ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 626 София, 20.08.2012г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова ч.гр.д. № 275 по описа за 2010г., приема следното: Производството е по частната жалба вх. № 718/01.ІІІ.2010г. на адвокат Д. като процесуален представител на Б. К. Б. от [населено място] срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 19.ІІ.2010г. по ч.т.д. № 35/2010г. Ответниците по частната жалба В. Г. Ч., Д. Н. Д., двете от [населено място], обл.Я., и Г. Н. Ч. от [населено място] не са заявили становище пред настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в срок /съобщения за постановеното определение не са връчвани на страните, тъй като в него е обявено, че то не подлежи на обжалване/ и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното определение БАС е оставил без уважение частната въззивна жалба на Б.Б. срещу определението на Ямболския окръжен съд от 21.І.2010г. по гр.д. № 382/2009г., с което е отхвърлена молбата на Б. за присъждане на разноски по делото. Съдът е взел предвид, че производството по делото е по предявените на 09.Х.2009г. от Ч., Д. и Ч. срещу П. Б., М. Б. и Б. Б. искове с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, че с влязла в сила на 01.Х.2008г. присъда по НОХД № 252/2008г. на ЯОС П. Б. е осъден да заплати на ищците общо 150340лв. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, за събирането на които е образувано изпълнително дело, че на 27.ІІІ.2009г. П. Б. се е разпоредил с цялото си недвижимо имущество, прехвърляйки го на родителите си ответниците М. и Б. Б., че на 18.ХІ.2009г. и на 09.ХІІ.2009г. П. Б. е превел по сметката на съдебния изпълнител присъдените суми, че поради това на 14.ХІІ.2009г. ищците са направили отказ от исковете и производството по делото е прекратено. При тези обстоятелства съдът е приел, че причина за завеждането на настоящото дело е било неплащането на дължимите суми. По аргумент за противното, изведен от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, е направен извод, че въпреки отказа от исковете и прекратяване на производството по делото на ответника Б.Б. не се следват разноските му по делото. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: правото на ответника да му бъдат присъдени разноски при прекратяване поради отказ от иска; следва ли да се извлича “аргумент за противното” от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК при наличие на изричната разпоредба на чл.78 ал.4 от ГПК; при направен отказ от иска следва ли да се изследват отношенията на страните, касаещи съществото на спора, и присъждането на разноските в полза на ответника да е поставено в зависимост от тези отношения. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в седем определения на негови състави, според които при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска на ответника безусловно се дължат разноски. Въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата – сочат се решение на ВС І ГО по гр.д. № 8998/1960г. и определение на СГС по ч.гр.д. № 750/2002г., според което “съдът преценява само наличието на отказ, а не обстоятелствата, мотивирали ищеца да го направи, и поради десезирането не може да се произнася по въпроси по съществото на материалноправния спор – дали е съществувало претендираното от ищеца вземане, дали и кога ответникът го е изпълнил, т.е. коя от страните е станала причина за завеждане на делото”. Твърди се и че същественият произнесен от въззивния съд въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като касае характерът на отговорността за разноските по делото и е разрешен неправилно. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт, тъй като с представеното от касатора определение на състав на СГС се обосновава наличие на противоречива практика по поставените въпроси. В определение от 17.ІХ.2002г. по ч.гр.д. № 750/2002г. СГС ГК е приел, че по общо правило разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото; основателността на фактическите и правни твърдения, обаче, като въпрос по съществото на спора може да бъде установявана единствено с решение, следователно въпросът коя от страните е станала причина за завеждане на делото може да се реши само при разглеждане на спора по същество, с оглед на което както общото правило на чл.64 ал.1 и ал.2, така и изключението от него по чл.65 ал.2 ГПК /отм./ намират приложение само в случай, че съдебното производство бъде приключено с решение по съществото на спора; по тази причина чл.65 ал.2 ГПК /отм./ не може да бъде основание за възлагане на разноските върху ответника при прекратяване на производството, независимо от основанието за това, дори и в случай на отказ от иска поради това, че след завеждане на делото ответникът е изпълнил претендираното по него задължение; в този случай съдът преценява само наличието на отказ, а не обстоятелствата, мотивирали ищеца за този отказ. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилно разрешението на поставените въпроси, дадено в атакувания съдебен акт. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника разноски съобразно с уважената част от иска. Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл.78 ал.2 ГПК. Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска – чл.78 ал.3 ГПК. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. В чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. Частната жалба е неоснователна. С оглед отговора на въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, законосъобразно въззивният съд е приел, че разноските, направени по делото от ответника – жалбоподател, следва да останат в негова тежест, тъй като той с извънпроцесуалното си поведение заедно с другите ответници е дал повод за завеждане на делото, интересът от което за ищеца е отпаднал поради последващото го погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна защита. Ето защо атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд, ТО, № 68 от 19.ІІ.2010г. по ч.т.д. № 35/2010г. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския апелативен съд, ТО, № 68 от 19.ІІ.2010г. по ч.т.д. № 35/2010г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: