Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566

гр. София, 11.10.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№370 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Е. Г. в качеството й на ЕТ „М.-И. Г.” срещу решение №72 от 17.09.2018 г. по в.т.д.№151/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №58 от 07.03.2018 г. по т.д.№363/2017 г. на ОС Бургас, с което е прието за установено, че спрямо И. Е. Г. в качеството й на ЕТ „М.-И. Г.”, съществува вземане в размер на 30 000 евро, ведно със законната лихва от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане, в полза на „Уникредит лизинг” ЕАД, неиздължена част от главница по запис на заповед от 09.10.2008 г., издаден за сумата от 232 878.33 евро.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следния, доуточнени от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: За съдържанието и значението на каузалното правоотношение – договор за лизинг и релативните възражение по него при иск по чл.422 от ГПК, основан на запис на заповед, издаден за да обезпечи изпълнението по каузалното правоотношение и връзката на последното с менителничната сделка при обсъждане на възражение за погасителна давност, изтекла по отношение на обезпечените със записа на заповед вземания. Поддържа се, че правната воля на съда е обусловена и от въпроса дали противоречи на добрите нрави обстоятелството, че при прекратен договор за лизинг и връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя се търси и неустойка – непогасена част от лизинговата цена при прекратяване на договора, за който въпрос се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация – „Уникредит лизинг” ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.10.2008 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг, съобразно който „Уникредит лизинг“ ЕАД се е задължило да придобие и предостави за ползване на касатора верижен багер срещу задължение на лизингополучателя да заплаща месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план, като за обезпечаване изпълнението по договора за финансов лизинг на 09.10.2008 г., на основание чл.19, ал.15 от него, лизингополучателят е издал запис на заповед в полза на „Уникредит лизинг” ЕАД за сумата 232 878.33 евро, платими на предявяване, като срока за предявяване за плащане е до 61 месеца от издаването. Установил е, че лизингополучателят е престанал да изпълнява своето задължение за плащане на дължимите месечни вноски, считано от 09.09.2009 г., поради което с нотариална покана от 03.12.2010 г., лизингодателят е отправил едностранно волеизявление за разваляне на договора, а лизинговият обект е върнат на 06.06.2011 г., след което е продаден, а с постъпилите суми са погасени част от задълженията. Посочил е, че е предявен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, като „Уникредит лизинг“ ЕАД е претендирало да се приеме за установено, че И. Е. Г., в качеството й на ЕТ „М.-И. Г.”, дължи сумата от 87 363.58 лв., представляваща обезщетение за неиздължена главница, дължима за периода от 09.09.2009 г. до 09.12.2010 г., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.08.2014 г. до окончателното изплащане, като искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение, тъй като е прието, че претенцията за обезщетение е погасена по давност, на основание чл.111, б.„б“ от ЗЗД. Посочил е, че на 08.11.2016 г. лизингодателят е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред РС Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 30 000 евро, представляваща част от главницата по записа на заповед, като е издадена заповед за изпълнение №378/09.11.2016 г. по ч.гр.д.№6849/2016 г. по описа на РС Бургас и е издаден изпълнителен лист. Във връзка с така установената фактическа обстановка е изложил съображения, че след връщане на лизинговия обект, между страните няма договорна обвързаност по сключения договор за финансов лизинг, но това се отнася единствено и само занапред. По отношение направените възражения за погасяване по давност на вземанията, произтичащи от каузалното правоотношение, е изразил становище, че погасяването по давност на посочените вземания, не води до погасяване по давност и на менителничния иск, който е възможност за защита, произтичаща от издадения запис на заповед - това е самостоятелна възможност за охрана интересите на лизингодателя, което е уговорено между страните по договора за финансов лизинг, с оглед обезпечаване на вземанията му. Посочил е, че менителничната отговорност се подчинява на свои правила, регламентирани в закона, която не се поставя в зависимост от отговорността по каузалното правоотношение, а от уговореното между страните в чл.19, ал.15 от договора за финансов лизинг произтича извод, че лизингополучателят е поел ангажимент да гарантира редовното и точно изпълнение на всички свои парични задължения, включително договорените неустойки и лихви за забава с предаването на лизингодателя на издадения запис на заповед. Счел е, че в конкретния случай записът на заповед съдържа всички реквизити, визирани в чл.535 от ТЗ, което и предоставя възможност на носителя на тази ценна книга да реализира отговорността по нея, а тази възможност би била ограничена, когато записът на заповед е издаден, с оглед обезпечаване изпълнение по каузално правоотношение, какъвто е настоящия случай, но ако по това каузално правоотношение е последвало изпълнение на задълженията /каквото не се установява, а и твърди/ или е предприето каквото и да е действие, довело до удовлетворяване на кредитора, както и когато е направено основателно възражение за изтекла тригодишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, но когато издателят на менителничния ефект се позовава на недължимост на вземането по абстрактната сделка, в резултат на погасяване по давност на обезпеченото с нея каузално отношение, то това не представлява по своя характер на възражение за погасяване на менителничния иск.
С оглед изложените в решението мотиви, посоченият в изложението първи въпрос е обусловил правната воля на съда /вторият от въпросите не е обсъждан, респективно не се явява обуславящ решаващите изводи на съда/, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в решение №52 от 13.06.2017 г. по т.д.№60103/2016 г. на ВКС на ВКС, ГК, Трето отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №72 от 17.09.2018 г. по в.т.д.№151/2018 г. на АС Бургас.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 587 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.