Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 01.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4025 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Ч. Д. срещу решение № 327 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 353/2017г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 374/28.03.2017г. на Русенски районен съд, постановено по гр. дело № 3697/2016г., в частта, с която ответницата Д. Ц. Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата 20 000 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1 466. 47 лв. – съдебно - деловодни разноски, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен искът на Д. Ч. Д. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лв., престирана на неосъществено правно основание, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че в резултат от превратно тълкуване на приетите по делото писмени доказателства, въззивният съд погрешно е възприел като страна по процесното материално правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне правото на сеч върху гори – частна собственост срещу заплащане на възнаграждение, вместо договарялото физическо лице – ответницата, представляваното от нея търговско дружество – [фирма], само поради това, че последното е било собственик на горите към момента на постигане на съгласието по процесния договор. Поддържа, че последният е сключен между страните в процеса и при установената невъзможност за изпълнението му от страна на ответницата поради наложени възбрани върху цялото имущество на несъстоятелния търговец [фирма], в което са включени процесните гори, е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, при което престираното на неосъществено основание подлежи на връщане. Жалбоподателят моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответницата по касационната жалба Д. Ц. Г., подава писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и да й бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски. С определение № 51 от 024. 01. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за разпределение на тежестта за доказване по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, преформулиран от съда съобразно правомощията му по т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема, че даденото разрешение от Русенски окръжен съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 556 от 13. 07. 2010г. по гр. д. № 46/2009г. на ІV г.о., която настоящият съдебен състав споделя, според която по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника – наличието на основание за това плащане, с което се изчерпва предмета на доказване по този иск досежно осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване. По съществото на касационната жалба: Предявеният иск – предмет на настоящото касационно производство е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на престирана парична сума от ищеца на неосъществено правно основание. От приетите по делото доказателства /три разписки от 25. 07. 2012г., 02. 08. 2012г. и 05. 08. 2012г./ се установява, че ответницата в качеството си на физическо лице е получила от ищеца обща сума в размер на 20 000 лв. за сеч на собствените й гори /процесните/ според издадени разрешения за сеч на гори, която сума на 14. 08. 2012г. тя е внесла в касата на [фирма] /през цялата 2012г. отношенията с [фирма] са само касови, тъй като банковите сметки на търговското дружество са били запорирани/. Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото / скици на поземлени имоти №№19082 и 19083 от 04.07.2012г., справки от АВ – Т., писмен отговор на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма] от 27. 02. 2017г. и др./, е видно че процесните гори са били собственост не на ответницата, а на представляваното от нея преди обявяването му в несъстоятелност [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е била тя; че преди началото на процесното договорно правоотношение процесните гори са били възбранени по искане на кредитора [фирма], впоследствие след обявяване несъстоятелността на търговеца, включени в наложената обща възбрана върху имуществото му с решение № 38 от 11. 09. 2012г. по т.д.№87/2012г. на ТОС и осребрени по реда на чл. 718 ТЗ, след процедури по чл. 717 ТЗ, понастоящем собственост на купувач, придобил собствеността им без тежести на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ. Установява се също, че процесното вземане не е предявено от ищеца в производството по несъстоятелността на [фирма] и че на ищеца е било отговорено устно от синдика, че не може да има сеч в процесните гори като част от имуществото на несъстоятелния търговец. При гореустановената фактическа обстановка по спора, въззивният съд е извел неправилния извод, че страните не са субекти на твърдяното облигационно правоотношение по извършване и сеч на дървесина в гори – частна собственост срещу възнаграждение, тъй като ответницата, договаряйки с ищеца, е действала в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество [фирма], а не в лично качество, при което не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Горепосочените три разписки, установяващи сключването и изпълнението от страна на ищеца на процесния договор с елементи на договор за поръчка и договор за продажба на дървесина, обективират постигнатото съгласие именно между страните в качеството им на физически лица за сеч на дървесина в гори на ответницата срещу възнаграждение в размер на 20 000 лв.. И в трите разписки ответницата е индивидуализирана единствено като физическо лице, не като представляващ търговско дружество, което получава договорено възнаграждение за извършване на сеч на дървесина в собствените й гори. Обстоятелството, че всички гори или част от тях, в действителност са собственост на [фирма], а не на съконтрахента по процесния облигационен договор – ответницата, е ирелевантно за възникналото вече облигационно правоотношение между страните в процеса, по което са породени съответните права и задължения. То е от значение единствено за възможността за изпълнение на поетото договорно задължение от страна на ответницата. В този контекст ирелевантно е и обстоятелството, че след получаване на общата сума от 20 000 лв. по процесния договор, ответницата я е внесла в касата на [фирма] – действие, имащо значение единствено за вътрешните отношения между ответницата и търговското дружество. По същия начин следва да бъде ценено и пълномощното, приложено към исковата молба, с което ответницата като представляващ търговеца упълномощава ищеца да го представлява пред съответните органи за извършване на сеч в процесните гори съобразно издадени разрешения за това. Доколкото постигнатото съгласие за сеч и продажба на дървесина по процесния договор е между страните по делото, а и ответницата в лично качество е получила договореното възнаграждение от насрещната страна, именно тя дължи репариране на реализираната парична престация в хипотезата на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Последното е установено, доколкото договорената насрещна престация на ответницата е погасена поради невъзможност за изпълнение / т. 1 ППВС № 1 от 28. 05. 1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване/ - частна и обща възбрана в производството по несъстоятелност върху процесните гори и придобиването им в производството по несъстоятелността на [фирма] от трето лице, на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ. Съобразно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ищецът в процеса е доказал плащането на процесната парична сума на основание процесния договор в полза на ответницата и невъзможността за изпълнение на поетото насрещно задължение по него, а ответницата не е доказала годно основание за задържане на тази престация, следователно осъществен е фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Предявеният иск като основателен за целия предявен размер следва да бъде уважен. Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на събраните доказателства, поради което то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 2 730 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и касационната съдебни инстанции, включващи държавни такси и хонорар за един адвокат. По делото не са представени доказателства за сторени от ищеца съдебни разноски пред втората съдебна инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 327 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 353/2017г. на Русенски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. Ц. Г., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. Г. Ч., да заплати на Д. Ч. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27. 06. 2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 730 лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева/ – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: