Р Е Ш Е Н И Е № 50103 гр. София,12.01.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1970 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, конституирана в хода на производството като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, срещу решение №586 от 09.05.2022г. по в.гр.д.№144/2022г. на Пловдивски окръжен съд. С него е потвърдено решение №262389/21.10.2021г. по гр.д.№4809/2020г. на Пловдивски районен съд, XXI гр.с., с което са отхвърлени осъдителните искове на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против Е. К. З. за присъждане на сумите от: 9 073,18 лева – главница по вноски с падежи 25.05.2015г. – 26.06.2019г. по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2012г.; 1021,72 лева – договорна лихва за периода 25.05.2017г. – 26.06.2019г. и 2058,01 лева – наказателна лихва за периода 30.04.2017г. – 05.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.05.2020г. до окончателното погасяване. Касаторът поддържа, че в противоречие с изразената от страните воля, въззивният съд е счел, че прехвърлените с договора за цесия от 12.07.2012г. вземания на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника Е. З. са тези по обезсилените впоследствие заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.10.2011г., тъй като в приемо - предавателния протокол от 17.07.2012г. към договора за цесия са посочени главница, лихви и разноски, съвпадащи по размер с тези по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Твърди, че видно от изразената в договора за цесия воля на страните, от „Банка ДСК“ ЕАД, като цедент, в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, са били прехвърлени вземанията срещу длъжника Е. К. З. по договора за кредит, а не тези, присъдени с обезсилените след цесията изпълнителни титули. Също изтъква, че съгласно волята на страните по договора за цесия липсата на валиден изпълнителен титул за вземането е основание за разваляне на договора от страна на цесионера, а не води до неговата нищожност. Поддържа, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд неправилно е приел, че договорът за цесия е невалиден поради липса на предмет, тъй като били прехвърлени вземания, формирани на основание предсрочна изискуемост, която не била обявена на длъжника. Изтъква, че съдът не е взел предвид, че основанието на вземането е договорът за кредит, а не настъпването на изискуемостта /предсрочна или краен падеж/, която няма отношение към неговото възникване и съществуване, съответно към годността му да бъде прехвърляно като предмет на договор за цесия. С оглед на това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация Е. К. З. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил, че на 26.06.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. К. З. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, ведно с Общи условия и погасителен план, с който е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост в отношенията между страните по отношение на заетата сума в цялост. Установил е също, че в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена Заповед №11971/14.10.2011г. по чл.417 от ГПК от 14.10.2011г. по ч.гр.д.№17835/2011г. на ПРС и изпълнителен лист от 18.10.2011г. за сумите от: 14 582,11 лева – главница по договора; 5 352,54 лева – лихва за периода 25.01.2010г. – 13.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2011г. до погасяването и общо 1052,02 лева – разноски. В заповедта било посочено, че поради необслужване на кредита, на осн. чл.19 от ОУ към договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 28.05.2010г. Съдът е приел за установено също, че на 12.07.2012г. е бил сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, с който в полза на последния е било прехвърлено вземането по процесния договор. На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпратил уведомително писмо до длъжника за цесията, като видно от приложеното известие за доставяне, изд. от „Български пощи“, писмото не е било връчено на длъжника, а е оформено с отбелязване в графа „пратката е непотърсена“ /24.08.2012г./. На 26.08.2015г., въз основа на издадения изпълнителен лист, ищецът, в качеството на цесионер по договора за цесия от 12.07.2012г., образувал изп.д. №255/2015г. по описа на ЧСИ Т. Л., рег.№820. След подадено от длъжника по заповедното производство възражение за недължимост по чл.414, ал.2 от ГПК и дадени на кредитора указания, поради липсата на предявен установителен иск, с влязло в сила определение №3924/26.04.2017г. по ч.гр.д.№17835/2011г. заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист, издадени на 18.10.2011г., са били обезсилени. Въззивният съд е изтъкнал, че в приложения към договора за цесия приемо – предавателен протокол от 17.07.2012 г., фигурират вземания към ответника по договора, в който са посочени размери на прехвърлените вземания – главница, лихва, разноски, идентични напълно с тези по обезсилените изцяло заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 18.10.2011г., а в исковата молба се твърди, че на 26.06.2019г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, поради което и длъжникът – кредитополучател дължи всички незаплатени суми. С оглед на това съставът на Пловдивски окръжен съд е направил извод, че договорът за цесия от 12.07.2012г. не легитимира „ОТП Факторинг България“ ЕАД като нов кредитор на ответника за процесните вземания, защото вземанията по заповедното производство са определени по размер с оглед на твърденията, че е настъпила предсрочна изискуемост; а всъщност се установява, че такава не е обявена поради невръчено на длъжника уведомление. С определение №50409/07.06.2023г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за произнасяне по следния материалноправен въпрос: относно валидността на цесията на вземане по договор за банков кредит, в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договора за цесия като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В посоченото тълкувателно решение е разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Дадените разрешения, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, съответно вземането е едно и също, независимо дали то се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница, са приложими и в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договор за цесия като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия. Погрешната преценка на цедента, че вземането му е станало предсрочно изискуемо не се отразява на предмета на договора за цесия, нито на нейния транслативен ефект. За да породи договорът за цесия своите правни последици, достатъчно е прехвърленото вземане да е индивидуализирано по основание и размер. Прехвърлянето на право, което не е изискуемо, е действително, съответно настъпването на изискуемостта не обуславя годността на вземането да бъде предмет на договор за цесия. Не съставлява пречка за прехвърлянето на това вземане и съществуващ спор между кредитора и длъжника относно действителния размер или изискуемостта на вземането. В съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, като в негова полза ще преминат действително притежаваните от цедента права до посочения в цесията размер. Върху цесионера като нов кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това. Същевременно длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по отношение на стария кредитор, в това число – за липса на изрично обявена предсрочна изискуемост / в този смисъл решение №204/25.01.2018г. по т.д.№2230/2016г. на ВКС, ТК, І т.о./. При основателност на възражението за липса на обявена предсрочна изискуемост преди сключването на договора за цесия, няма пречка цесионерът да упражни това право при наличие на посочените в договора между цедента и длъжника предпоставки или при осъществяване на установени в закона юридически факти за обявяване на предсрочната изискуемост. Няма пречка също така цесионерът да претендира вземането поради настъпване на уговорения в договора срок за изпълнение, независимо, че вземането е било погрешно индивидуализирано в договора за цесия като предсрочно изискуемо. Предвид отговора на правния въпрос, съдът намира за основателни въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т.3 от ГПК. По делото се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Е. К. З., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.06.2009г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14900 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване; кредитът е следвало да бъде погасен по посочена в договора разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение към договора, с падеж 25-то число на месеца. Съгласно заключението на счетоводната експертиза усвояването на кредита е осъществено на датата на сключване на договора. По подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление е издадена заповед №11971/14.10.2011г. за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от ч. гр. д. №17835/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, 15-ти състав, с която Е. К. З., като кредитополучател и Д. Й. Х., като поръчител, са осъдени солидарно да заплатят на банката сумата от 14582,11 лв., съставляваща главница по договор за кредит от 26.06.2009г.,ведно със законната лихва, считано от 13.10.2011г., 5352,54 лева лихва, дължима за периода от 26.01.2010г. до 13.10.2011г. и 1052,02 лева съдебни разноски. С договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕООД вземанията си по договорите за кредит, посочени в протокол - приложение към договора за цесия, между които и вземането си по договор за кредит от 26. 06. 2009г. в размер на 14 900 лв., отпуснат на Е. К. З.. Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №20177830400112 по описа на ЧСИ Т. Л., вписан под №820 в регистъра на КЧСИ. Като взискател по делото се е легитимирал „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е представил заверено копие от договора за цесия от 12.07.2012г., от протокола за прехвърляне на вземания към него, пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията с договора от 12.07.2012г., както и уведомление от 16.07.2012г., адресирано до длъжника З., за което няма данни да е връчено редовно. След връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.47 от ГПК на 04.12.2015г., длъжникът Е. З. е подал възражение по чл.414 от ГПК. Заповедният съд е изпратил съобщение до заявителя за постъпилото възражение, като му е указал възможността за предявяване на иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и тъй като иск не е бил предявен, с определение №3924/26.04.2017г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като определението е влязло в сила на 06.06.2017г. При тези данни необосновани са изводите на въззивния съд, че тъй като в приложения към договора за цесия приемо – предавателен протокол от 17.07.2012г., фигурират вземания към ответника по договора за кредит – главница, лихва, разноски, в размери, идентични напълно с тези по обезсилените изцяло заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.10.2011г., то този договор за цесия не легитимира „ОТП Факторинг България“ ЕООД / преобразувано впоследствие в ЕАД/, като титуляр на вземането за пълния размер на кредита, въведено като предмет на настоящото производство, чието основание е настъпването на 26.06.2019г. крайният срок за погасяване на кредита. Действително размерът на вземанията по договора за кредит от 26.06.2009г., посочен в приемо - предавателния протокол 17.07.2012г., съответства на вземанията по издадената в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД заповед №11971/14.10.2011г. по чл.417 от ГПК. по ч. гр. д. №17835/2011г. на ПРС и изпълнителен лист от 18.10.2011г., издаден въз основа на заповедта /14582,11 лв. непогасена главница, 5352,54 лева лихва и 1052,02 лева съдебни разноски/. От съдържанието на клаузите на т.1.1 и т.1.2 от договора за цесия и съдържанието на протокола от 17.07.2012г., се установява, че волята на страните е да се прехвърлят всички вземания по договора за кредит с кредитополучател Е. К. З., съществуващи в полза на банката към момента на сключване на договора за цесия. Обстоятелството, че банката е считала кредита за предсрочно изискуем към този момент, не налага различен извод, доколкото не се променя основанието на цедираното вземане, нито неговият размер – целия непогасен остатък от главницата по договора за кредит. По силата на сключения договор за цесия, цесионерът е придобил и всички изискуеми след прехвърлянето лихви, доколкото не е уговорено противното, както и всички изтекли до сключването на договора за цесия възнаградителни и мораторни лихви до посочения в протокола размер. По изложените съображения неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че тъй като с договора за цесия са прехвърлени вземания по изпълнителен лист от 19.10.2011г. по ч.гр.д.№17835/2011г. на ПРС, който впоследствие е бил обезсилен поради непредявяване на иск по реда чл.422 от ГПК, то ищецът не се легитимира като титуляр на вземане срещу него. Вземанията по издадения изпълнителен лист, освен тези за разноски, нямат самостоятелен характер, независим от вземанията по договора за кредит. Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, надлежно упълномощен от банката цедент за съобщаване на цесията с пълномощно, представено по делото, е уведомил на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника Е. К. З. с писмо от 16.07.2012г. за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит. Писмото е връчено на длъжника ведно с поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп. д. №255/2015г. по описа на ЧСИ Т. Л., рег.№820, по реда на чл. 47 от ГПК. Следва да се отбележи, че дори да не бе доказано предшестващо връчване на уведомлението от цесионера, същото, ведно с пълномощното от цедента, е приложено към исковата молба и е връчено на ответника и в хода на настоящото производство. Поради това цесията е произвела действие спрямо ответника – длъжник и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник понастоящем е „Банка ДСК“ АД, е придобил качеството на негов кредитор по договора за текущо потребление от 26.06.2009г. С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Предвид формирания от него извод, че договорът за цесия не легитимира ищеца като кредитор на вземането по процесния договор за кредит, въззивният съд не се е произнесъл по размера на отговорността на ответника, съответно не е обсъдил направените от него възражения за нищожност на договорни клаузи и за изтекла погасителна давност. Поради това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На основание чл. 294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №586 от 09.05.2022г. по в.гр.д.№144/2022г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.