1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №66 гр. София, 14.02.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 305 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интерграфик сървис“ ЕООД, [населено място] и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД, [населено място] чрез адвокат К. Г. М. срещу определение № 12094 от 16.12.2020г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е изменено решение № 102 от 10.01.2020г. в частта за разноските, като „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД са осъдени да заплатят на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 000 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното производство. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК и необоснованост. Поддържат становище, че направените от въззивния съд констатации, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. и че са налице доказателства за заплащането му, не кореспондират с наличните по делото доказателства. Излагат и доводи, че от определението не е ясно дали присъдената сума 3 000 лв. е дължима солидарно или поравно от двамата ответници. Молят обжалвания съдебен акт да бъде отменен. Ответникът по частната жалба М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, с регистрация по ДДС /VАТ/ № DE243184095, [населено място], чрез адвокат Я. Н. Я., упражняващ дейността си в Адвокатско дружество „Я.“, оспорва частната жалба. Поддържа становище за правилност на определението, тъй като представеният в открито съдебно заседание на 11.12.2019г. със списъка на разноски по чл. 80 ГПК договор за правна защита и съдействие № 5/09.12.2019г. съдържа съществените елементи на договора - оказване на правна защита и съдействие по написване на отговор на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство по въззивна жалба на „Интерграфик Сървис” ЕООД и размера на дължимото възнаграждение, както и инкорпорира в себе си и разписка, с която адвокатът – пълномощник удостоверява, че му е заплатено изцяло договореното адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. в брой. Излага доводи за неоснователност на твърденията в частната касационна жалба, че от процесното определение не е видно дали присъдената сума 3 000 лв. е дължима солидарно от двамата ответници, и счита, че съобразно решение № 102/10.01.2020г. по в. т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд следва да се приеме, че „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на М. А. посоченото адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежни страни в рамките на предвидения в чл. 248 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да измени решението в частта за разноските и осъди „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД да заплатят на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 000 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното производство, въззивният съд е взел предвид изхода на делото, договора за правна помощ и доказателствата за плащане на уговореното възнаграждение в посочения размер. Определението на въззивната инстанция по чл. 248 ГПК е частично неправилно. Въззивното производство е образувано по повод подадени от ищеца М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия, и от ответниците „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД въззивни жалби срещу решение № 1152 от 24.06.2019г. по т. дело № 1876/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав. Посоченият първоинстанционен съдебен акт е потвърден от Софийски апелативен съд с решение № 102 от 10.01.2020г. по т. дело № 4652/2019г. С определение № 13 от 06.01.2022г. по т. дело № 306/2021г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Отговорността на страните за заплащане на направените по делото разноски /държавни такси, възнаграждения за вещи лица, адвокатско възнаграждение и др./ е предвидена в разпоредбата на чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, а съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК оветникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия, е участвал във въззивното производство в качеството си на въззивник по своята въззивна жалба и въззиваем по въззивната жалба на ответниците по исковата молба, като е бил представляван от адв. Я. Н. Я.. Видно от представения в открито съдебно заседание на 11.12.2019г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд договор за правна защита и съдействие № 5/09.12.2019г., сключен между М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия, и адв. Я. Н. Я., на адв. Я. Я. е възложено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по в. т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, и е уговорено възнаграждение в размер 3 000 лв., платимо в брой. От посочения договор се установява, че договореното възнаграждение е платено изцяло в брой. Вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка съгласно т. 1, изр. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. При така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивната инстанция е присъдила на М. А. пълния размер на платеното от него адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Уговореното възнаграждение в размер 3 000 лв. е не само за изготвяне на отговор на въззивната жалба, подадена от „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД и за процесуално представителство във въззивното производство само по отношение на въззивната жалба на въззивниците – ответници, а се отнася за оказване на правна защита и съдействие и процесуално представителство за цялото въззивно производство. Поради това, че решението на Софийски градски съд е потвърдено, т. е. въззивните жалби не са уважени, на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия, се дължи половината от платеното от него адвокатско възнаграждение или сумата 1 500 лв. - за оказване на правна защита и съдействие и процесуално представителство на М. А. във връзка с подадената от „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД въззивна жалба. Поради обстоятелството, че с потвърдената част от решението на СГС ответниците „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД са осъдени да заплатят на М. А. солидарно претендираните суми, липсата на разделно осъждане на всеки един от ответниците за заплащане на направените разноски за въззивното производство с обжалваното определение, както и съобразно деликтния характер на отговорността за разноски, тъй като вредите /заплащането на разноски/ са причинени заедно от двамата ответници, то следва да се приеме, че същите са осъдени да заплатят адвокатското възнаграждение при условията на солидарност. Предвид изхода на спора, останалата част от адвокатското възнаграждение в размер 1 500 лв., относима към правната защита и съдействие и процесуално представителство във връзка с подадената от ищеца въззивна жалба, не се дължи от ответните търговски дружества. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД са осъдени да заплатят на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв., представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение по въззивното производство, и вместо това молбата в посочената й част следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 12094 от 16.12.2020г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД са осъдени да заплатят на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв., представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение по въззивното производство за и вместо това постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия за осъждане на „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД да му заплатят сума в размер 1 500 лв. - разноски за въззивното производство, представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение. ПОТВЪРЖДАВА определение № 12094 от 16.12.2020г. по т. дело № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД са осъдени да заплатят на М. А., действащ в качеството си на търговец, регистриран с ДДС /УАТ/ № DЕ243184095, Федерална Република Германия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв., представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение по въззивното производство за оказване на правна защита и съдействие и процесуално представителство на М. А. във връзка с подадената от „Интерграфик сървис и партньори” ООД и „Интерграфик сървис” ЕООД въззивна жалба, като осъждането е при условията на солидарност. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.