Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 70     Гр.София, 27,07,2010 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на десети май през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 724 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “М” Е. , гр. С. срещу решение № 320/14.04.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008г. по гр.д. № 1883/2006г. на Софийския градски съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на А. за с. к. сумата от 47520 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2001г. по т.10.2 от приватизационен договор от 16.11.98г. и лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 13281.91г. за периода от 01.07.02г. до 30.08.04г., както и сумата от 27918 лв., представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2002г. по т.10.2 от договора с лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 4097.63 лв. за периода от 01.07.03г. до 30.08.04г. С определение № 77/09.02.2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен? Касаторът поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на закона – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът А. за приватизация и с. к. , гр. С. не взема становище по жалбата. Производството по делото е образувано по искове за заплащане на неустойка по чл.15.2 от договор за приватизационна продажба от 16.11.1998г. за неизпълнение на задължението на купувача по чл.10.2 за поддържане на средносписъчния брой на персонала в приватизираното предприятие и увеличаването му по години: за 2001г. с 3 броя и за 2002г. – с 1 брой. Според ищеца неизпълнението за 2001г. е с 11 броя от предвидени 129, а за 2002г. с 6 броя от предвидени 130. За да постанови обжалваното решение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на купувача по приватизационния договор да запази съществуващите в предприятието работни места и да ги увеличава, въззивният Софийски апелативен съд е констатирал, че в договора между страните не е посочена бройката на средносписъчния състав, която следва да се запази и увеличава по години. Съдът е приел за база за определяне на средносписъчния състав, посочения в информационния меморандум - 119 души, и въз основа на него е изчислил размера на неизпълнението на задължението по т.10.2 от договора. По въпроса, обосновал приложното поле на касационното обжалване. С Решение № 475/17.07.2007г. по т.д. № 99/07г. ВКС, ТК, ІІ отд. е разгледал иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на купувач по приватизационен договор по програмата за трудова заетост. В договора не е бил посочен средносписъчният състав на персонала, който следва да се запази и увеличава по години, като е оставено в сила въззивно решение, в което за база на определяне на персонала е приет броят на заетите лица в приватизираното предприятие към момента на сключване на приватизационната продажба. Противоречието в практиката – между влязлото в сила Решение № 475/17.07.07г. и обжалваното решение на САС, се изразява с различната база, въз основа която следва да се определи средносписъчният брой на персонала в приватизираното дружество – към момента на сключване на приватизационния договор или съобразно с отразените бройки в информационния меморандум. Становището на настоящия състав произтича от следното: Договорът за приватизационна продажба е консенсуален и се счита сключен с подписването му от органа по чл.3 ЗППДОбП /отм./ и от купувача. Сключването на договора е предшествано от административна процедура, уредена в специалния закон. С оглед съблюдаване и на обществения интерес, купувачът по договора поема и специфични задължения, като тези за извършване на инвестиции и за запазване и разкриване на нови работни места, както и законодателят изрично е предвидил с. к. за изпълнение на задълженията на купувача. Независимо от особеностите на договора, в отношенията между страните по сделката и при осъществяване на следприватизационния к. се прилагат клаузите на договора, така както са обективирани в писмения акт. Приватизационният договор подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД при отчитане в значителна степен на критерия цел на договора, според законовите разпоредби за приватизация на държавните и общински предприятия. В случай, че купувачът по приватизационния договор е поел задължение да поддържа средносписъчен състав на персонала в приватизираното предприятие, но в договора изрично не е посочен какъв е бил броят на заетите работници, то изпълнението на програмата за трудова заетост подлежи на преценка след тълкуване на клаузите на договора. Възможно е договорът да препраща към свое приложение или друг документ, данните от които да се ползват за база за изчисляване на състава на персонала. Ако такова препращане липсва, то “поддържането” или “запазването” на работните места, респ. средносписъчният брой на персонала, следва да се определят към датата на сключването на договора, а “нарастването” или “увеличението” по уговорените отчетни периоди. В ЗППДОбП /отм./ не са съществували специални правила относно сключването на приватизационните договори в частта, с която купувачът поема задължения по изпълнение на програма за трудова заетост. В Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажбата по ЗППДОбП /отм./, приета с ПМС № 10/22.01.93г. е предвидена възможност купувачът да се запознае със състоянието на приватизираното предприятие, но без да е въведено изрично задължение информационният меморандум да съдържа данни за числеността на персонала. С отмяната на тази наредба с Наредбата за задължителна информация, предоставяна на потенциални купувачи при продажбите по ЗППДОбП, приета с ПМС № 95/11.04.01г., средносписъчната численост на персонала в приватизираното предприятие е въведена като задължителна част от информационния меморандум. При действието и на двете наредби информационният меморандум и предложенията на купувача отразяват преддоговорните отношения между участниците в приватизационния процес и не представляват част от сключения договор по силата на закона. Данните от информационния меморандум, респ. направените въз основа на него предложения на купувача, биха се включили в съдържанието на договора, ако последният изрично препраща към тези документи. Изчисляването на средносписъчния брой на персонала е регламентирано в Инструкцията за списъчния и средносписъчния състав на персонала, утвърдена със Заповед № 68/14.07.1975г. на ЦСУ. При липсата на други критерии, определени в приватизационния договор, като база за определяне на средносписъчния състав на персонала следва да се ползва инструкцията. По тези съображения на поставения материалноправен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори така: Ако в приватизационния договор не е посочено към кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал, то изпълнението или неизпълнението на поетия от купувача ангажимент за поддържането и увеличаването му следва да се определи при база средносписъчен състав на персонала към момента на сключването на договора. На основание чл.291, т.1 ГПК съставът на ВКС, ТК, І отд. обявява за правилна практиката по Решение № 475/17.07.2007г. по т.д. № 99/07г. ВКС, ТК, ІІ отд. По същество на касационната жалба. В приватизационния договор от 16.11.1998г. купувачът е поел задължение “да поддържа средносписъчния брой на персонала в дружеството и да го увеличава по години”. Договорът не съдържа приложение, в което да е посочен броя на заетите лица към момента на сключване на договора или задължението да е разпределено по години в абсолютен размер. Различен е подходът при регламентиране на задължението за извършване на инвестиции. В чл.10.3 е определен общият размер на инвестициите, а видовете, предназначението и разпределението им по години е конкретизирано в приложение №2, към което договорът препраща. В чл.3 купувачът е декларирал, че е получил необходимата информация и е запознат със състоянието на дружеството, както е описано в Приложение №1 към договора – информационен меморандум, заедно с допълненията от продавача. Тази клауза има само декларативен характер и договорът не препраща към данните от информационния меморандум или към предложенията на купувача по програмата за трудова заетост. Следователно, средносписъчният брой на персонала в приватизираното дружество следва да се определи съгласно даденото разрешение по материалноправния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, т.е към момента на сключване на приватизационния договор. Обжалваното въззивно решение е необосновано, поради което следва да се отмени. За произнасянето по спора за заплащане на неустойки и на обезщетение за забава не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по чл.293, ал.3 ГПК, поради което ВКС следва да се реши делото по същество. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, депозирано на 20.02.08г.средносписъчния състав на приватизираното дружество към момента на сключване на договора / м.октомври 1998г./ е бил 110 души. В случая, изчисленията по вътрешната методика на дружеството за определяне на средносписъчния състав и методиката по Инструкцията от 1975г. съвпадат. За отчетните периоди 2001г. и 2002г. средносписъчният състав на персонала е бил съответно 118 души и 124 души, като за 2001г. изпълнението на задължението по чл.10.2 е точно, а за 2002г. е налице преизпълнение с 5 бр. – заключение от 19.05.08г. С оглед на ангажираните по делото доказателства съставът на ВКС приема, че не е налице неизпълнение на задължението на купувача по приватизационния договора, поради което не се дължи уговорената в чл.15.2 неустойка. Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на касатора разноските за настоящото производство в размер на 1886.35 лв. – платените държавни такси. Не е представен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 320/14.04.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008г. по гр.д. № 1883/2006г. на Софийския градски съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. за приватизация и с. к. , гр. С., бул.”Г” № 52А против “М” Е. , гр. С., ж.к.”С”, ул.”Х” № 13, бл.30, за заплащане на сумата от 47520 лв., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2001г. по т.10.2 от приватизационен договор от 16.11.98г. и лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 13281.91г. за периода от 01.07.02г. до 30.08.04г., както и сумата от 27918 лв., представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2002г. по т.10.2 от договора с лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 4097.63 лв. за периода от 01.07.03г. до 30.08.04г. ОСЪЖДА А. за приватизация и с. к. , гр. С., бул.”Г” № 5* да заплати на “М” Е. , гр. С., ж.к.”С”, ул.”Х” № 13, бл.30, сумата от 1886.35 лв. /Хиляда осемстотин осемдесет и шест лв. и 35 ст./ - разноски за касационното производство. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.