1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 514 гр.София, 22.06.2022г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N773 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.11.2021г. по гр.д.№2107/2021г. на ОС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал., т.6 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът М. С. Й.,чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на М. С. сумата от 7818,50 лева /седем хиляди осемстотин и осемнадесет точка петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както следва: 7318,50 лева за изпълнение на 51 дни наказание „лишаване от свобода“ в затвора в Република Перу в периода от 03.02.2019 г. до 07.04.2020 г., и отхвърля иска за разликата над присъдената сума до претендираното обезщетение в размер на 7500 лева, 500 лева за изпълнение на наказание от 4 дни в затвора в [населено място] в периода от 06.09.2020 г. до 09.06.2020 г. или общо 54 дни над определения срок от една година и двадесет и два дни от присъденото наказание лишаване от свобода при строг режим, наложено с определение по ЧНД № 745/2015 г. по описа на ОС Варна, кумулирано възоснова на определение от 07.12.2015 г. по ЧНД № 4958/2015 г. по описа на РС-Варна, на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. Като е потвърдил решението в останалата част съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да му заплати и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -цена на самолетен билет за полет FB 973 дестинация София - Варна, с дата и час на заминаване 06.09.2020 г. от 20:00 ч., на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Установено е, че ищецът е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 1г. 22 дни при строг режим, с определение постановено по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015 г. Констатирано е, че след влизане в сила на съдебния акт ищецът е бил обявен първоначално за общодържавно издирване – 18.09.2015 г., а в последствие е издадена и Европейска заповед за арест, обявен е за международно издирване и самоличността му е установена от властите в Перу, от които е бил задържан на 03.02.2019 г. до 07.04.2020 г., където е продължил да изтърпява наказанието си. Установено е, че към 17.03.2020г. е продължавал да търпи наказание лишаване от свобода, поради забавена кореспонденция от страна на Българските власти и е освободен на 24.04.2020 г. Видно от удостоверение за освобождаване издадено от властите в Перу. След завръщане в Р България, на 06.09.2020г. М. С. е бил задържан на Аерогара София и преведен в Затвора [населено място], за изтърпяване на същото наказание. Констатирано е, че с разпореждане на РП Враца от 09.09.2020 г. е постановено снемане от общодържавно издирване и е постановено незабавното му освобождаване. От справка за съдимост, актуална към дата 09.09.2020 г., е видно, че последното осъждане, преди процесното наказание е наложено на 02.05.2012 г. и към датата 30.10.2014 г. М. С. е бил предсрочно условно освободен с изпитателен срок от 7 м. 29 дни и е постановена пробация по време на изпитателния срок. С постановление на прокуратурата на М. С. е зачетено времето през което е бил задържан в Перу за периода от 03.02.2019 г. до 17.03.2020 г. за изтърпяно наказание лишаване от свобода по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015г. При тези данни съдът е приел, че всички действия по снемане на лицето от списък на лица за общодържавно издирване са извършени от ответника, след изтичане на срока на наложеното наказание , както и че за времето от 2 м. и 4 дни липсва основание за лишаване от свобода на ищеца – 61 дни в затвора в Перу и 4 дни в ареста на затвора в [населено място]. Съдът е приел, че от събрените поделото доказателства се установява, че Прокуратурата на Р България е била своевременное уведомявана за действията, които периунските власти са извършвали спрямо ищеца, че съд в Перу е приключил производството по допускане на екстрадицията и делото е изпратено на наказателно отделение на Върховния съд на Перу , а след 12.04.2019 г. българската държава е имала задължението да предприеме действия по извеждането на М. С.. от Перу и връщането му на територията на Р България, където е следвало да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от 1 г. и 22 дни. След продължителна кореспондинция на прокуратурата с разпореждане от 09.09.2020 г. адресирано до Началника на Сектор „Арести“ при ОД „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] е разпредено поради ищецът да бъде освободен, поради изтърпяване на наказанието по ЧНД № 745/2015 г. на ВОС и всички действия на Прокуратурата следват фактическото освобождаване на ищеца от затвора в Перу. Съдът е посочил, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в различни хипотези, една от които е „изпълнено наказание над определение срок и размер“. а отговорността на прокуратурата като държавен орган следва от даденото и правомощие да упражнява на надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно чл.146 ЗСВ и чл.5, ал.1 ЗИНЗС. Прието е, че прокуратурата е бездействала и по отношение на задължението да разпореди преустановяване на общодържавното издирване на ищеца, което задължение е възникнало след като е била известена, че български гражданин, осъден на лишаване от свобода от български съд е задържан от властите на чужда държава. Прието е за неоснователно възражението на Прокуратурата на РБ, че по-тежките условия в затвора в Перу са търпени от ищеца в следствие на собственото му неправомерно поведение, да е укрие от българските власти след като е бил осъден на лишаване от свобода, като причината да не бъде екстрадиран своевременно е бездействието на прокуратурата, затова тя е изцяло отговорна, освен за „надлежаването“ в затвора в Р Перу твърдените от ищеца 51 дни и за „надлежаването“ в затвора в [населено място] с още 4 дни. Съдът е приел, че ищецът е български гражданин и изтърпяването на наказание лишаване от свобода в български затвор дава по-добра ориентация за права и прогнозируемо излизане след изтичане на срока на наказанието, а това е по –трудно в чужада държава. Прието е , че за претърпения стрес, несигурност, липса на достъп до правосъдие и липсата на предвидимост в бъдещето за период от 51 дни в перуански затвор, справедливо обезщетение следва да се формира на базата на стандарта на живот на чужденец, който поради бездействие на държавата чиито гражданин е, е търпял неимуществени вреди. Справедливото обезщетение според въззивния състав, следва да бъде ориентирано към левовата равностойност на 100 ЩД на ден, които превалутиран по курса на официалната валута в Р Перу /Nuevo Sol/ са 400 Сол, а спрямо български лев тази сума е 287 лева за всеки ден от общо 51 дни. Преценявайки и факта, че не българските власти са изпратили ищеца в Перу, от тази сума следва да се приспадне 1/2 част, която съответства на лични риск за напускане на пределите на държавата съдът е определил размер на обезщетението на 7318,50 лева. Приел е, че за четирите дни, прекарани в българския арест в затвора в [населено място], изцяло заради противоправното поведение на прокуратурата, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер ориентиран към максималния, тъй като при задържането на 06.09.2020 г. той е бил свободен от наказана отговорност български гражданин, справедливо обезщетението за период от 06.09.2020 г. до 09.09.2020 г. е в размер на 800 лева. Поради това, че ищецът претендира по-малка сума, претенцията следва е уважена в целия претендиран размер от 500 лева. Жалбоподателят - Прокуратурата на РБ в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да установи налице ли е причинна връзка при бездействие на прокуратурата да упражни надзор по чл.4, вр.чл.3 ЗИН /чл.5 от ЗИНЗС изменен/ и вредите и за критериите при определяне размера на справедлинвото обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок. Поддържа, че е налице основание по чл..280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на т.11 ТР№3/2004г. по т.д.№2004г. ОСГК ВКС. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК По въпроса за задължението на съда за задължението на съда да установи налице ли е причинна връзка при бездействие на прокуратурата да упражни надзор по чл.4, вр.чл.3 ЗИН /чл.5 от ЗИНЗС изменен/ и вредите не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за частично основателност на предявения иск по чл.2, т.6 ЗОДОВ. Предвид изложението съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2021г. по гр.д.№2107/2021г. на ОС Варна. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: