Р Е Ш Е Н И Е
№ 204/2012 г.
София, 11.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 272 / 2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
В. Б. В. , Г. И. В. и Б. В. В. и тримата от [населено място] чрез адв. Т. В.- АК Х. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 331 от 27.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 244/ 2011 година на ОС-Кърджали.
С касационната жалба се поддържа , че посоченото решение е неправилно, поради неточно приложение на материален и процесуален закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С писмени бележки, приложени по делото, защитата на ответниците излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение, претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните по чл. 281 ГПК и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира:
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на В. Б. В. , Г. И. В. и Б. В. В. е потвърдил Решение 54 от 11.05.2011 год. по гр.д. Nо 794/2010 год. на РС-Кърджали по уважените обективно и субективно заявени искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС .
Решаващите мотиви на въззивния съд да бъдат уважени заявените положителни установителни искове за собственост и съответно ревандикационен иск в обем на наследствените права на И. Б. и С. Б. от същите тези лица , от 2/6 идеална част от дворното място –имот идентификатор * по КК на [населено място] и 2/3 идеални части от построените в източната част на мястото сгради – масивна жилищна сграда с идентификатор */ самостоятелно жилище със сутерен/ , гараж с идентификатор *, както и да бъде отменен частично констативен нотариален акт Nо */2009 год. са , че имотът е запазил сънаследствения си характер и не е придобит по давност от В. и Г. В., тъй като имотът за времето от 1999 година до издаване на констативния нотариален акт през 2009 година не е владян само от сънаследника В. Б. и съпругата му, съгласно преценката на свидетелските показания, а участието на сестрите И. Б. и С. Б. в административното производство по самостоятелното нанасяне на обетите в кадастъра на града в производство по ЗКИР сочи , че спрямо тях няма противопоставено чуждо намерение за своене.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК досежно материално-правния въпрос участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.
Касационното обжалване е е допуснато и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по процесуално -правния въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот разрешен в противоречие с Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд.
По поставените въпроси , настоящият състав на ВКС приема : Основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението .То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните субекти , изразяващи се в това , че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с двата признака- упражняване фактическа власт върху вещ / обективен/ и това , че лицето което държи вещта, я държи като своя / субективен/.
Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност / факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно, по начин , който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни , но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия , които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право /например сервитут/.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието , че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно , субективно състояние. За доказването , законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като своя , доколкото не се докаже , че я държи за другиго‘. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот,по отношение на който имот фактическата власт се осъществява от останалите сънаследници, чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР , като активно поведение на собственик не би могло да се тълкува еднозначно в смисъл на противопоставяне или не на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и да сочи на категорично опровергаване на намерението на последния за своене на съсобствения имот.Законодателят, в чл. 54 ЗКИР установява възможността за инициатива на административното производство по изменение на КК чрез попълване на непълнота или поправяне на грешка на основните данни в КК на ‘заинтересованото лице’. След като самият законодателя не установява задължителната легитимация на собственика на имота в това административно производство, то дали поведението на невладеещия съсобственик, спрямо владеещия имота собственик има смисъла на противопоставяне на владението на последния, може да се цени само в контекста на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, без само по себе си да сочи на категорично отричане на желанието на владеещия да свои целия спорен недвижим имот.
Въпросът дали инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява намерение за своене на владелеца и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС следва да бъде разрешен съобразно възприетата с Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново теза. Снабдяването с нотариален акт за собственост е резултат на изявлението на владелеца сочещо , че същият се възползва от последиците на придобиваната давност по чл. 79 ЗС като способ за придобиване правото на собственост и е завършващ акт от фактическия състав .
Инициирането на нотариално производство е израз на виждането на владелеца на чужд изцяло или отчасти недвижим имот , владял същия за период по-дълъг от 10 години , че е придобил собствеността на основание придобивна давност към минал период или най-малкото към момента на иницииране на нотариалното производство. Самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на владяната вещта, а не спрямо трети лица в т.ч. и Нотариуса.
По въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот , настоящият състав приема , че не може да се сподели изразената теза по приложеното Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от категорията на основанията , обуславящи надлежното упражняване правото на иска. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем- като идеална част от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 ЗС. цитираното съдебно решение в обратния смисъл, не съставлява задължителна съдебна практика по см. на чл. 290 ГПК.
При изложените съображения по поставените въпроси, обуславящи изхода на спора, настоящият състав намира, конкретно релевираните с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение , за неоснователни.
Правилен и законосъобразен е извода на съда , че ответниците, настоящи касатори В. В. и Г. В. не са провели пълно и главно доказване на твърдяните от тях факти относно реализирано владение по отношение на съсобствения недвижим имот масивна жилищна сграда / близнак/ с идентификатор * и гараж с идентификатор *, изградени в източната половина на имота за времето от 26.08.1999 година до 26.08.2009 година и не са придобили същия имот на основание придобивна давност , въпреки констативния нотариален акт Nо */2009 година.
Фактическите и правни изводи са направени при преценка на свидетелки показания,а кредитирането им е извършено с оглед на останалите доказателства по делото, в т.ч. и при правилната/ в конкретния случай/ преценката на действията на съсобствениците по образуване на административно производство по чл. 54 ЗКИР.
Извън всякакво съмнение е сънаследствения характер на процесния недвижим имот- дворно място и постройки, останал след смъртта на Б. В. и З. С.. Извън съмнение е материално-правната легитимация на ищците И. Б. И. и С. Б. В. и ответника В. В. на наследници на покойните Б. В./ 1983 г./ , съпругата му З. С. / п. 1972 г./ и на сестра им –Н. Б., починала 1999 година без низходящи и възходящи наследници.
Напълно споделена от настоящия състав на ВКС е тезата по Решение Nо 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. Nо 1053/2009г. ВКС-I г.о. , постановено по чл. 290 ГПК, че когато един имот е съснаследствен и само някой от наследниците упражнява фактическата власт спрямо останал в наследство недвижим имот, то този наследник е владелец само на притежаваните от него идеални части по наследство и се явява държател по отношение на идеалните части по наследство на останалите наследници. За да се приеме , че този наследник е установил владение и по отношение на чуждите наследствени части , не е достатъчно да е упражнена фактическа власт на целия недвижим имот , но и е необходимо да са налице установени факти на активно поведение , с което се демонстрира , че упражняването на собственически правомощия е в пълен обем , че с тях се демонстрира промененото отношение и превръщането на държането във владение за себе си.
За да постанови законосъобразен правен резултат , въззивният съд правилно е квалифицирал установените фактически действия на съсобствениците В. В. и съпругата му Г. В. като прекопаване на двора, подкастряне на дръвчета, подрязване на асма , засаждане и грижа за цветя, ремонт на покрива, ремонт на дам и поставяне на телена ограда ,почистване на двора и зазимяването на имота през зимата, след смъртта на сестрата на В.- Н. Б. през 1999 година като действия на обикновено управление по поддържане на съсобствен имот , а не като такива , сочещи на променено отношение за своене от лицата, съсобственици и по отношение на идеалните части на останалите съсобственици.
Правилно , съдът е приел, че по отношение на ответника Б. В. В. може и следва да бъде уважен ревандикационен иск на идеални части от процесния имот, предвид на изложените по горе съображения.
С депозираната по делото писмена защита от адв. Д. Г. от АК К. като пълномощник съответно на И. И. и С. В. , приложена по делото, своевременно е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
При извода на съда , че обжалваното въззивно решение не страда от релевираните пороци и с оглед на представените два Договора за правна защита и съдействие NNоо 169 и 170 от 27.09.2012 година за заплатени суми - адвокатски хонорар от И. И. и С. В. на адв. Д. Г. от по 500 лв., и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, настоящият състав намира , че искането за присъждане на разноски на ответниците по касация следва да бъде уважено изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 И 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 331 от 27.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 244/ 2011 година на ОС-Кърджали.
Осъжда В. Б. В. с ЕГ Nо [ЕГН] , Г. И. В. с ЕГ Nо [ЕГН] , и двамата от [населено място] и Б. В. В. с ЕГ No [ЕГН] от [населено място] да заплатят на И. Б. И. от [населено място] с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Осъжда В. Б. В. с ЕГ Nо [ЕГН] , Г. И. В. с ЕГ Nо [ЕГН] и Б. В. В. с ЕГ No [ЕГН] и тримата от [населено място] да заплатят на С. Б. В. от [населено място] с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |