ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 594 София, 23. септември 2013 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 5495 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 180/20.05.2013 на Б. а. по ч.гр.д. № 120/2013, с което е отменено определението от 18.04.2013 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. 177/2013, като за обезпечението на предявен иск за парично вземане е допуснато спиране на изпълнението по изпълнително дело на ответника срещу ищеца за насрещно парично вземане. Недоволен от определението е жалбоподателят Т. Т. Т., представляван от адв. Т. Ж. от САК, който го обжалва в срок, като счита че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да прецени допустимостта на иска, чието обепечаване се претендира и да събере служебно необходимите доказателства, както и ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението, с което съдът са произнася по възражение за прихващане, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата ПК „Н.”, [населено място], Я. област я оспорва, като счита, че има обезпечинелна нужда, в проиозводството по делото той има възможност да докаже претенцията си, обезпечителната мярка е подходяща, а и интересът на жалбоподателя е защитен, тъй като обезпечението е допуснато срещу гаранция. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът претендира сумата 57.210,00 лева като обезщетение за подобрения в чужд имот по чл. 74, ал. 1 ЗС. Същото вземане е предявено и с възражение по иск на ответника срещу ищеца за обезщетение за пропуснати ползи от неоснователното ползване на същия имот, като възражението е уважено и предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Като е приел, че мотивите на решението, в което е уважено предявеното възражение за прихващане нямат сила на пресъдено нещо, съдът е приел, че съществува обезпечителна нужда, исканата мярка е подходяща и е постановил спиране на принудителното изпълнение за насрещното присъдено вземане ответника от ищеца с непогасен остатък близо 38.000 лева срещу гаранция в размер на 600 лева. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че нужда от обезпечение може да съществува само на допустим иск. Ако предявеният или бъдещият иск е недопустим, изключено е да съществува нужда от обезпечаването му. Когато допустимостта на иска се обуславя от наличието на формирана сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, съдът е длъжен служебно да събере всички доказателства, за да прецени формирана ли е сила на пресъдено нещо и нейните субективни и обективни предели. Съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение съдът я намира основателна Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е предявил поцесното вземане и чрез възражение за прихващане по иск на ответника за обезщетение за пропуснати ползи от неоснователното ползване на същия имот. Също правилно съдът е приел, че възражението е разгледано и уважено, което е довело до отхвърлянето на главния иск. Неправилно обаче съдът е приел, че решението на съда по възражението не се ползва със сила на пресъдено нещо и то може да бъде предявено отново в отделен процес. Вземането по възражение за прихващане, независимо от неговия размер, не може да бъде предявено с отделен иск, ако то е разгледано от съда, пред който е предявено. Също неправилно съдът е приел, че исканата мярка е подходяща спирането на изпълнението препятства осребряването на длъжниковото имущество, това би попречило не само на взискателя да се удовлетвори, но и на всички присъединени кредитори. Подходящата мярка в случая е налагането на запор върху сумите, предназначени за всискателя по разпределението, инак той и другите взискатели биха били принудени да чакат процедурата по осребряване на имуществото, която може да продължи дълго време. Неправилно е определен и размерът на паричната гаранция. Предмет на изпълнителното дело е паричната сума 38.000,00 лева, поради което размерът на гаранцията не може да бъде различен от присъдената сума. Такъв е размерът на гаранцията при спиране на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Той не може да бъде по-малък от размера на гаранцията при спиране изпълнението на влязло в сила решение. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а молбата за допускане на обезпечение – отхвърлена от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 180/20.05.2013 на Б. апелативен по ч.гр.д. № 120/2013. ОТМЕНЯ определение № 180/20.05.2013 на Б. апелативен по ч.гр.д. № 120/2013. ОТХВЪРЛЯ молбата на ПК „Н.”, [населено място], Я. област за обезпечение на предявения срещу Т. Т. Т. от С. иск за обезщетение за подобрения в чужд имот по чл. 74, ал. 1 ЗС за сумата 57.210,00 лева чрез спиране на изпълнението по и.д. № 930/2012 по описа на Ч. И. Х. с район на действие Ямболския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.