О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160 гр. София, 15.04.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдия Първанова гр.дело № 3534/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. В., срещу въззивно решение №153/2020г. по гр. дело № 76/2020г. на Окръжен съд - Смолян. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първата група въпроси се свеждат до прилагане разпоредбите на чл.69, чл.84 ЗС и чл.116 ЗЗД, а именно : 1.Подаването на жалби за незаконно строителство в имота, представлява ли действие, водещо до прекъсване или спиране на придобивната давност; 2.Подаването на жалби за незаконно строителство представлява ли обезпокояване на владението.Прилагат се решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, с твърдение, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси. Втората група въпроси са процесуалноправни и касаят дейността на въззивната инстанция, а именно : 1.Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, когато не се касае за прилагане на материалноправна норма; 2.Как трябва въззивният съд да процедира, когато във въззивната жалба се твърди единствено, че първоинстанционното решение не се основава на събраните доказателства; 3.Недопустимо ли е въззивното решение, когато дава защита на субективното право извън рамките на въззивната жалба. Сочи се противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. А. Т., [населено място], не изразява становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение №12/2020г. по гр.д.№165/2019г. на РС-Златоград и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. В. срещу С. Т. иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот №* по картата на възстановената собственост на [населено място] с площ 11,922 дка – нива, на основание придобивна давност. Въззивният съд е приел,че по делото не се спори относно факта, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС и е реституиран с решение № 1070/06.04.1999г. на ПК-Неделино, влязло в сила на 15.05.2004г., в полза на ответника С. Т.. Правото на собственост е възстановено в реални граници -върху поземлен имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с площ 11,927 дка с начин на трайно ползване – нива, находящ се в местността „Б.“ при описаните граници. Ищецът Р. В. е наследник – внук на М. Т. М., поч.1991г. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС и е приел, че когато реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./, според който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона, то началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност тези права да бъдат защитени посредством възражение за придобивна давност. След завършване на реституцията на процесния имот – 15.05.2004г., в полза на ищеца може да тече придобивна давност. Във връзка с твърдяното от ищеца давностно владение, и оспорването му от ответника, въззивният съд подробно е обсъдил събраните гласни доказателства. Приел е, че свидетелските показания не са безпротиворечиви относно осъществяваното от ищеца владение, но дори той да е осъществявал такова през релевантния период след 15.05.2004г., тази фактическа власт не е осъществявана непрекъснато, тъй като от 2005г. ищецът работи в Испания и не е осъществявана необезпокоявано, след като действителният собственик се противопоставял на осъществяваното от ищецза строителство на вила в имота, а освен това между страните имало спорове и караници по повод ползването на имота от ищеца и съпругата му. Оттук е направен извод, че не е установено по делото осъществяването на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот от страна на ищеца. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното : Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. ВКС може да доуточни и конкретизира правния въпрос, релевантен за спора. В случая следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и допълнителните признаци на владението. Въпросът е относим към конкретния спор и приетото от въззивния съд досежно признаците на владението „необезпокоявано“ и „непрекъснато“. Той е обуславящ изхода на делото като касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора. Останалите въпроси, вкл. процесуалноправните, не обуславят самостоятелно допускане касационно обжалване на решението и следва да бъдат разгледани при обсъждане доводите на страните по съществото на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №153/2020г. по гр. дело № 76/2020г. на Окръжен съд - Смолян. УКАЗВА на Р. Б. В., [населено място], да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: