4 Р Е Ш Е Н И Е № 204 [населено място], 13.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2505 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 05.09.2012г. на Софийски градски съд по гр.д. № 17 353/2011г., с която е потвърдено решение № І-33-90 от 14.07.2011г. по гр.д. № 26 097/2010г. на Софийски районен съд, 33 състав за отхвърляне на предявения от П. Д. В. и И. Г. М. против И. С. Д. иск за заплащане на 15 000лв., представляващи стойност на извършени подобрения в недвижими имоти - УПИ VІІ-39 и УПИ VІ-40 от кв.46 по плана на в.з. „К. дол” в землището на [населено място], както и за отхвърляне на предявения от И. С. Д. против П. Д. В. и И. Г. М. насрещен иск за заплащане на 10 000лв., представляващи обезщетение за ползването на недвижим имот - южната реална част от УПИ VІІ-39 с площ 290 кв.м. за периода 01.10.2005г. - 01.10.2010г. С определение № 206 от 23.05.2013г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението по подадената от И. Д. касационна жалба, касаеща иска по чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за дължимостта на обезщетение за ползване на имот, държан от ползвател, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. По насрещната касационна жалба на П. Д. В. и И. Г. М., касаеща иска за подобрения, касационно обжалване не е допуснато. Жалбоподателят И. С. Д. намира, че решението, с което е отхвърлен предявения от него насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползване, е неправилно. Необоснован е направеният от съда извод, че с ползването на подобренията и насажденията в имота ответниците не са лишили ищеца от възможността да ползва имота и не е налице обедняване от негова страна. Счита, че е извършена неправилна преценка на свидетелските показания относно ползването на имота и е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 59 ЗЗД и на практиката на ВКС - ППВС № 1/1979г. Ответниците по касационната жалба П. Д. В. и И. Г. М. я оспорват . Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Първоначалните ищци П. Д. В. и И. Г. М. са собственици на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ на реална част с площ 600 кв.м. от УПИ VІІ-39 от кв. 46 по плана на в.з. „К. дол”, [населено място], целия с площ 890 кв.м. Тази реална част по плана на новообразуваните имоти представлява имот № 3709 от кад. район 6082 по ПНИ на м. „К. дол”, заедно с изградена в него двуетажна вилна сграда, застроена на 60 кв.м. Ответникът И. Д. е собственик по договор за дарение на останалата част от площта на УПИ VІІ-39 - 290 кв.м., за която според скица-проект е отреден самостоятелен имот с № 6082.039. Предявената с първоначалната искова молба претенция е за подобрения, извършени именно в тази част, възстановена на ответника - южната реална част от бившето УПИ VІІ-39, като подобренията представляват засадени овощни дръвчета, лози и ягоди. Със същата искова молба П. В. е претендирала и подобрения, извършени в съседния имот - УПИ VІ-40 от кв. 46; тя е била ползвател на този имот, но правото й да го изкупи по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ е отречено с влязло в сила административно решение. Претенциите за подобрения са отхвърлени като погасени по давност и в тази част въззивното решение е влязло в сила. И. Д. е предявил против двете първоначални ищци насрещен иск за заплащане на 10 000лв. обезщетение за ползване на южната реална част от УПИ VІІ-39 с площ около 300 кв.м., обособена като новообразуван имот № 6082.039. Именно решението по този иск е обект на настоящето решение. И. Д. е правоприемник по договор за дарение на С. И. Д. комуто е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. И. Д. е предявил през 1995г. иск за собственост относно южната реална част от УПИ VІІ-39 срещу Д. М. - наследодател на П. В. и И. М.; след смъртта му те са го заместили в процеса и производството е било висящо по време на разглеждане на настоящия спор от въззивната инстанция, а към днешна дата е приключило с уважаване на иска /съгласно съвпадащите твърдения на страните в писмените защити/. С влязло в сила съдебно решение е уважен и иск на И. Д. против П. В. по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 440/730 ид.ч. от УПИ VІ-40 в кв. 46 с площ 730 кв.м. - искът е предявен също през 1995г., а решението е влязло в сила през 2007г. Постановено е влязло в сила решение и по иск на И. Д. против П. В. за обезщетение за ползване на този имот - УПИ VІ-40. Установено е, че в процесната част от около 300 кв.м. от УПИ VІІ-39 П. В. и И. М. са засадили овощни дръвчета, лози и ягоди, от които събират плодове. Приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза сочи, че размерът на обезщетението за лишаване от ползване за исковия период е 9880,85лв., определено на база пазарната наемна цена на имота. Според свидетелските показания на Б. В. П. и майка й ползвали имота, събирали плодовете от дръвчетата. В. съд е отхвърлил предявения насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота като е изтъкнал, че ищецът не е бил лишен от достъп до имота в исковия период и от възможността да го ползва. Доколкото се твърди, че първоначалните ищци са посадили дръвчета, които му пречат, е следвало да се защити с друг иск. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради констатирано противоречие между настоящето решение и влязло в сила решение от 12.08.2010г. на Софийски районен съд, 42 състав по гр.д. № 25547/2009г. Решението е постановено между настоящата ответница П. Д. В. и ищеца И. С. Д. по иск за обезщетение за ползване за периода 10.08.1995г. - 20.05.2009г. върху имот VІ-40, който е съседен на настоящия. С решението искът е уважен като е прието, че ищецът се легитимира като собственик на имота по дарение, а ответницата е била ползвател, на когото е отказано да закупи имота по §4 ПЗР ЗСПЗЗ; с оглед на това упражняваната от нея фактическа власт е без основание, при което дължи обезщетение за това, че ищецът не е могъл да ползва имота. Видно, че фактическата обстановка по двете дела е идентична и уважавайки иска по чл. чл. 59 ЗЗД за имот VІ-40 съдът е намерил за правно ирелевантно дали ответницата е създавала пречки на ищеца да ползва имота, тъй като във всички случаи тя се е обогатила за негова сметка. Настоящият състав намира за правилна практиката в горепосоченото влязло в сила решение на Софийски районен съд. След като не се спори, че ищецът е собственик на имота, а ответниците го държат без основание след прекратяването на правото на ползване, те му дължат обезщетение за това, че са го лишили от възможността да ползва имота, като обезщетението се определя по правилата на неоснователното обогатяване. При горното разрешение изводът на въззивния съд за недължимост на обезщетение за ползване за имота е незаконосъобразен. Ответниците не оспорват правото на собственост на ищеца, а и висящият спор за собственост вече е разрешен в негова полза. Упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота е призната от тях в исковата им молба за заплащане на подобренията и в уточнението на същата от 06.07.2010г. Според събраните свидетелски показания те са събирали плодовете от имота, който е засаден с овощни дръвчета, лози и ягоди, а ответникът не е имал достъп до него. Следователно той е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот, а ответниците са се обогатили като са ползвали имот, който не им принадлежи. Поради това те дължат на собственика заплащане на обезщетение, съизмеримо с наемната пазарна цена на имота. Съгласно приетата и неоспорена експертиза това е сумата 9 880,85лв. В този размер искът по чл. 59 ЗЗД следва да се уважи, а до пълния предявен размер от 10 000лв. - да се отхвърли. Горните изводи обуславят отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД до размер на 9 880,85лв. и постановяване на друго за присъждане на посочената сума. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 05.09.2012г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, по гр.д. № 17 353/2011г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. С. Д. против П. Д. В. и И. Г. М. насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 9880,85лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.10.2005г. до 01.10.2010г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. Д. В. и И. Г. М., двете от [населено място], кв.Л., [улица] да заплатят на И. С. Д. от [населено място], [улица] сумата 9880,85 /девет хиляди осемстотин и осемдесет цяло и осемдесет и пет стотни/ лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот - южната реална част от УПИ VІІ-39 от кв. 46 по плана на в.з. „К. дол”, [населено място], с площ 290 кв.м., съставляваща новообразуван имот № 6082.039, за периода от 01.10.2005г. до 01.10.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 9 880,85лв. до предявения размер от 10 000лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: