Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  278                     София   01.04.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1002/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 796 от 09.07.2009г., постановено по настоящото дело № 1002/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А възз. с-в, от 24.02.2009г. по в.гр.д. № 3615/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 71 с-в, от 15.06.2007г. по гр.д. № 7775/2005г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. С. срещу С. Община. Ответникът по касация С. Община не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпросите следва ли преди да извърши уволнение на основание чл. 325 ,т. 9 КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност, и трябва ли работодателят да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме, при липса на списък за трудоустроени лица. С решение № 123/2000г. на ВКС, ІІІ г.о е прието, че за да е законно извършеното на основание чл. 325, т. 9 КТ уволнение, работодателят трябва да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която той е съгласен да заеме. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. С. с мотиви, че са налице предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че към момента на уволнението с ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена 91,6 % трайна неработоспособност с чужда помощ, посочени са противопоказните условия на труд, между които са и тези за изпълняваната от С. длъжност „огняр”. Въззивният съд е приел, че работодателят не е предложил на уволнения работник друга, подходяща за здравословното му състояние работа, тъй като не разполага със списък на длъжности за трудоустрояване, но неизпълнението на това задължение може да обоснове само административна отговорност или такава по чл. 217, ал. 1 КТ за обезщетение на подлежащия на трудоустрояване работник или служител, без да се отразява на законността на уволнението. Съдът не е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта за наличието на щатни бройки за длъжността „санитар”, преценена от вещото лице като подходяща за заемане от ищеца при облекчени условия на труд. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване работодателят е задължен да вземе всички необходими мерки за приспособяване, но само на работните места, определени за лица с намалена работоспособност, каквито в случая няма. За работодателя не съществува задължение да приспособява длъжности, които не са включени в списъка на работни места за трудоустроени, за изпълнение от лица с намалена работоспособност. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. ВКС счита, че неизпълнението от работодателя на задължението му по чл. 315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл. 325, т. 9 КТ. Противното становище, изразено в обжалваното решение, противоречи на императивния характер на разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ и освен това би довело до нарушаване на основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В случая С. о. не е изпълнила задължението си по чл. 315, ал. 1 КТ да изготви списък на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, нито е предложила на ищеца друга работа, подходяща за здравословното му състояние. Предвид изложените съображения ВКС намира за правилно становището, изразено в приложеното решение № 123/2000г. на ВКС, ІІІ г.о., и трайно поддържано в практика на ВКС – например решение № 572 от 06.04.2004г. по гр.д. № 1568/2002 г., ВКС, ІІІ г.о, решение № 633 от 06.04.2004г. по гр.д. № 1609/2002 г., ВКС ІІІ г. о. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаването на спора по същество от настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения уволнението на К. С. следва да се отмени като незаконно и същият да се възстанови на заеманата преди уволнението работа. От представеното копие от трудовата книжка на К. С. и констатацията по оригинала й, извършена на 05.04.2007г. е установено, че след уволнението ищецът не е започнал работа при друг работодател. От заключението на вещото лице С. Н. е установено, че шестмесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1411,68 лв. В този размер следва да се присъди обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечния период след уволнението. Следва да се присъди и адвокатско възнаграждение на адв. К на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна защита в размер на 240 лв., направените разноски по делото за вещи лица в размер на 240 лв. и държавна такса в размер на 157 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А възз. с-в, от 24.02.2009г. по в.гр.д. № 3615/2007г. и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, 71 с-в, от 15.06.2007г. по гр.д. № 7775/2005г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. К. С. от гр. Б., ЕГН **********, извършено със заповед № РД-Н-3682/21.07.2005г. от кмета на С. о. на основание чл. 325, т. 9 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА К. К. С. на предишната работа „огняр” във Военноинвалиден дом „Е” гр. Б. при С. о. . ОСЪЖДА С. о. да заплати на К. К. С. от гр. Б., ЕГН **********, сумата 1411,68 лв. обезщетението за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от 21.09.2005г. до окончателното изплащане, а на ВКС да заплати сумата 240 лв. разноски по делото и 157лв. държавна такса. ОСЪЖДА С. о. да заплати на адв. К от гр. С. сумата 240 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: