РЕШЕНИЕ                                                               N 582 София, 06.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 802/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. от гр. С. срещу решение от 26.07.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3369/2006 г. на Плевенски РС, постановено по иск по чл. 45 ЗЗД, с което П. К. е осъден да заплати на касаторката сумата от 2700 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на ПТП настъпило на 30.05.2003 г., както и законната лихва върху тази сума считана от датата на увреждането и е отхвърлен иска за разликата до 8000 лв. като неоснователен и недоказан. Касационният довод е за постановяване на решението при необоснованост на изводите относно степента на съпричиняване на вредоностния резултат и обема на претърпяните вреди, с оглед на който следва да се определи размера на обезщетението. С определение от 29.12.2009 г. по гр. 0. № 802/2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на решението относно разрешените с него съществени за изхода на спора въпроси за степента на съпричиняване на вредоносния резултат и размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди с оглед претърпяните увреждания и последвалите от тях болки и страдания. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна, а размерът на присъденото обезщетение за справедлив и достатъчен да възмезди неимуществените вреди. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: От фактическа страна е установено, че на 30.05.2003 г. касаторката е пътувала със съпруга си в лек автомобил марка „ВАЗ”. Ответникът е управлявал товарен автомобил марка “М”. Чежду двете превозни средства е настъпило произшествието в участъка на път І-3 в района на пътен възел „С” „София-Русе” и „София-Варна” в района на гр. Я.. Лекият автомобил, който се е движел в посока Варна-София, е предприел включване в главния път за София чрез ляв завой на разклонението около гр. Я., при което е бил ударен от движещия се по този главен път товарен автомобил, управляван от ответника. От обясненията на свидетеля М, съпруг на касаторката, депозирани в досъдебното производство се установява, че той е видял пътуващият товарен автомобил, възприел е, че се намира на разстояние 50-60 м. от него и е допуснал, че ще успее да направи маневрата завой на ляво преди той да достигне разклонението, поради което не го е изчакал да премине, а рязко е подал газ и предприел маневра завиване на ляво при което е навлязъл в лентата за движение на ответника с цел навлизане в пътя посока гр. С.. С приетата техническа експертиза е установено, че по посоката на движение на лекия автомобил на кръстовището е имало пътен знак № 36 “С”, както и че ответникът се е движел със скорост 75 км/ч при разрешена в участъка 60 км/ч. В този смисъл са и събраните гласни доказателства. Ответникът е обяснил, че се е опитал да предотврати удара като е завил наляво спрямо посоката му за движение, надявайки се водачът на лекия автомобил да спре. С техническа експертиза е установено, че ако ответникът се е движел със задължителната максимална скорост от 60 км/ч, определена с пътен знак В26, е могъл да предотврати удара. В резултат на произшествието касаторката е получила счупване на дясна раменна кост под раменната става и многофрагментно счупване на дясна бедрена кост. Наложило се е поставяне на изкуствена раменна става, Следоперативният период е продължил за долният крайник около 10 месеца, а за раменната кост и при подмяна на ставата около четири месеца. Последиците от многофрагментното счупване на дясната бедрената кост се изразяват в ограничение движенията на колянната става – тежка степен и десностранна коксартроза. Ограничено е движението и на раменната става, които последици са обусловили 95.5 % трайно намаляване на работоспособността, което е определено с експертно решение на ТЕЛК от 05.01.2004 г. При извършен преглед през 2007 г. вещото лице е констатирало, че левият долен крайник е имобилизиран в К. шина, установил е спонтанна палпаторна болка в дисталната ляво бедро и проксималната част на мишницата. При така установените факти следва, че водачът на лекия автомобил е допуснал две нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е спрял на знака “С” и е направил неправилна преценка за отстоянието на товарния автомобил от кръстовището и не е определил спрямо това дали има време да изпълни маневрата завоя наляво. Ответникът е допуснал едно нарушение на правилата за движение – неспазване на указаната максимална скорост за движение в района на кръстовището. Съобразно това съпричиняването на вредоносния резултата може да се определи в съотношение 2/3 за водача на лекия автомобил, съпруг на касаторката и 1/3 за водача на товарния автомобил, ответник по иска. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът се е ръководил от посочения в исковата молба размер, като не е определил следващия се такъв. В случая предвид това, че касаторката е претърпяла две счупвания, наложило се е поставяне на изкуствена става и не се установява да е възстановила работоспособността, то справедливо обезщетение за тези болки и страдания и обективни промени в двигателния статус на увредените крайници е сумата 15000 лв. С оглед съпричиняването на увреждането от страна на ответника искът се явява основателен до размер на 5000 лв. Налице са релевираните основания за касиране на решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2700 лв. до 5000 лв., поради което решението в тази част ще бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът ще бъде осъден да заплати на касаторката още сумата 2300 лв., обезщетение за неимуществени вреди както и законната лихва върху тази сума считана от датата на увреждането, която е и датата на настъпване на пътното транспортно произшествие – 30.05.2003 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и съответната част от направените разноски. Разноските за всички инстанции възлизат на сумата 800.50 лв., а съразмерно на уважената част от иска на 500 лв. Първоинстанционният съд е присъдил за разноски сумата от 165.48 лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати още сумата 334.52 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 26.07.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на Плевенски окръжен съд и решение от 21-VІІ от 04.03.2008 г. по гр. д. № 3369/2006 г. на Плевенски РС в частта, с която искът на Н. Т. е отхвърлен за разликата над 2700 до 5000 лв. и вместо него, постановява: ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН ********** от гр. П., ж. к. “С”, бл. 1, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Н. Т. Т. от гр. С., ж. к. “М” , бл. 95, вх. “Е”, ет. 6, ап. 92 още сумата 2300 (две хиляди и триста лв.) лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило на 30.05.2003 г., законната лихва върху тази сума считана от същата датата до окончателното й изплащане и сумата 334.52 (триста тридесет и четири и 0.52) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: