5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №588 [населено място] ,28.06.2012 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 361 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК . Образувано е по касационна частна жалба на Ловно-рибарско дружество „ Мадан „ против определение № 47 / 07.02.2012 год. по гр.д.№ 38 / 2012 год. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 113 / 13.01.2012 год., постановено по гр.д.№ 2041 / 2011 год. на Смолянски районен съд , за прекратяване производството по предявения от жалбоподателя против Държавно горско стопанство „С. „ , иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване съществуващо между страните правоотношение по сключен договор № 920/09.10.2009 год. за предоставяне стопанисването на дивеча , по реда на чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча . К. намира въззивното определение неправилно, като постановено в противоречие с разпоредбите на чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК , доколкото недопустимостта на иска е обоснована както с липсата на правен интерес от предявяването му , така и с оглед предмета му - като иск за факт , чието установяване не е изрично предвидено от закона . Счита, че съдът не е съобразил наведените факти относно наличието на правен интерес, предвид обективирани действия на ответника в оспорване правата на жалбоподателя по сключения договор,а също и доводите за липса на друг ред за защита , вкл. по административноправен ред . Обосновава основания за допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК . Ответната страна - Държавно горско стопанство „ С. „ - не е взела становище по частната жалба . Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна ,обуславяща правен интерес и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . По допускане на касационното обжалване съставът намира следното : Предявен е установителен иск от Ловно - рибарско дружество „ Мадан „ против Държавно горско стопанство „ С. „ , за установяване , че възникналото между страните правоотношение , по силата на договор № 920 / 09.10.2009 год. за стопанисване и ползване на дивеча , в частта касаеща ловностопански район „ Полковник С. „ , продължава да съществува , тъй като не е налице твърдяното от ответника основание за прекратяването му по право, предвид обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора . Ищецът твърди, че като основание за това ответникът противопоставя влязла в сила Заповед № РД 49 -239 / 19.11.2010 год. на Министъра на земеделието и горите , отменяща предходна заповед № 1222 / 26.06.2008 год. на Председателя на Държавна агенция по горите , последната отменяща Заповед № 46 – 1470 / 14.08.2001 год. на Министъра на земеделието , т.е. възстановено действие на Заповед № 46 - 1470 / 14.08.2001 год. . В този смисъл ответникът противопоставя отпаднало съществуване на ловностопански район „ Полковник С. „ , в границите му, отредени със Заповед № 1222 / 26.06. 2008 год. , в които именно е предоставен по договора с ищеца . Ищецът противопоставя твърдение, че ловностопански район „ У. „, определен със Заповед № 46 – 1470 / 14.08.2001 год. на Министъра на земеделието и горите , се различава единствено по наименование , но е с идентични с тези на район „ Полковник С. „ граници, т.е. че няма основание правоотношението да се счита прекратено, а следва да продължи с предмет стопанисването на дивеча в ловностопански район „ У. „ . Исковата молба не съдържа фактически твърдения за конкретно търпими вреди и интерес от обезщетяването им , в аспект на възприетата от първоинстанционния съд недопустимост на иска , предвид наличието на интерес от осъдителен иск за обезщетяване на вреди . В тази връзка страната се обосновава с предявен интерес от различна съдебна защита – в интерес на реалното изпълнение на договора и следователно с различен предмет , спрямо противопоставената му с осъдителния иск , за обезщетяване на вреди от неизпълнението на ответника . С атакуваното въззивно определение от една страна предявеният иск е квалифициран като иск за факт, чието установяване не е изрично предвидено като предмет на допустим установителен иск, съгласно чл.124 ал.4 предл. второ от ГПК . От друга страна са споделени съображенията на първоинстанционния съд за липса на правен интерес , предвид наличието на допустима по – ефикасна форма на защита - с осъдителен иск / неконкретизиран / , имащ и установително действие спрямо страните . В изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК жалбоподателят формулира два въпроса в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , всеки от които , в съответствие с правомощието си по т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 /2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав конкретизира както следва : 1 / Квалифицира ли се предявеният иск, с оглед предмета си , като иск за съществуване на правоотношение по чл.124 ал.1 ГПК или като иск за факт с правно значение , по чл.124 ал.4 предл. второ от ГПК ? и 2 / Обосноваването на недопустимостта на установителен иск , в качеството му на субсидиарна форма на защита , с наличието на друг иск за защита на правото на ищеца , не предпоставя ли конкретизацията на този друг иск по вид и предмет , с оглед преценката му за съответствие със съдържанието на конкретното правоотношение и предмета на търсената от ищеца защита ? Първият от поставените въпроси , макар и относим към решаващите изводи на съда , е фактологично обусловен от твърденията на ищеца в конкретния казус и не предпоставя еднозначен отговор по приложението на закона и практиката , в аспект на индивидуализацията на исковете , като такива за съществуване на правоотношение или за факт с правно значение . Отговорът му обуславя отговор на въпроса за правилността на въззивното определение в конкретния случай , а не на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона / чл.124 ал.1 и ал.4 предл. второ ГПК / и за развитието на правото . Вторият от поставените въпроси съставлява правен такъв, тъй като се включва в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на съда, доколкото в същите абстрактно е противопоставено наличието на неиндивидуализиран по основание и предмет осъдителен иск , като осигуряващ по- ефективна от целяната от ищеца защита. По така поставения въпрос , относим към предпоставките по които следва да се преценява наличието на друг иск за защита на право на ищеца, предявено с установителен иск , като изключващо правния му интерес от предявяването на установителния иск - липсва задължителна съдебна практика , което обуславя допустимост на обжалването в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . На така поставения правен въпрос следва да се отговори утвърдително : Изключвайки наличието на правен интерес на ищеца от предявяването на установителен иск , в защита на твърдяно като оспорено му от ответника субективно право , съдът следва да противопостави притежанието от ищеца на друг иск / осъдителен или конститутивен / , индивидуализиран по основание и предмет до степен , предоставяща възможност за преценка както на неговата допустимост , предвид съдържанието на конкретното правоотношение и твърдените от ищеца обстоятелства , така и позволяваща преценка дали удовлетворява идентичен на заявения с предявяването на установителния иск правен интерес . В съдебната практика не съществува разногласие досежно предпоставките за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск ,като абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост , а именно : наличие на правен спор , смущаващ упражняването на право на ищеца и липса на друг иск за неговата защита . Видно от уведомлението на ответника за частично прекратяване на сключения договор , очевидно е налице правен спор относно съществуването на договора , в частта му относно ловностопански район „ Полковник С. „ . Относно втората предпоставка , обаче , не е заявен интерес от обезщетяване на вреди , още повече , че обезщетението за вреди може да бъде и компенсаторно - обезщетение вместо изпълнение , което не кореспондира със заявения интерес - от реално изпълнение на договора за в бъдеще. В тази връзка страната е акцентирала на спецификата на договора - „ липсата на насрещна престация „ на ответника, в който смисъл очевидно визира изпълнение на задълженията му чрез бездействие - като не се противопоставя на упражняването на разрешените с договора права на ищеца . Неизпълнението на ответника ,обаче, предпоставя предходно предприето от ищеца упражняване на правата му по договора . Не може да се изключи наличие на правен интерес за ищеца от установяване сигурност по отношение законосъобразното предприемане на упражняването на тези права , т.е. предходно установяване наличието на противопоставимо на ответника основание за извършване на действия , в упражняване на права , без страх от провокиране отговорност за същите . В изложението си жалбоподателят действително е навел и неотносими съображения , относно „ административен характер на сключения договор „ , предвид обуславяне съдържанието му изцяло от закона - Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за приложението му и изключване на свободното договаряне между страните , които не могат и да бъдат споделени . Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 47 / 07.02.2012 год. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 38 / 2012 год.. ОТМЕНЯВА определение № 47 / 07.02.2012 год. на Смолянски окръжен съд по ч.гр.д. № 38 / 2012 год. и потвърденото със същото определение № 113 / 13.01.2012 год. на Смолянски районен съд по гр.д .№ 2041 / 2011 год. . ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия . Определението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :