Ключови фрази


4

РЕШЕНИЕ
№ 60

София, 25.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4901/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 17017/10.02.2020 г., подадена от Г. Н. А. и Г. А. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 120/2020 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен предявен от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. /сега молители/ иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в [населено място], в сградата на Ж. „З. век“, [жилищен адрес] ведно с акцесориумите.
По делото е установено, че Л. С. П. и В. С. К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот.
С н. а. № ..../07.06.2000 г. В. К., действайки лично и като пълномощник на сестра си Л. П., продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В. К. не е бил надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид. ч., а позоваването от ответниците по иска на придобивна давност за придобиване на собствената на ищцата идеална част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. В частта, с която В. К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч., сделката е приета за валидна и произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд е допуснато изкупуване от Л. П. на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала собственик и на продадената от съсобственика ѝ идеална част, като е встъпила в правата и задълженията на купувачите на същата, при условие да им заплати сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. С оглед наличието и на другите предпоставки - имотът е във фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно основание за това, ревандикационният иск е уважен за целия имот.
С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид. ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът е уважен за останалата 1/2 ид. ч., с цел разрешаване на въпроса за последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамента, като част от легитимацията на ищцата за собственик. С решение № 120/2020 г. от 28.01.2021 г. по същото дело съставът на ВКС е оставил в сила въззивното решение в тази част.
С решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 21.01.2020 г., е констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд за допускане на изкупуването и обявяване на Л. П. за купувач на 1/2 ид. ч. е обезсилено по право поради неизпълнение на задължението за заплащане на купувачите /настоящите молители/ на сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизането на решението в сила..
В молбата за отмяна са изложени доводи, че след като решението за изкупуване, на което е основано влязлото в сила решение по иска за ревандикация, е обезсилено по право, то последиците на решението по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с обратна сила и молителите са останали собственици на 1/2 ид. ч. Твърдят, позовавайки се на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, че решението по иска за ревандикация се явява неправилно и следва да бъде отменено, тъй като не отговаря на установеното действително правно положение.
Ответницата по молбата за отмяна Л. С. П. е оспорила нейната допустимост и основателност. Изложила е съображения, че решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийския градски съд с оглед на своето съдържание /констатирано е обезсилването по право на решението за изкупуване към един минал момент/ не притежава силата на акт, отменящ друг съдебен акт, въз основа на който е постановено решението, чиято отмяна се иска.
С определение № 13/25.01.2022 г. по настоящото дело молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание. В откритото заседание не е направено позоваване на други факти, различни от тези в отговора на молбата за отмяна, във връзка със спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, които да налагат извод, обратен на приетия с определението.
По същество молбата за отмяна е основателна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.
В разглеждания случай молителите се позовават на първата хипотеза - искат отмяна на влязло в сила решение, с което е уважен иск за ревандикация на недвижим имот, по съображения, че в производство по чл. 33, ал. 3 ЗС е констатирано, че решението за изкупване на 1/2 ид. ч. от имота, което е легитимирало ищцата за нейна собственица, е обезсилено по право.
Решението, постановено по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие. Обезсилването по право запазва договора за продажба - същият остава в сила, като купувачът по този договор става от деня на неговото сключване притежател на собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т. е. положението на съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело действие. А щом това е така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК- постановление на съд, което впоследствие е било отменено. Понятието „постановление на съд“ е изяснено в съдебната практика с решение № 75/25.01.1979 г. по гр. д. № 3146/1978 г. на ВС, II-ро г. о., според което под това понятие трябва да се разбира онова решение на съда, на задължителната сила на което е обусловено постановеното след това влязло в сила решение, а първото от тези решения е било отменено. В случая влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за постановяване на решението по ревандикационния иск досежно 1/2 ид. ч. от имота, разпоредена от съсобственика В. К. и изкупена от ответницата по настоящата молба Л. П., поради което щом като е констатирано обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е изградено решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч. По тези съображения доводът на ответницата по молбата за отмяна, че оглед на своето съдържание /констатирано е обезсилването по право на решението за изкупуване/ решението по чл. 33, ал. 3 ЗС не притежава силата на акт, отменящ друг съдебен акт, въз основа на който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е неоснователен.
Влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за 1/2 ид. ч. от спорния имот и делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който да започне производството от фазата по събиране на доказателства, за да бъде прието като доказателство влязлото в сила решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийския градски съд и да бъде взето предвид при постановяване на решението по чл. 108 ЗС.
По искането на молителите за присъждане на разноски следва да се посочи, че съгласно т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, с изключение на отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, каквото настоящото не е.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК влязлото в сила решение № 120/2020 г. от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и оставеното с него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в [населено място], в сградата на Ж. „З. век“, [жилищен адрес] ведно с акцесориумите, собствеността върху която идеална част произтича от допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав, което да започне от фазата по събирането на доказателства.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: