Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 675                             София, 22.12.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 359 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. К., чрез пълномощника му а. М, против решение № 333 от 1.04.2008 г., постановено по гр.д. № 289 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение от 14.11.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Районен съд В. , ХІІ състав за допускане на съдебна делба с участието на С. М. К. и по отношение на квотите и е постановено друго, с което искът за делба по отношение на него е отхвърлен и за останалите съделители са определени правата в съсобствеността. В жалбата са наведени доводи за небоснованост и на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба И. М. К., Д. М. К., М. С. М., Д. С. М., Н. С. М., Х. С. М. , А. С. Р., Г. С. М. и И. С. М. не са изразили становище по основателността на касационното обжалване. С определение № 459 от 22.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с указанията за определяне наследствено правоприемство по отношение на реституирани имущества в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. Производството за съдебна делба е било инициирано от С. М. К. и И. М. К. за прекратяване съсобствеността на наследени от М. И. К. , починал 19.02.1983 г. и Н. Г. К. , починала 13.10.1989 г. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти. В хода на делото е било оспорено представеното удостоверение за наследници и съответно участието в делбата на С. М. К. с твърдение, че същия не е наследник /син/ на наследодателя М. За да постанови решението си Окръжен съд В. е приел, че тежестта да установи качеството си наследник е на С. К. Изложени са съображения, че липсва акт за раждане /представеният е за лице С. Т. и като баща е вписан Т. С. /, който е единственото годно доказателство за установяване раждането на С. М. от родители М. К. и Н. К. , като за лицето съществува възможността за водене на установителен иск по реда на чл.436 и сл. от ГПК /отм./, но е недопустимо инцидентно и само в настоящото производство да бъде установен факта на раждане от посочените родители. Счетено е, че дори да се приеме за безспорен факта, че С. К. е роден от майка Н/съпруга на М. К. и наследодател на всички страни, починала на 13.10.1989 г., наследствените права от която не са оспорени/, представените писмени доказателства – личните регистрационни картони на М. И. К. , Н. Г. К. и С. М. К., удостоверение за отразените в националната база данни обстоятелства, липсата на доказателства кога е сключен бракът между М, то отново следва, че С. К. не е установил качеството си наследник на М. К. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г., ОСГК, ВКС кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Това означава, че при преценка кои лица се легитимират като съсобственици в производство за съдебна делба на имот, правото на собственост по отношение на който е възстановено след 1991 г., съдът следва да съобрази кога е открито наследството на лицето, от което имотът е одържавен, обобществен или отнет, кои лица са били призовани към наследяване и съответно, ако някое от тези лица също са починали, да проследи наследствената трансмисия до настоящия момент, като определи правата в съсобствеността по правилата на чл.5 до чл.9 ЗН. В настоящият случай въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и в противоречие с указанията в посоченото тълкувателно решение е приел, че след като С. М. К. не е доказал да е син на наследодателя М, то той не се легитимира като съсобственик нито пряко като негов наследник, нито опосредено – като наследник на неговата преживяла съпруга Н, родствената му връзка с която не е била оспорена. Налице е неправилно приложение на закона и по отношение извода на съда, че в делбата единственото годно доказателствено средство за доказване произхода на дадено лице е акт за раждане или решение по установителен иск по реда на чл.436 и сл. ГПК /отм./, но е недопустими инцидентно и само в настоящото производство да бъде установен факта на раждане на С. М. от родители М. К. и Н. К. Делбеното производство е регламентирано като особено исково производство, съдържащо редица специални правила, едно от които е възможността съгласно чл.281 ГПК-отм. /сега чл.343 ГПК/ да се правят оспорвания на произхода. Споровете относно произхода са уредени в глава VІ от СК /чл.31 – 45 СК-отм./ за произход от майката, за произход от бащата, за оспорване на бащинство, за оспорване на припознаването, за установяване на произход от майката и за установяване на произход от бащата. Тези искове са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция и в С. кодекс предявяването им е обвързано с преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните страни по всеки от исковете Посочените общи правила не важат в производството по съдебна делба – по изричната разпоредба на закона /чл.281 ГПК-отм./ всеки сънаследник може да оспори произхода на друг сънаследник под формата на възражение, като оспорването не е обвързано със срок и съдът следва инцидентно да се произнесе по оспорения произход в мотивите /без формиране на сила на пресъдено нещо за произхода на лицето/ с цел преценка легитимира ли се съответното лице като наследник и съсобственик на делбения имот, като са допустими всички доказателствени средства. Констатираните пороци налагат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество съгласно чл.293, ал.2 от ГПК по отношение лицата между които следва да се допусне делбата и правата им в съсобствеността /при отчитане че първоинстанционното решение за допускане на съдебната делба е влязло в сила като необжалвано/. По делото е представено удостоверение за наследници № от 10.06.2004 г. на с. С., в което е посочено, че М. И. К. е починал на 19.02.1983 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. Г. К. и децата си С. М. К. , роден 1918 г., Станю М. К. , род. 1927 г., И. М. К. и Д. М. К.. По повод оспорването на произхода на С. М. К. , род.1927 г. от наследодателя М е установено, че липсва съставен акт за раждане на С. М. К. /удостоверение № 90 от 22.05.2007 г. на с. Г.. Д. касаторът, чиято е доказателствената тежест, не разполага с акт за раждане, установяващ произхода му, то същият може да го установи за нуждите на настоящия процес с всички доказателствени средства. В случая във всички представени по делото документи – копия от регистри за населението, копия от личните регистрационни картони на М. И. К. и Н. Г. К. , справка в Национална база данни „Н” и справка № 87 от 27.11.2007 г. на кметство-с. Старо О. /направена от семейните регистри и картотечния регистър на населението в кметството/ – като родители на С. М. К. , роден 1927 г. са посочени М. И. К. и съпругата му Н. Г. К. Посочените доказателства са косвени, но тълкувани в съвкупност и при липса на данни в доказателствения материал за нещо друго, обосновават еднозначен извод, че С. М. К. , роден на 1.11.1927 г. е син на М. И. К. Представения по делото акт за раждане на С. Т. , роден на 1.11.1927 г. от майка Н баща Т е неотносим към спора, доколкото майката Н. Т. е родена през 1907 г., а преживялата съпруга на наследодателя М/за която не е оспорено, че е майка на касатора С. М. К. / е родена 1900 г., т.е. този акт за гражданско състояние касае друго лице. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че касаторът е доказал произхода си от наследодателя М се явява наследник на допуснатите до делба земеделски имоти. Към настоящия момент като съсобственици се легитимират наследниците на С. М. К. , роден 1918 г. и починал 1982 г., които замествайки своя баща са получили 1/5 от наследството или всеки от 3/105 ид.ч. от делбените имоти; както и С. М. К. , роден 1927 г., И. М. К. и Д. М. К. , които са наследили от баща си М майка си Н по 28/105 ид.ч. от процесните имоти. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 333 от 1.04.2008 г., постановено по гр.д. № 289 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСНАТАТА с влязлото в сила решение от 14.11.2005 г. по гр.д. № 4* по описа за 2004 г. на Районен съд- В. , дванадесети състав съдебна делба на земеделски земи в землището на с. П. и на с. Д., община Б. да се извърши между съделителите и при права в съсобсвеността, както следва: - Станю М. К. , ЕГН ********** – 28/105 ид.ч. - И. М. К., ЕГН ********** – 28/105 ид.ч. - Д. М. К., ЕГН ********** – 28/105 ид.ч. - М. С. М., ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. - Д. С. М., ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. - Н. С. М., ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. - Х. С. М. , ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. - А. С. Р., ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. - Г. С. М., ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. и - И. С. М. , ЕГН ********** – 3/105 ид.ч. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: