О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 431 София, 27.05.2021 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 623 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 1287/03.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2472/2020 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Й. И. И. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. И. И. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 9631.84 лв. - преизчислени количества електроенергия от 50953 кВт. ч. за периода от 03.10.2017 г. до 02.10.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. “в“, ап. 24. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на съдебноделоводни разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че съгласно констативен протокол, съставен на 21.11.2011 г. от служители на “Енерго – Про Мрежи“ АД, в процесния обект на потребление на ел. енергия е монтиран електромер тип М 02 – CARAT, но не е посочен фабричен номер на електромера и показанията на същия във върхова тарифа; установени са показания в регистър 1.8.3 (т.нар. скрит регистър) от 50953 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). При осъществяване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване на абоната И. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. "Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 50953 квтч. Издадена е фактура за сумата от 6931.84 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за периода 03.10.2017 г. – 02.10.2018 г.. Средството за търговско измерване е било в метрологична годност към датата на извършване на контролната проверка, констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез претарифиране по отделните тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, която не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща. Вещото лице е заявило, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър, защото не може да се определи кога е извършено неправомерното софтуерно вмешателство.. Съдът изложил съображения, че към датата на извършване на проверката - 02.10.2018 г. разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от тогава действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) са отменени с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./, а членове 48 – 51 (вкл.) – с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС; Приел, че според § 2 на ПЗР от действащите към датата на разглеждане на делото пред него ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количеството ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизането в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Обобщил, че разпоредбите на ПИКЕЕ в случая са неприложими, а дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на потребителя за минал период, позовавайки се само на приети и одобрени от търговеца Общи условия при липса на действащи към датата на извършване на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като постановен в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 505/2017 г., II т.о.; 2. След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, като твърди противоречие на въззивното решение с решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о. и решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о.; при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД –като произнесен в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о. и решение № 21/01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о.; Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне и по двата правни въпроса, които са разрешени от първостепенния съд в противоречие с посочената съдебна практика. Ответникът по иска е изложил евентуални съображения, че исковата сума се дължи от ищец по отрицателния установителен иск и по силата на общите правила, като дължима цена по чл. 200 ЗЗД, които доводи въззивният съд не е обсъдил, въпреки, че в мотивите на обжалваното решение посочил, че ответникът по отрицателен установителен иск е длъжен да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. По втория правен въпрос, въззивният съд, също Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1287/03.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2472/2020 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 192,64 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: