9
Р Е Ш Е Н И Е № 486
гр. София, 17.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 32 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. п. в [населено място] чрез прокурор Б. М., против въззивното решение № 279 от 17 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 337 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е потвърдено решение № 248 от 5 май 2011 г., постановено по гр.д. № 674 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Р. С. К. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 160 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение за извършени престъпления, като и 1769 лева имуществени вреди, и прокуратурата е осъдена да заплати разноски. За сумата от 25 хиляди лева решението не е обжалвано от касатора и е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 952 от 2 август 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса следва ли да се мотивират точно степента, тежестта и начинът, по който съответното незаконно обвинение се е отразило върху личния и социален живот на ищеца, за да се обоснове наличието на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
По поставения правен проблем въззивният съд е приел, че събраните по делото най-вече гласни доказателства установяват, че именно в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в накърняване на човешките му права, свързани с неговото професионално развитие в областта на науката, респективно на административни длъжности в сферата на висшето образование, различие във физическото му и промяна в психическото му състояние, при стресова ситуация и широка медийна разгласа.
В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното:
За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. При претенция за заплащане на обезщетение за претърпени вреди по реда на ЗОДОВ, съдът трябва да обсъди доказателствата за отражението на незаконното обвинение върху личния и социалния живот на ищеца. Без преценка на конкретно установените факти за въздействието на незаконното обвинение върху съответната засегната ценностна област на ищеца, е невъзможно да се достигне до извод за наличие на причинени неимуществени вреди, тъй като обезщетението се дължи за реално претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, и не се присъжда само и единствено поради незаконността на обвинението. Изводите на съда в тази насока следва да бъдат надлежно мотивирани.
Неоснователно е възражението на ищеца, че касационното производство е недопустимо, тъй като въззивното решение било влязло в сила – подадената касационна жалба била подадена от контролираща страна, а не от името на ответника по спора. Както се приема в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК, т. 15, прокурорът по силата на самия закон – чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, участва в производствата по този закон, като представител на единната и централизирана П. на Р. Б. в качеството й на контролираща страна, но това става в случаите, когато П. на Р. Б. не е конституирана като единствен ответник. Ако прокуратурата е конституирана като единствен ответник, то качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора, но ако ответник е друг субект, или има и друг ответник, освен прокуратурата, то участието на прокуратурата като контролираща страна е задължително.
В настоящия случай исковете са предявени само срещу П. на Р. Б. Поради централизираната структура на прокуратурата, в първоинстанционното производство както отговорът на исковата молба, така и писмените бележки по спора са представени от окръжната прокуратура във В. Т. като част от единната структура на прокуратурата. Контролираща страна в настоящото производство няма, а П. на Р. Б. е единствен ответник. Позоваването във въззивната жалба, както и в касационната жалба, че жалбата се подава от прокурор в съответната прокуратура в качеството й на страна по чл. 10 ЗОДОВ, не води до промяна на страните по спора, нито до новоконституиране на страна.
Касационната жалба е основателна.
Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява решение по същество на спора, след като отмени въззивното.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на незаконно обвинение претърпял редица неимуществени вреди, изразили се в изпратена информация до партньори на управлявана от ищеца фондация, че фондацията е мафиотска престъпна организация и че нейните проекти са се провалили; ищецът прекарал четири месеца и половина в ареста в [населено място], след което бил конвоиран в С. с придружаващи документи с печат „особено опасен”; условията в ареста в С. били изключително тежки; по време на престоя в ареста ищецът бил подложен на психически тормоз, не му давали информация за хода на разследването, не му разрешавали да даде обяснения, опитали се да влошат семейните отношения на ищеца; съпругата и децата на ищеца търпели негативи; върху недвижим имот и лек автомобил били наложени възбрана и запор; образуваното наказателно производство и арестуването на ищеца били широко разгласени в централни и местни медии; две от престъпленията, за които ищецът бил обвинен, са „тежки” по смисъла на закона и предвиждат наказание „лишаване от свобода” съответно над 10 и 5 години; след осем месеца и половина арест мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция; на ищеца му било забранено да напуска пределите на страната; наказателното производство било спряно през 1995 г. и до възобновяването му през 2008 г. не са извършвани действия; през 2009 г. прокуратурата приела, че за част от обвиненията деянията не са престъпления, част не са извършени от ищеца, а част са амнистирани; наказателното производство е траяло 16 години и три месеца; развитието на ищеца в професионалната му област било спряно – не могъл да стане декан на факултета по математика и информатика, защото в писмо от заместник окръжния прокурор било записано, че ищецът не е невинен, независимо от спирането на наказателното производство; ищецът не могъл да реализира ценни проекти, здравословното му състояние сериозно се влошило, прекарал инфаркт, психическото му здраве било засегнато; до момента е притеснен финансово и от 2006 г. не може да си намери постоянна работа.
По делото е установено, че наказателното производство срещу ищеца е образувано на 10 юни 1993 г. Предявени са му обвинения в седем пункта – при условията на продължавано престъпление за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, за безстопанственост в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, при условията на продължавано престъпление за безстопанственост в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, при условията на продължавано престъпление за престъпление по служба в качеството му на длъжностно лице, от което са настъпили значителни вредни последици, при условията на продължавано престъпление за престъпление по служба в качеството му на длъжностно лице, от което са настъпили значителни вредни последици и е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение и случаят е особено тежък, при условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице за безстопанственост и за безстопанственост в особено големи размери и случаят е особено тежък. Престъпленията по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 311 и чл. 26 НК и по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, НК, в които ищецът бил обвинен, са тежки по смисъла на закона и предвиждат лишаване от свобода над десет години, съответно над пет години, конфискация на цялото или на част от имуществото и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и да се упражнява определена професия или дейност. Взетата мярка за неотклонение е била „задържане под стража”. На 24 февруари 1994 г. мярката за неотклонение била променена в „парична гаранция” в размер на 50 хиляди неденоминирани лева. На ищеца била наложена принудителна административна мярка забрана да напуска пределите на страната. На 17 февруари 1995 г. производството било спряно до издирване на друго лице, и възобновено на 11 януари 2008 г.
Наказателното производство било прекратено на 9 септември 2009 г. По пункт първи от предявените обвинения е прието, че ищецът не е извършил престъпление, по пункт втори, трети, шести и седми е прието, че отговорността е амнистирана с чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията, по пункт четвърти и пети е прието, че деянията не са престъпления. Следователно е възможна претенция за обезщетение на претърпени вреди във връзка с обвиненията по пункт първи, четвърти и пети, тъй като за останалите обвинения липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата – процесуалните действия са били извършени преди амнистирането на съответното деяние, което не дава право на обезщетение – т. 8 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, в какъвто смисъл е и заявеното от ищеца.
Не е спорно, че към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил председател на управителния съвет и представител на Международна здравна фондация „С. П.” [населено място], както и че е доцент и преподавател във В. у. „С. С. К. и М.”, и е доктор на икономическите науки. В писмо от прокуратурата от 1995 г. по запитване на декана на Факултета по математика и информатика при В. е посочено, че ищецът продължава да има качеството на обвиняем за тежко престъпление и отговорността му не е решена.
Съвкупността от посочените обстоятелства води до извода, че е налице основателна претенция за обезвреда на претърпени от ищеца вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на тежки престъпления. В разглеждания случай наказателното производство е било прекратено по три от обвиненията, тъй като деянието не е извършено от лицето за едно от тях и извършеното деяние не е престъпление за две от тях. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, т. 2, пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" по обвинение, наказателното производство по което е било прекратено в досъдебния стадий. Досъдебното производство е продължило шестнадесет години и три месеца, а задържането под стража е продължило осем месеца и половина, след което е наложена по-лека мярка за неотклонение. Наказателното преследване е било широко огласено в медиите. Съдът допуснал разкриване на банкова тайна. Вписана е възбрана върху частта на ищеца от недвижим имот и лек автомобил.
Според свидетелските показания, след задържането му ищецът загубил до голяма степен авторитета си и отпаднал като член на всички колективни органи на университета; ищецът загубил добри шансове да попадне в ръководството на факултета и университета; ищецът не успял да осъществи идеите си да защитава дисертация и професура; според информациите в медиите фондацията станала нарицателно за корупция; слез излизане от ареста бил настанен за болнично лечение с открита киста на панкреаса; ищецът бил сломен и сринат човек; ищецът не е участвал в конкурса за декан; бил е под силен стрес; семейството на ищеца не успяло да си позволи новобранска вечер за сина; посещенията на съпругата в С. в ареста били редки по финансови причини; след ареста ищецът бил уволнен от работа.
Събраните доказателства водят до извода, че професионалното развитие на ищеца е пострадало сериозно от задържането му и от воденото срещу него наказателно преследване. Той не е могъл да развие свои идеи и да въведе докрай новости в областта, в която работил, макар да бил уважаван преподавател и много харесван от студентите, което предизвикало голямо смущение и себесъжаление у ищеца, предизвикани и от създавани проблеми от част от колегите му, както и отдръпването на друга част от тях. Установено е, че ищецът загубил авторитета си сред колегите и постепенно отпаднал като член от всички колективни органи на университета. Тези обстоятелства довели до осезателно поражение върху изградения негов образ на инициативен и уважаван член на академичния съвет, което ищецът възприел тежко и бил много обезкуражен, били уронени честта и достойнството му. Голяма част от свидетелите научили за задържането на ищеца от медиите. Същевременно, не може да се приеме за основателно твърдението, че ищецът бил уволнен от работа поради наличието на наказателното производство, както и че от този момент (2006 г.) до сега не може да си намери работа. По-подробни сведения по дисциплинарното уволнение на ищеца дава св. А., но показанията му не сочат връзка между дисциплинарното наказание и воденото наказателно производство, а за периода след уволнението данни липсват.
Твърдението за разрушаване на академичната кариера на ищеца – не могъл да стане декан, ректор и не могъл да защити професура, не е подкрепено с убедителни доказателства. По делото не се представят писмени такива за участие на ищеца в процедура по избор на декан. Обстоятелството, че е било изпратено писмо от страна на прокуратурата по искане на ръководството на Факултета по математика и информатика за изясняване на качеството на ищеца като обвиняем към съответния момент, не установява участието му в процедура по избор на декан като кандидат за поста, а още по-малко, че именно поради воденото наказателно производство кандидатурата му не е била приета. Сведения в тази насока дава съпругата на ищеца, която заявява, че ищецът също кандидатствал когато трябвало да се прави избор за декан, но дори и да се приеме, че той действително е участвал в подобен избор, не може да се заключи, че само качеството му на обвиняем е попречило на заемането на съответния пост. Данни за участие в процедура по избор на ректор или за процедура за защита на професура, не се представят. Ето защо в тази част не може да се приеме, че съответните незаконни обвинения са довели до неимуществена вреда за ищеца.
Твърдението за влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие лошите условия в ареста, стреса и негативните емоции през време на цялото наказателно производство, са частично подкрепени с доказателства. По спора не е искано назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде данни за заболяванията на ищеца, както и за причината за хоспитализирането му след излизането от ареста, за да може да се приеме за основателно наведеното, че поради наказателното преследване претърпял инфаркт и се проявила киста на бъбрека и други заболявания. Свидетелските показания на св. Г. не могат да заместят експертното заключение, независимо от професията на свидетеля. Ето защо следва да се приеме за установено, че от престоя в ареста и до края на наказателното производство ищецът отслабнал много, станал безжизнен, като цяло здравето му се влошило. Променило се и психическото му състояние вследствие претърпените отрицателни изживявания – бил съсипан, объркан, неадекватен, затворен.
Безспорно е, че в ареста ищецът е пребивавал при изключително лоши битови условия. Унизяването на човешкото достойнство е преминавало възможната граница на мислимото за съвременното общество. Ищецът е бил подложен на изключително психическо напрежение, водещо и до страх за живота, бъдещето, съдбата на семейството му. Ищецът не е имал възможност да се порадва на новороденото си внуче.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че в резултат на незаконно обвинение претърпял неимуществени вреди, изразили се в изпратена информация до партньори на управлявана от ищеца фондация, че фондацията е мафиотска престъпна организация и че нейните проекти са се провалили. Данни по делото, че доброто име на ищеца е било накърнено от подобна целенасочена информация пред партньори на фондацията, а оттам – и на самата фондация, не са събрани. Обстоятелството, че фондацията не е осъществявала проектите си, не води до еднозначен извод, че това е станало поради незаконното уволнение на председателя на управителния й съвет.
Установените от ищеца обстоятелства чрез събраните свидетелски показания и писмени доказателства водят до извода, че ищецът е претърпял множество болки и страдания, предизвикани от рязката неблагоприятна промяна в личния, социалния и професионалния му живот, основана на незаконните обвинения и във връзка с изключително дългия срок на наказателното преследване. Макар паричното обезщетение по принцип да не може да репарира нанесените вреди, то е предназначено да възстанови усещането за справедливост у увредения и да даде сигурност на обществото, че общият принцип да не се вреди другиму, е основно защитимо благо. Съобразно доказаните му твърдения за понесени от него неимуществени вреди съдът приема, че справедливото обезщетение за незаконното му задържане и за незаконните обвинения съвкупно биха се обезщетили със сумата от 80 хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Над посочения размер претенцията е неоснователна.
Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводството като не приложил следственото дело и така не дал възможност на касатора да стори съответните възражения по продължителността на наказателното производство. С това свое твърдение касаторът иска да подкрепи виждането си, че ищецът с поведението си е станал причина за привличането му в качеството на обвиняем. Видно от отговора на исковата молба, подобно възражение не е сторено, поради което и при условията на чл. 133 ГПК касаторът като ответник е загубил правото си да стори това, след като не се твърдят и установяват особени непредвидени обстоятелства за този му пропуск.
На последно място, правилно е решението и в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца имуществени вреди, изразили се в разликата между заплатената за гаранция сума от 50 хиляди лева и върнатата сума, като връщането е станало след деноминацията на лева. Съобразно фиксинга на долара към датата на внасяне на гаранцията и към датата на освобождаването й, ищецът е понесъл имуществена щета в размер на 1305,47 щатски долара, или 1769 лева.
Ответникът претендира направените разноски за касационното производство, които са в размер на 3650 лева, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат 1825 лева съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 279 от 17 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 337 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 248 от 5 май 2011 г., постановено по гр.д. № 674 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Р. С. К. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата над 80 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 80000,00 (осемдесет) хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.
В останалата част ОСТАВЯ решението в сила.
ОСЪЖДА П.на Р. Б. да заплати на Р. С. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1825,00 (хиляда осемстотин двадесет и пет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |