1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 284 София., 12.04.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4081 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Л. П. чрез адв.Н. Н. срещу решение № 260587 от 26.04.21г.по в.гр.дело № 459/21г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 260824 от 12.10.20г.по гр.дело № 11439/17г. на Пловдивския районен съд.С него е отхвърлен предявения от жалбоподателката против [община], С. Я. К. и Л. Георгиева З. иск по чл.124 ал.4 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,че документите – акт за раждане № 698/24.07.1986г.на [община] и удостоверение за раждане № 003940/29.08.1986г.на [община] са неистински /неверни и неавтентични /документи. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1.Прилага ли се автоматично презумпцията за бащинство,в процедурата по съставяне на акт за раждане; 2.Релевантно ли е към съставянето на акт за раждане /при редакция на чл.124 ал.2 ЗЛС към 24.07.86г./дали майката е затаила истина за факти, подлежащи на вписване или е укрила действителния баща на детето; 3.При действието на отменената Наредба за гражданското състояние /обн.ДВ,чл.75/30.0-9.75г./ действала към 1985г.,всякога ли е допустимо като алтернативна възможност болничното заведение да обяви факта на раждане вместо бащата.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК -вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. В отговори по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба С. Я. К., Л. Георгиева З. и [община] считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел наличието на правен интерес за ищцата Д. П. от предявяване на искове за установяване на неистинността на акт за раждане № 698/24.07.1986г.на С. Я. К. и удостоверение за раждане № 003840/29.08.1986г.на същото лице с оглед родствените й връзки с лицето Я. К., неин син и сочен за баща на ответницата С. К..Първоинстанционният съд е разгледал двете проявления на неистинността на документ – неавтентичност и невярност.Поради липса на оплаквания във въззивната жалба за неавтентичност, въззивният съд не е обсъдил приетите по делото експертизи,посредством които се установява авторството на длъжностното лице,съставило акта.Поддържаното твърдение за невярност на съставения акт за раждане е за неправилно приложение на презумпцията за бащинство, поради факта, че майката е укрила раздялата с бащата и наличието на друга връзки, за нарушение на процедурата по съставяне на акта, разписана в ЗЛС и Наредбата за гражданско състояние.Въззивният съд е изложил съображения,че по своя характер твърденията на ищцата представляват материален спор за бащинство,който изрично е регламентиран в СК,като са предвидени кратки преклузивни срокове за предявяване на исковете за оспорване на бащинство.При съставяне на процесния акт за раждане са спазени разпоредбите на чл.122 /отм./ и на чл.130 /отм./ от ЗЛС и на действащата към момента Наредба за гражданското състояние /отм./,чийто чл.26 предвижда ,че актовете за гражданското състояние се съставят въз основа на обявяване,направено пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние,като обявител може да бъде само пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение.В чл.35 от наредбата е посочено,че обявителят на раждането предимно следва да е бащата,но е допустимо актът за раждане да се обяви и от болничното заведение,в което е станало раждането.В случая е безспорно установено,че С. К. е родена преди изтичането на 300 дни от прекратяване на брака между Я. А. К. и Л. Георгиева З.,поради което при съставяне на акта за раждане е приложена презумпцията по чл.32 ал.1 СК.Относно наведените доводи как майката е затаила истината и е укрила действителния баща на детето е прието,че са ирелевантни към съставяне на акта на раждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо.Съдът се е произнесъл по допустим иск, с който е бил сезиран.Оплакването на жалбоподателката за недопустимост на решението е бланкетно,не са изложени съображения в подкрепа на това твърдение. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Презумпцията за бащинство е уредена в Семейният кодекс.Към момента на съставянето на процесния акт за раждане е действала Наредба за гражданското състояние /отм./,чийто разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Въззивният съд точно е приложил закона,като е приел,че презумпцията за бащинство се прилага автоматично в процедурата по съставяне на акт за раждане. Въпросът дали майката е затаила истина за факти,подлежащи на вписване и е укрила действителния баща на детето, е неотносим към предмета на настоящото дело, тъй като оспорването на бащинството може да стане само чрез предявяването на иск, регламентиран изрично в СК, от легитимирани лица и в преклузивните срокове, не и в производство по оспорване на акт за раждане. Не е налице очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата С. К. и Л. З. направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв съгласно представените договори за правна помощ от 18.08.21г. и 13.09.21г.и списъци по чл.80 ГПК. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 26087 от 26.04.21г., постановено по в.гр.дело № 459/21г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Д. Л. П.,с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Я. К., с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. ОСЪЖДА Д. Л. П.,с ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Георгиева З.,с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.