неимуществени вреди в полза на Т. Л. П. в размер на 6000лв., като искът в останалата част до пълния размер, както и изцяло предявения от В. Г. са отхвърлени. Съображенията, изложени в жалбата, с оглед и на направените искания пред настоящата инстанция, могат да бъдат отнесени единствено към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Тъй като пределите на касационната проверка се определят от наведените с жалбата доводи, именно в тези рамки и състава има задължението да даде съответен отговор. При разглеждането на делото предшестващите инстанции са събрали в необходимия обем доказателства, които са преценени правилно поотделно и в тяхната съвкупност, като в тази си дейност, те не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните и за които касационната инстанция е задължена и служебно да следи. При приетите за установени фактически положения не е допуснато нарушение на материалния закон, както при преквалифициране на деянието по повдигнатото обвинение по чл.116, т.9 вр. чл.18, ал.1 НК в такова по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК , така по отношение признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по чл.170, ал.2 НК и чл.144, ал.3 НК. Въз основа на установените по несъмнен начин и приети фактически положения, извода на съдилищата, че опита за убийство не е извършен при квалифициращото обстоятелство по т.9 –„предумишлено”е законосъобразен. За да е налице „предумисъл” е необходимо предварителното решение за извършване на убийство,да е взето в сравнително спокойно състояние на подсъдимия и след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му. Наличието на тези три съществени момента се преценяват конкретно и в случая правилно двете съдебни инстанции са обосновали липсата на този квалифициращ признак. Не е установено по несъмнен начин и подсъдимият да е извършил престъпленията по чл.170, ал.2 НК и по чл.144, ал.3 НК. Липсата на безспорни доказателства, относими към тези деяния, имат за последица и признаването на подсъдимия за невинен и оправдаване по тези обвинения. Тъй като възраженията, които се правят пред касационната инстанция са идентични с тези, направени и пред въззивния съд, и той им е дал задълбочен отговор, с който и настоящата инстанция се съгласява, не е необходимо преповтарянето им. Възражението, че наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК е явно несправедливо е неоснователно. При решаването на въпроса за наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи наказанието да се наложи под минималното ,предвидено за престъплението. По отношение размера на наказанието настоящата инстанция намира, че той не е занижен, а е съответен на извършеното и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. Не е налице и явна несправедливост на наказанието, поради приложението на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимият не е личност със завишена степен на обществена опасност, по отношение на която целения с наказанието превъзпитателен ефект не би могъл да се постигне чрез условното осъждане. От съществено значение са и обстоятелствата, че извършеното от него деяние е изолирана проява в живота му, към която той е бил провокиран от пострадалия. Поведението на последния е било твърде предизвикателно и макар и да не може да обуслови наличието на афект, респ. прилагането на закон за по- леко наказуемо престъпление, то е не може да не се прецени при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието. Неоснователни са и възраженията на несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Т. П. , както и отхвърлянето изцяло на гражданския иск по отношение на В. Г. Размерът на неимуществените вреди е съобразен с характера на причиненото увреждане, времето необходимо за възстановяване, степента на претърпените болки и страдания и с оглед изискванията за възмездяване на виновно причинените вреди по справедливост присъдената сума не е занижена. По отношение гражданската претенция на В. Г. изводът, че искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли, е правилен. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е престъплението и след като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.144, ал.3 НК, не са налице и основания за уважаването му. Поради изложените съображения и след като намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 11.11.2008г. по в.тн.о.х.д. № 722/2008г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: