О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60506 Гр. София, 20.10. 2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 29.09.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1349/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МОНЕКС АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 280 от 12.05.2021 г. по т.д.н. № 165/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, VI-ти състав, с което е потвърдено решение № 6 от 20.01.2021 г. по т.д.н. № 261/2020 г. на Окръжен съд – Монтана. С последното е отхвърлена молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност. В касационната жалба се правят оплаквания за процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с представените писмени доказателства /напр. справка, издадена от НАП, според която общите публични задължения възлизат на 103 366.32 лв., от тях 96 300.20 лв. са наложена имуществена санкция, а останалите представляват задължения по ДДС и осигуровки/, както и не е взел предвид, че дружеството е спряло плащанията, поради което счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на неплатежоспособност при условията на чл.608 ТЗ. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по следните въпроси: 1/ Представляват ли публични задължения задълженията за неплатени ДДС и осигуровки; 2/ Какъв следва да е размерът на задълженията, за да се поиска откриване на производство по несъстоятелност; както и 3/ При липсата на имущество /дълготрайни и краткотрайни активи, касова наличност/, с което да се покрият изискуемите задължения, длъжен ли е управителят /изпълнителен директор/ да поиска от съда обявяване на дружеството в несъстоятелност. Отделно от горното се поддържа, че касационният съд следва да допусне обжалване на посоченото по-горе основание и по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с излагане на правни изводи и посочване на доказателствата, въз основа на които ги е направил. В подкрепа на искането са представени актове на ВКС. На последно място се релевира и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК с доводи, че по делото са налице доказателства, обосноваващи извод за основателност на молбата. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в указания от съда срок по чл.283 ГПК и решението подлежи на касационен контрол, поради което същата е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Производството по несъстоятелност е образувано по молба на длъжник в хипотезата на чл.626 ТЗ, изпаднал в неплатежоспособност. Според съда, изложените в молбата твърдения не насочват към нито една от хипотезите на чл.608 ал.1 ТЗ. Липсва посочване на конкретни задължения, породени или отнасящи се до търговска сделка по см. на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ, респ. размер на задълженията и техния падеж, имената на кредиторите и пр., нито са представени доказателства, за да се обсъжда, дали тази предпоставка е налице. Молителят сам е твърдял, че задължението към ТД на НАП – Велико Търново не е публично задължение, свързано с търговската дейност на дружеството, по смисъла на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ, а това се установява и от представеното съдебно решение, от което се вижда, че задължението произтича от имуществена санкция, наложена във връзка с извършено престъпление от общ характер на лицето, представляващо търговеца. Не се потвърждава от доказателствата по делото и твърдението, че дружеството има изискуеми незаплатени задължения към двама работници, присъдени с влезли в сила решения. Представени са изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение на задължение за заплащане на трудово възнаграждение към един работник. Този факт не е достатъчен да се приеме, че дружеството има задължения от подобен характер към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца, съгласно чл.608 ал.1 т.4 ТЗ. На следващо място съдът е обсъдил съмнителната достоверност на представените на вещото лице ГФО за 2018, 2019 и 2020 г., липсата на осигурен достъп до счетоводната отчетност и невъзможността да се направи анализ на осчетоводените задължения, респ. да се установи движението на активите и пасивите за съответните отчетни периоди в синтетичните и аналитични счетоводни сметки. Съдът е заключил, че въпреки проявената от вещото лице активност и добросъвестност, неговото заключение не отговаря на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване и не следва да се цени и обсъжда в съвкупност с останалите доказателства по делото. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че доказателствената тежест за установяване неплатежоспособността на търговеца лежи върху молителя, е заключено, че не е установена нито една от предпоставките на чл.608 ал.1 ТЗ, поради което и молбата правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на решението, за проверка съответствието му с практиката на ВКС, вкл. с представените от касатора решения по гр.д.№ 1609/2014 г. на IV г.о. и гр.д.№ 2314/2015 г. на III г.о. Останалите поддържани основания за достъп до касация не са налице – формулираните въпроси не са обуславящи за изхода на спора, тъй като не са коментирани от въззивния съд, а очевидна неправилност под формата на необоснованост има само, когато от съдържанието на обжалвания акт може да се установи грубо нарушаване на правилата на формалната логика, а не и при необсъждане на доказателствата по делото. Молителят – касатор не дължи предварително заплащане на държавна такса – чл.24 ал.2, вр. чл.25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 280 от 12.05.2021 г. по т.д.н. № 165/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VI-ти състав. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: