Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 320        гр. София, 29.06.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април  две хиляди и десета година в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 5021/2008 година   Производството е по чл.293 от ГПК. С определение № 1* от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 19.03.2008 г. по гр. д № 1132/2007 г. по описа на Софийски градски съд, по касационна жалба на Р. С. П., ч/з адв. Й адв. Д. П. , потвърждаващо решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени иск с правно основание чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25 ал.1 и чл. 42, б.”в” от ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание на С. И. П. от 31.01.1997 год., евентуален иск с правно онснование чл. 43 ал.1 б.”а” и б.”б” ЗН за обявяване за унищожаемо на саморъчно завещание на С. И. П. от 31.01.1997 год. и иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част, предявени от Р. С. П. срещу Ц. И. З.. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материално правен въпрос, свързан с кръга на лицата, призовани да наследяват, с оглед на уважаването на иска с правно основание чл. 30 ал.2 от ЗН. В решение № 56 А от 04.02.1987 год. по гр.д. № 620/86 год. на ІГ.О. е прието, че наследниците по отношение на които може да се прави възражение за възстановяване на запазена част, без да се приема наследството под опис, се прави не само към призованите към наследяване, а въобще към наследниците по закон, посочени в ЗН. В обжалваното въззивно решение е прието, че наследодателя на касатора –Спиридон П. е бил собственик на апартамент № 89, находящ се в гр. С., жк ”Б”, бл.229, ет.18. На 30.01.1997 год. същият е направил саморъчно завещание в полза на сестра си Ц. З. , с което й остава за след своята смърт описания апартамент, движимите вещи и неговите спестявания. Съдът е приел,че към момента на написване на завещанието, наследодателя на касатора е разбирал свойството и значението на извършеното и не е бил поставен под запрещение.становено е по делото , че касаторът е наследник по закон на С. П. , но не е приел наследството под опис. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно и законосъобразно въззивното решение. Когато се твърди, че със завещателно разпореждане или чрез договор за дарение е накърнена запазената част, която има наследникът по закон, същият следва по безспорен начин да установи това свое качество, наследствената маса, както и размера на частта, с която е накърнена неговата част. Когато това право се упражнява по отношение на лица, които не са наследници по закон, наследникът следва да е приел наследството под опис. Само ако заветникът или надареният са едновременно и наследници по закон на същия наследодател, които са призовани към наследяване, при осопорване на завещанието, като накърняващо запазената част на другите наследници по закон, не е необходимо примането на наследството по опис. Когато заветникът или надарения не са наследници по закон, възстановяване на запазена част на наследник се допуска, ако същият изрично е заявил, че приема наследството по опис и такъв е съставен от районния съдия. Завлението се прави писмено и се вписва в особената книга по реда, предвиден от закона. Приемането по опис е винаги изрично и не може да се презюмира от конклудентни действия на наследника. Описът следва да бъде направен от съответния районен съдия, като задължение на наследника е да посочи всички наследствени имущества, които са му известни. В случай, че на наследника е накърнена запазената част от завещание или дарение в полза на лице, което не е призовано да наследи, но той не е приел наследството по опис, същият не може да търси възстановяване на запазена част. За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че наследодателят на касатора е придобил чрез сделка имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в гр. С., жк ”Б”, бл.229, ет.18. Същият е завещал на сестра си Ц. З. за след своята смърт посочения апратамент, движимите вещи в него и своите влогове, като сестра му следва да се грижи за майка им М. П. Назначени са почеркови експертизи, от които се установява, че завещанието е саморъчно написано и подписано от С. П. След смъртта си същият е оставил наследник по закон Р. П. Последният не е приел наследството от баща си по опис. Съдът е приел за безспорно установено, че наследодателя на касатора към момента на съставяне на завещанието не е бил под влияние на алкохол, психотропни вещества и медикаменти, не е било упражнено насилие и същият е разбирал свойството и значението на извършеното. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявените искове с правно основание чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25 ал.1 и чл. 42, б.”в” от ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание на С. И. П. от 31.01.1997 год., евентуален иск с правно онснование чл. 43 ал.1 б.”а” и б.”б” ЗН за обявяване за унищожаемо на саморъчно завещание на С. И. П. от 31.01.1997 год. и иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част, са неоснователни,тъй като атакуваното завещание е действително, съставено е от завещателя без срещу него да е упраженено насилие и тъй като ищецът не е приел наследството по опис, не може да търси възстановяване на запазена част. При съставяне на завещанието е спазена предвидената от закона форма за действителност, като същото не съдържа релевираната нищожност. Завещателят е включил клауза, с която налага на лицето, в полза на което е извършено завещанието, да извърши определено действие, като това не променя безвъзмездния характер на акта. В случая не се вменява задължение за издръжка и гледане, а се касае за едно морално задължение за грижа към общия родител. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и назначени експертизи, се установява, че същият е разбирал свойството и значението на акта, който извършва и че е бил ориентиран в обкръжаващата го действителност. Не се е установило по безспорен начин върху наследодателя на касатора да е упражнено насилие, под въздействие на което да е извършено разпореждането. Към момента на откриване на наследството Р. П. е бил единствен наследник по закон на С. П. , който е призован да наследява и който има запазена част. Ответницата Ц. З. не е била наследница, призована да наследява, поради което, за да се упражни спрямо нея иска по чл. 30 ал.2 от ЗН, ищецът следва да е приел наследството по опис. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон, поради това, че не е съобразил обстоятелството, че Ц. З. е сестра на починалия и като такава е в кръга на наследниците по закон ;не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната цялост и поради това съдът е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове. Касационните оплаквания са неоснователни. За успешното провеждане на иска за възстановяване на запазена част,е необходимо от една страна да се установи,че ищецът е наследник по закон и че неговият наследодател се е разпоредил със своето имущество по начин, който уврежда неговата запазена част. При напълно изяснена фактическа обстановка и цялостен анализ на доказателствата по делото, Софийски градски съд е постановил правилно и законосъобразно решение. В тази връзка ищцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на факта, че има право да възстанови запазената си част от наследството, не е доказала по безспорен начин това. От събраните по делото доказателства се установява, че касаторът ищец упражнява правото си да търси възстановяване на запазена част от лице, което не е призовано да наследи. Ответницата е сестра на починалия, поради което не е от кръга на наследниците по закон, тъй като единствен такъв е касатора. Когато заветникът не е наследник по закон, както е в разглеждания случай, възстановяване на запазена част на наследник се допуска, ако той изрично е заявил, че приема наследството по опис и такъв е съставен от районния съдия. Законодателят е въвел това правило, тъй като наследниците по закон са запознати с имущественото състояние на наследодателя докато лица, които нямат това качество не могат да установят това. Поради това противопоставяйки на такова лице възражение за накърнена запазена част, наследниците по закон могат да го поставят пред невъзможност да установи, че наследодателя е притежавал достатъчно имущество, без да се налага намаляване на завещателното разпореждане. Именно поради това, за да се защитят заветникът или надарения, е предвидено наследството да се приема по опис. Приемането следва да стане изрично, като описът се съставя от районния съдия и се вписва в особена книга. След вписване на заявлението се прави опис на цялото имущество на наследодателя. Поради изложеното правилно въззивният съд е приел, че след като касатора не е приел наследството по опис, не може да проведе успешно иска по чл. 30 ал.2 от ЗН. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 33 от ЗС са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.03.2008 г. по гр. д № 1132/2007 г. по описа на Софийски градски съд,ГК-ІV”Б” отд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: