Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 10 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и с участието на прокурор от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №810/2013 год. Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 , вр. с чл. 348, ал.1,т.т. 1 и 2 НПК , по искане от защитата на осъдения Д. Г. Г. за възобновяване на внохд№1269/2012 год. на Окръжен съд гр. Стара Загора и отмяна на постановеното по него решение, с което първоинстанционната присъда по нохд№80/2011 год. на Районен съд гр. Стара Загора е била потвърдена. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по проверка и оценка на доказателствените източници, довели до неправилни изводи относно правната квалификация на инкриминираното деяние. Въззивният съд не е обсъдил изложените в жалбата аргументи. Неоснователно съдът е приел механизъм на причиняване увреждането в резултат на целенасочени действия от извършителя, какъвто не се установява от събраните доказателствени средства. Не са анализирани и оценени според точния им смисъл показанията на свид.Т.И., че в момента, когато е дошъл свид.Б., подс.Г. и свид.Т.И. са били на земята и са си разменяли удари и подсъдимият не го е удрял. Претендира се, че процесното увреждане на пострадалия е резултат на случайно деяние, а не на целенасочено действие по нанасяне на удар с крак в посока крака на свид.Б.. Иска се възобновяване на въззивното производство, отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан или деянието да бъде преквалифицирано като извършено по непредпазливост. В съдебното заседание пред ВКС осъденият и договорната му защита – адвокат П. Г. от АК –гр.Стара Загора не се явяват, редовно призовани. Не сочат уважителна причина за неявяването си. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като инстанциите по фактите са ценили показания на незаинтересовани свидетели относно авторството. Квалификацията е правилна, няма случайно или непредпазливо деяние и предлага искането на осъдения да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЛЕД КАТО ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда № 220/18.11.2011 год. по НОХД № 80/2011 год. на Старозагорския районен съд, подсъдимият Д. Г. Г. е признат за виновен в това , че на 27.03.2010 год. в /населено място/ е причинил средна телесна повреда на Б. Х. Б., изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица, което трайно е затруднило движението на десния крак за срок по-дълъг от 30дни, поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.2, хипотеза 2, вр. с ал.1 вр.чл.2, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години от влизане в сила на присъдата.Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. Х. Б. 9 000 лева обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като за разликата до предявения размер от 10 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решение №281/14.12.2012 год. по внохд№1269/12 год. на Окръжен съд гр. Стара загора присъдата е потвърдена. Искането Е ДОПУСТИМО. То се явява подадено в изискуемият се шест месечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК , считано от влизане в сила на присъдата. Поради липса на законова възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД при проверка на атакуваните съдебни актове не констатира наличието на твърдяните в искането съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите по чл. 13,чл. 14 и чл. 107 НПК. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. Всички доказателствени средства са били подложени на внимателен поотделен и съвкупен анализ. В мотивите си съдебните инстанции са отговорили на възраженията и доводите на защитата по оспорване достоверността на доказателствените източници. Въззивният съд е дал отговор на л.2-3 от мотивите на решението, а първоинстанционният съд на л.5-л.7 е обсъдил противоречията в показанията на отделните групи свидетели, видно от мотивите на решението, като в тях е посочил въз основа на кои доказателствени източници приема за доказана фактическата обстановка, защо кредитира едни, а други счита за недостоверни. Фактът че полицейските служители от І-во РУП Стара Загора са пристигнали на местопроизшествието в един по- късен момент, когато инцидентът е приключил, не опровергава останалите данни за осъщественото деяние и авторство му от подсъдимия, установени от доказателствените средства. Въззивният съд е дал отговор на въпроса и защо не приема за достоверни показанията на свидетелите, които са заявили, че не е имало инцидент между подсъдимия и пострадалия Б., тъй като инцидентът се е развил и приключил пред заведението, а тези свидетели в инкриминирания момент са били още в заведението и когато са излезли навън, той е бил прекратен. Следователно оплакванията за нарушения по чл.305, ал.3 НПК и съответно на чл.339, ал.2 НПК са голословни. Неоснователни са твърденията за неправилни изводи относно авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние. С решението си въззивният съд правилно е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието от подсъдимия Г., съдържащи се в показанията на свидетелите – очевидци Б., И., Т. и Д. и в косвените доказателства по делото, депозирани от свидетелите - полицейски служители К. и С., пред които е бил подаден сигнал за конфликта. Съдебните състави са се мотивирали защо при установените факти са извели признаците на престъпление по чл. 129 НК. Доказано е наличието на вина под формата на пряк умисъл.Аргументирано е опровергано възражението, че извършеното е случайно деяние.Аргументирано е отхвърлена и алтернативно поддържаната теза за причиняване на процесната телесна повреда по непредпазливост. Показанията на свид.Т.И., че той и подс.Г. са били на земята и са си разменяли удари, когато е дошъл свид.Б., не са в противоречие с установеното от останалите доказателствени източници, че свид.Б. е бил ударен от подсъдимия Г. с ритник по подбедрицата на десния крак, именно докато е участвал в побоя над свид. Т.И., т.е. - независимо, че първоначален обект на насилническите му действия не е бил свид.Б., който се е намесил за да разтърве биещите се подс.Г. и свид.Т.И.. Наличието на целенасочено действие от страна на подс.Г. по нанасяне на удар с крак в посока крака на свид.Б. е установено в резултат на оценката на показанията на свидетелите Т. и Д., и Т. И., пред който е съобщил ,че след получения удар е изпитал силна болка. Тези данни са били проверени и чрез проведения следствен експеримент ( спр. на л.48-50, приобщен в съдебната фаза по реда на чл. 283 НПК). Чрез този доказателствен способ е възстановена обстановката на деянието като местоположение на телата на подсъдимия и пострадалия и механизмът на причиняване увреждането на пострадалия. Свид.Д. и свид.Т. са изяснили, че преди и по време на деянието подсъдимият е бил в поза - облегнат на дясната си страна, при която левият му крак е бил свободен и е изяснено (спр. показанията на свид.Д. и Т.), че именно с този крак е ритнал дошлият до него Б., който е застанал с лице пред подсъдимия. Следователно деецът е виждал пострадалия към когото е насочил удара си ,поради което е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици от извършването му . Правилно е изведена формата на вината на дееца – пряк умисъл, тъй като от неговите действията е обективирано както интелектуалното, така и волевото му съдържание. При тези данни е правилен изводът за изключване на деяние, извършено по непредпазливост съответно – на поведение, съдържащо белези на случайно деяние, довело до причиняване на процесното увреждане. При тези данни съставът на ВКС не намери посочените в искането основания по чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 НПК за възобновяване на делото. Воден от тези мотиви и на основание чл. 424 –чл. 426 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитата на осъдения Д. Г. Г. за възобновяване на внохд№1269/2012 год. на Окръжен съд гр. Стара Загора и за отмяна на постановеното по него решение№281/14.12.2012 год., с което е потвърдена присъда № 220/18.11.2011 год. по нохд№80/2011 год. на Районен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :