Ключови фрази
Обезщетение от недобросъвестния владелец * недобросъвестно владение * обезщетение за забава * добиви от вещ * пропуснати ползи * наем


2

Р Е Ш Е Н И Е

N 218



гр. СОФИЯ ,12.07. 2011г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 804 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] гара Е., [община] /в несъстоятелност/ против въззивното решение на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Първи състав № 1318 от 21.10.2009г. по гр.д.№ 1905/2009г. в отхвърлителната му част.
Ответникът [община] изразява становище, че жалбата е неоснователна и претендира за разноски.
По подадената касационна жалба Върховнят касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил частично решението на Врачанския окръжен съд № 233 от 12.06.2009г. по гр.д.№ 277/2008г. и е отхвърлил иска с правно основание чл.73 ЗС за разликата от 66 103лв. до 121 468лв., както и за сумата 4 584.20лв., представляваща обезщетение за забава.
В. съд е приел, че за исковия период [община] е била недобросъвестен владелец на имота – магазин с идентификационен № 122259.1019.84.1.4 в приземния етаж на жилищната сграда на @@13@ [населено място], собственост на [фирма] и дължи да върне само реално получените приходи от вещта на основание чл.73 ЗС , но не и добивите, които е могла да получи.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК по въпроса дължи ли недобросъвестният владелец на основание чл.73 ЗС на собственика добивите, които би могъл да реализира.
По реда на чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира за правилна практиката в решение № 222 от 07.03.2002г. по гр.д.№ 579/2001г. на ВКС, ІV г.о. Разпоредбата на чл.73 ЗС урежда правоотношенията между собственика на земята и недобросъвестния владелец, след прекратяване на владението като постановява, че той дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Основанието за връщане на добивите се корени в правилото на чл.93 ЗС, според което добивите от вещта /естествени и граждански/ принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателт му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл.70 ЗС/ . Когато владението не съдържа тези признаци, владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално получените добиви, но и тези, които е могъл да получи както и пропуснатите ползи.
По основателността на жалбата.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че добивите, на които има право ищецът са реално реализираните от ответника като недобросъвестен владелец приходи от процесния магазинът, за който е проведен успешно от Е.” ЕАД гара Е., [община] /в несъстоятелност/ против Община [населено място] ревандикацонен иск /решение по гр.д.№ 742/2006г. на Врачанския окръжен съд 07.01.2008г. , влязло в сила на 07.01.2008г./ .
По делото е изяснено и е прието от въззивния съд, че първоначално обектът се е ползвал като бръснарски салон и се е отдавал под наем като такъв, а впоследствие след извършеното преустойство в периода 2006-2007г. е създаден луксозен търговски обект. При наличие на получени добиви от имота по смисъла на чл.73 ЗС, искането на ищеца за обезщетяване в размер на добивите, които владелецът е могъл да получи би било основателно ако той докаже, че имотът реално би могъл да бъде отдаден под наем на по-висока цена. В случая по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че реалният пазарен наем от обекта преди преустройството би могъл да бъде по-висок от уговорения . Съгласно чл.290 ал.2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на решението само по посочените в жалбата основания. В разглежданата касационна жалба не се съдържат доводи за нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при събиране на доказателствата и настоящият състав на ВКС няма правомощия да провери законосъобразността на извършените от въззивния съд процесуални действия по изясняването на спора от фактическа страна във връзка с твърдението, че доходите, които би могъл да получи ответника са по-високи от уговорения наем за бръснарския салон. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.281 ГПК въведени като основание за касиране на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска по чл.73 ЗС.
Решението е правилно и в частта за обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение се дължи законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в забана съгласно чл.84 ЗЗД от деня, определен за изпълнението. Когато няма определен ден за изпълнение забавата настъпва след като бъде поканен от кредитора. Само при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без да е поканен да изпълни. В случая въззивният съд законосъобразно е приел, че в отношенията между страните с оглед характеристиката на вземането , което не произтича от договор, е приложима разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД и забавата настъпва от деня на поканата. При липса на твърдения, както и на доказателства за отправяне на покана, правилно съдът е отхвърлил претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за времето преди датата на завеждането на иска, цитираното от касатора решение на петчленен състав на ВКС по гр.д.№ 488/1998г. е в същия смисъл. Решението, с което е уважен ревандикационния иск няма правни последици във връзка с вземането по чл. 86ал.1ЗЗД, защото моментът на възникване на задължението по чл.73 ЗС не съвпада със забавата на длъжника. С оглед на изложеното и в тази част не са налице основания за отмяна на обжалваното решение .
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Първи състав № 1318 от 21.10.2009г. по гр.д.№ 1905/2009г. в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА [фирма] гара Е., [община] /в несъстоятелност/ да заплати на Община [населено място] сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски за касацонното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: