3 Р Е Ш Е Н И Е 351/2013 гр.София, 15.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 12 декември 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2767 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. А. срещу решение № 71 от 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2154 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, с което е отменено решение № 316 от 2.2.2012 г. по гр. д. № 12122 по описа за 2010 г. на Пловдивския районен съд, Гражданско отделение, VІІІ граждански състав, в частта за отхвърляне на предявения от Л. А. М. против М. М. А. иск за заплащане на 11 148,23 лв. неустойка за неизпълнение по т.9 от договор за наем от 29.04.2004 г. за периода от 22.06. до 29.07.2007 г., както и 1 400 лв. разноски по делото, и е постановено друго, с което този иск е уважен. Касаторът М. М. А. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Л. М. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена 11 148,23 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 966 от 30.09.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите кога настъпва падежът на задължението за плащане на неустойка, уговорена за неизпълнението на задължение за освобождаване на имот след прекратяване на договор за наем и от кой момент започва да тече шестмесечният срок по чл.147 от ЗЗД за предявяване на иск срещу длъжника, за да бъде ангажирана и отговорността на поръчителя. Отговорът на първия въпрос произтича от разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че изпълнение на безсрочно задължение може да се иска веднага. В правната теория са застъпени две различни тълкувания на разпореждането на чл.69, ал.1 от ЗЗД. Според първото от тях падежът на безсрочните задължения съвпада или следва по време изпратената от кредитора и получената от длъжника покана за изпълнение. Другото виждане отрича необходимостта от получаване на покана като задължителна предпоставка за настъпване на времето на изпълнението. Първото схващане почива на тълкуване на правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Второто разбиране обаче трябва да бъде предпочетено, тъй като падежът и забавата са две различни явления, а граматичното тълкуване на чл.69, ал.1 от ЗЗД води до извода, че покана не е необходима. Този извод се потвърждава и от правилото на чл.114, ал.2 от ЗЗД/стр.223-224, А. К., „Облигационно право.Обща част.”, второ издание от 2002 г.”/. Неустойката за неизпълнение на задължението да се освободи нает имот след изтичане на договора за наем е такова безсрочно задължение, поради което тази неустойка е изискуема незабавно след неизпълнението, без да е необходима покана. Ищецът е претендирал неустойка за периода от 22.06.2007 г до 29.07.2007 г. и е могъл да предяви този иск още на 30.07.2007 г. Тази дата е падеж на задължението на главния длъжник по смисъла на чл.147 от ЗЗД и от нея започва да тече шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника, за да запази правата си и срещу поръчителя. Ако кредиторът пропусне този преклузивен срок, отговорността на поръчителя отпада/решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. №465/1978 г., І ГО на ВС/. В този смисъл следва да се тълкува нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като тя е установена в интерес на поръчителя, за да не бъде държан той отговорен до безкрайност за главното задължение/А. К., „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение”, редакция 2002 г.,стр.597-598/. От отговорите на въпросите следва, че падежът на вземането за неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на вещта след прекратен наемен договор за периода от 22.06.2007 г до 29.07.2007 г. е настъпил на 30.07.2007 г., а исковата молба срещу главния длъжник и срещу поръчителя е заведена на 07.06.2010 г. Следователно шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл и ищецът е загубил правата си спрямо поръчителя. Приемайки обратното, Пловдивския районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него трябва да бъде постановено друго за отхвърляне на иска срещу касатора за заплащане на 11 148,23 лв. неустойка за неизпълнение по т.9 от договор за наем от 29.04.2004 г. за периода от 22.06. до 29.07.2007 г. При този изход на спора Л. А. М. дължи на касатора 1 300 лв. разноски за въззивното производство и 2 272,96 лв. разноски за касационното производство. Според договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е реално заплатено и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възраженията на ответника по жалбата срещу дължимостта на адвокатския хонорар и на неговия размер са несъстоятелни. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 71 от 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2154 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. М., ЕГН [ЕГН], против М. М. А., ЕГН [ЕГН], иск за заплащане на 11 148,23 лв. неустойка за неизпълнение по т.9 от договор за наем от 29.04.2004 г. за периода от 22.06. до 29.07.2007 г. ОСЪЖДА Л. А. М. да заплати на М. М. А. сумата 3 572,96/три хиляди петстотин седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: