Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 12.01.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Е. МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 800/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново, срещу въззивно решение № 107/01.08.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 03/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В протеста се изразява недоволство от оправдаването на подсъдимите С. Н. и К. В. по повдигнатите срещу тях обвинения, като се твърди, че то е резултат от допуснатите от предходните съдебни инстанции съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. На това основание се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Постъпило е писмено възражение от подс. В., в което се излагат доводи за неоснователност на касационния протест. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест на АП – Велико Търново и пледира за уважаването му по изложените в него доводи. Подсъдимият С. Н., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Представлява се от защитника си, който намира касационния протест за неоснователен. Според него въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния или материалния закон, поради което постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на подс. К. В. изразява становище за неоснователност на доводите, изложени в протеста, тъй като същите се отнасяли към необосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание. Единственият упрек, който защитникът отправя към въззивната инстанция е за това, че неправилно е приела за годен приложения по делото протокол за претърсване и изземване, тъй като същият е одобрен от съда след извършване на процесуално – следственото действие, въпреки че случаят не е бил неотложен. Твърди и че е сгрешена датата на извършване на деянията на двамата подсъдими и че макар обвинителният акт да е бил върнат на прокуратурата, грешката не е била отстранена. В заключение защитата претендира за оставянето на касационния протест без уважение, а въззивното решение в сила. Подсъдимият К. В. в своя защита и в предоставената му последна дума моли да бъде оставено въззивното решение в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 13/ 24.09.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/2021 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати за невиновни в това, че на 27.04.2018 г., в с. Враниловци, общ. Габрово, в съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. С присъдата ОС – Габрово е признал двамата подсъдими за невиновни и по обвинението, че на същите дата и място, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП, са държали прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, като ги е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр. 2 – ро, вр. с изр. 1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. Подсъдимият К. В. е признат за невиновен в това, че на 27.04.2018 г., в с. Враниловци, общ. Габрово, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, разпределена в отделни опаковки, с тегло, процент на активния наркотично действащ компонент и стойност, подробно описани в присъдата, като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. Присъдата е протестирана от ОП – Габрово пред АС – Велико Търново с искане за осъждане на двамата подсъдими по предявените им с обвинителния акт обвинения. С въззивно решение №107/01.08.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/ 2022 г. по описа на АС – Велико Търново, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена изцяло. Касационният протест, подаден срещу въззивното решение, е допустим, тъй като е депозиран в законовоопределения срок, от страна, която има право на това и срещу съдебен акт от вида на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледан по същество, протестът е основателен. Представителят на държавното обвинение е останал недоволен от оправдаването на подсъдимите, до което се е стигнало поради допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, свързани със събиране, оценка и анализ на събраните доказателства. Според прокурора не били взети предвид обясненията на подс. Н., депозирани от него на досъдебното производство пред съдия, приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и не били преценени в съвкупност с показанията на свидетелите К. и П., въпреки че те установявали обстоятелства, свързани с авторството на отделните престъпления, изпълнителните им деяния и вида на инкриминираните вещи. Не били обсъдени от контролирания съд проведените очни ставки между свидетелите и двамата подсъдими. Не били взети предвид оставените от подс. В. отпечатъци върху стъклените съдове, използвани в производството на метамфетамин и имащи отношение към двете обвинения – за държане на прекурсори и материали и за самото производство на високорисково наркотично вещество. Липсата на задълбочен анализ на посочените доказателства довела до неправилно приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимите, като незаконосъобразно контролираният съд приел, че престъпленията са извършени на 26.04.2018 г., а не на 27.04.2022 г., както е посочено в обвинителния акт. По отношение на обвинението, повдигнато срещу В. за държане на марихуана, въззивният съд не съобразил обстоятелството, че върху вещите, в които е било поставено наркотичното вещество, са намерени неговите отпечатъци, което кореспондирало с показанията на св. К., че е видяла същия да разфасова марихуана, поставена в леген, както и с обясненията на подс. Н. /дадени на досъдебното производство пред съдия/ за произхода на наркотичното вещество. Неправилният анализ на доказателствата довел до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимите, поради което с протеста се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Така изложените в касационния протест оплаквания на пръв поглед в по – голямата си част са относими към обосноваността на въззивното решение, която не е от кръга на касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Задълбоченият прочит на процесуалния документ, повод за настоящата касационна проверка, обаче, налага извод за това, че упрекът на прокурора е насочен към качеството на аналитичната дейност на контролирания съд, която според него е извършена в разрез с установените в нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК процесуални правила. Предвид на това, основните оплаквания на касатора следва да бъдат съотнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, като няма пречка те да бъдат предмет на настоящата касационна проверка. Извършването й налага извод за основателност на повечето от изложените в протеста твърдения. На първо място настоящият съдебен състав намира за нужно да разгледа оплакванията на касатора, насочени към тази част от въззивния съдебен акт, с която е потвърдено оправдаването на двамата подсъдими по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. с изр.1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т.1 от НК. Прегледът на касационния протест налага извода, че макар в него да е заявено, че се обжалва въззивното решение в неговата цялост, то по отношение на посоченото обвинение /за държане на прекурсори и материали за производство на наркотични вещества/, прокурорът не е изложил конкретни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, освен този, че върху предмети, в които са се намирали прекурсори са намерени отпечатъци, оставени от подс. В., което не било взето предвид от въззивния съд. Последният в мотивите на въззивното решение е приел, че при претърсването на дома на св. П. са намерени прекурсори и материали, предназначени за производство на наркотични вещества и че те са били доставени от подсъдимите Н. и В.. При същите факти като описаните в обвинителния акт обаче, въззивният съд е счел, че деянието, за което им е повдигнато обвинение е несъставомерно. Преценил е, че забраната на ЗКНВП предвижда разрешителен режим за държане на веществата толуол и солна киселина / хлороводород/, когато те са само в чист вид, но не и когато са в смес заедно с други вещества и се продават свободно в търговската мрежа под формата на препарати за почистване или други, използвани в бита. Този извод принципно е законосъобразен, но въззивният съд не е съобразил, че съгласно заключението на химическата експертиза намерената при претърсването солна киселина е била в чист вид /т. ІІ, л. 78 от дос. пр. – Обект № 13 - 2/. На следващо място законосъобразно е приел, че само държането на прекурсори, съоръжения или материали за наркотични вещества, не е достатъчно за осъществяването на състава на чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. с изр.1, пр. 4 от НК, а е необходимо и наличието на специална цел – с цел разпространение. Законодателят е формулирал посочения престъпен състав, като е предвидил различни по тежест наказания, когато предмет на изпълнителното деяние по ал.1 са прекурсори, съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози. Законотворецът в изр. 2 на чл. 354а, ал.1 от НК е заменил единствено предмета, но не и формите на изпълнителното деяние и специалната цел - произведе, преработи, придобие, държи с цел разпространение или разпространява, така както са посочени в изр. 1 на същата ал.1. Иначе казано, за да е съставомерно деянието по изр. 2 на ал.1 следва да се установи, че самите прекурсори или материали се държат от дееца с цел те самите да бъдат разпространени, каквито доказателства не са събрани по делото. Изложеното обуславя принципно правилното заключение на контролирания съд за несъставомерност на деянието. Въззивният съд обаче е пропуснал да отбележи, че в обвинителния акт специалната цел изобщо не е посочена като елемент от престъпния състав и в този смисъл процесуалният документ не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Това е предполагало обвинителният акт да бъде върнат на прокурора, тъй като накърнява правото на подсъдимите да разберат пълно, ясно и точно повдигнатото срещу тях обвинение, за да организират и реализират защитата си. Това не е сторено от предходните инстанции, въпреки правомощията, с които разполагат съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК. Оправдаването на подсъдимите по посоченото обвинение обаче санира допуснатото нарушение на правото им на защита и поради това настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. По - нататък, за да оправдае двамата подсъдими по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, въззивният съд е приел изцяло фактите, така както са описани в обвинителния акт, като се е позовал на обясненията на подс. Н. от досъдебното производство, на показанията на свидетелите К. и П., на протокола за претърсване и изземване и на приетото по делото заключение на химическата експертиза. Въз основа на тези доказателствени източници е установил, че в къщата на св. П. подсъдимите Н. и В. са се опитали да произведат наркотично вещество метамфетамин, като са осъществили първата фаза от производството – отделянето на ефедрина от таблетките „Хюмекс грип“. Това направили, като залели таблетките с вода, прибавили разредител „Protecta“ и натриева основа към тях. След това отделили псевдоефидрина, като излели разредителя от сместа в друг буркан. Първият буркан с останалата в него химическа смес захлупили с хартия, притисната с пластмасово сито и заедно със свидетелите П. и К. малко по – късно напуснали къщата. При така приетите за установени факти контролираният съд е оправдал двамата подсъдими, като е приел, че деянието е осъществено на 26.04.2018 г., а не 27.04.2018 г., както е посочено в обвинителния акт и че липсват доказателства за наличието на специалната цел, като елемент на състава – производство на наркотични вещества с цел разпространение. Като е оправдал подсъдимите по тези съображения, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Контролираният съд, макар да е декларирал в мотивите на решението си, че е поставил в основата на изводите си заключението на приетата по делото химическа експертиза, реално не се е съобразил с него. Според експертното становище намерените при претърсването вещества се използват за трансформацията на ефедрин в метамфетамин - солна киселина, фосфорна киселина, червен фосфор. Вещото лице е разяснило в хода на въззивното съдебно следствие, че откритият разтвор, съдържащ ефедрин/псевдоефедрин и толуол/толуен и черната гъста течност, съдържаща толуол, ксилоли, ацетаминофен и лидокаин, са доказателство за това, че подсъдимите са извършили необходимите действия за извличане на прекурсора ефедрин и реално са го получили. Заключението на вещото лице е, че с извличането на ефедрина на 26.04.2018 г. е сложено началото на производството на метамфетамина, което не се извършва чрез еднократно действие, а е дълъг процес, свързан със смесване на вещества и химически реакции между тях, нагряване на смесите, филтриране, изпаряване на течности, за да кристализира крайният продукт и т. н., предполагащи известна продължителност във времето. Експертното становище изцяло кореспондира с обясненията на подс. Н., дадени пред съдия на досъдебното производство, относно последователността от действия, които следва да бъдат извършени, за да се синтезира метамфетамина и необходимото време за това. Контролираният съд не е съобразил тези особености на производството на метамфетамина, като неправилно е приел, че деянието е осъществено на 26.04.2018 г., а не на посочената в обвинителния акт дата – 27.04.2018 г. Той не е отчел спецификата на престъпната проява, която по своята същност е от категорията на т. нар. продължени престъпления /чл. 80, ал. 3 от НК – деяния, които „траят непрекъснато“/. Продълженото престъпление се осъществява с едно деяние /действие и бездействие или само с бездействие/, което продължава трайно и непрекъснато в определено време /ТР № 3/1971 г. на ОСНК на ВС/. То се прекратява по волята на дееца или от трети лица, които най – често са полицейските, разследващите или други органи /подобни са деянията по чл. 142, чл. 321, чл. 339 от НК и др., както и разбира се по чл. 354а от НК/. Тази особеност на конкретната престъпна деятелност не е съобразена от въззивната инстанция, която незаконосъобразно е приела, че деянието е осъществено на 26.04.2018 г., приключило е на тази дата, тъй като подсъдимите са напуснали къщата и не било ясно дали ще се върнат в нея, за да продължат с производството на метамфетамин. Последното обстоятелство е без значение за обвинението, което правилно е квалифицирано като опит за производство на високорисково наркотично вещество, именно защото деянието не е довършено – производството е започнало с извличането на ефедрина, но не е продължило до превръщането му в метамфетамин. Престъпното деяние – опитът, за производство на високо рисковото наркотично вещество, е прекратен не по волята на подсъдимите, а по обективни причини – задържането им на 27.04.2018 г., когато е извършено претърсването и са открити инкриминираните вещества, т. е. и към тази дата престъплението все още се е осъществявало. На следващо място контролираният съд е приел, че не е налице основен елемент от състава на престъплението, а именно – опит за производство на метамфетамин с цел разпространение. Основателен е упрекът на държавния обвинител, изразен в касационния протест, че този извод е в разрез с трайно установената съдебна практика за това, че под разпространение не следва да се разбира само предоставяне на наркотично вещество срещу насрещна престация /възмездно/, но и когато това е направено безвъзмездно /подарено е от подсъдимия на трето лице, употребява се съвместно от двамата - пушат от една цигара, направена с донесен от подсъдимия наркотик и т. н./. В посочения смисъл са постановени множество решения на ВКС / реш. № 20/2021 г. по н. д. № 1002/2020 г., ІІ н. о.; реш. № 448/2015 г. по н. д. № 1405/2014 г., І н. о., реш. № 128/2018 г. по н.д. № 568/2018 г., ІІІ н. о. и др./. Въззивната инстанция не е съобразила, че за наличието на съставомерната специална цел – разпространение, е достатъчно установяване на намерението на подсъдимите след произвеждането на метамфетамина да почерпят с него свидетелите К. и П., в каквато връзка е дал обяснения подс. Н. пред съдия. Като е приел обратното, контролираният съд не е приложил правилно материалния закон, а това обуславя наличието на заявеното в касационния протест основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Основателни са и оплакванията, изложени в касационния протест, за това, че контролираният съд е оправдал подс. В. по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, като е осъществил аналитичната си дейност в нарушение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Въззивният съд е приел за установено, че при претърсването на дома на св. П. са открити на отделни места различни по нетно тегло и процентно съдържание на тетрахидроканабинола количества марихуана, като е счел, че липсват доказателства, които да свързват подс. В. с тях. Преценил е, че високорисковото наркотично вещество е намерено в чуждо жилище – на св. П., както и че оставените от подс. В. дактилоскопни следи върху някои от вещите, съдържащи марихуана, може да бъде обяснено с достъпа, който той е имал до тях при пренасянето им в къщата и престоя му в нея като гост. Извън доказателствения анализ на въззивния съд са останали обясненията на подс. Н., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и показанията на св. П. относно произхода на намерената в къщата марихуана – че е донесена от подс. В.. Игнорирани са изцяло показанията на св. К. за това, че е видяла подс. В. да разпределя намиращата се в леген марихуана, поставяйки я в различни опаковки. Контролираният съд не е изложил съображенията си, поради които е оставил без анализ посочените доказателствени източници, като от мотивите на въззивното решение не става ясно дали кредитира или не дава вяра на посочените гласни доказателства. Последните не са анализирани, не са съпоставени както помежду им, така и със заключението на дактилоскопната експертиза, установяващо идентичност между отпечатъците на подс. В. и намерените дактилоскопни следи върху някои от изследваните вещи /леген, червен пластмасов панер/, в които е открита голяма част от инкриминираната марихуана. Контролираният съд, за да оправдае подс. В., се е позовал на отразеното в протокола за претърсване и изземване изявление на св. П., относно намерените инкриминирани вещи, като превратно е интерпретирал съдържанието на същото. Приел е, че св. П. е заявил, че намерените вещи са негови, а от писмено материализираното в протокола изявление е видно, че той е отрекъл да е техен собственик. Отделен е въпросът какъв е характерът на едно такова изявление и доколко то може да се ползва като доказателство. Изложеното налага извода, че въззивният съд е осъществил повърхностен, непълен, незадълбочен, превратен доказателствен анализ, извършен в разрез с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Допуснатите нарушения при осъществяване на аналитичната дейност от въззивния от една страна не дават възможност да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение и поставят под съмнение изводите му по фактите и приложимото право, което по същество представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 2 от НПК. От друга страна игнорирането на доказателства, събрани в хода на наказателното производство и превратната интерпретация на тяхното съдържание е ограничило правото на държавното обвинение, като страна в наказателния процес, да защити обвинителната теза, което обуславя наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т.1, вр. с ал.1, т. 2 от НПК. Допуснатите от контролирания съд нарушения на материалния и процесуалния закон, посочени по – горе в настоящото решение, могат да бъдат отстранени единствено при повторно разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 107/01.08.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 03/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта с която подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. В. във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, както и в частта, с която подсъдимият В. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.